Представители на протестиращи и синдикални организации на работещи мините и ТЕЦ-овете не дойдоха на среща с премиера Николай Денков в Министерския съвет. Вместо това техни представители казаха, че продължават протеста и изразиха готовност за "ефективни стачни действия".
От петък протестиращите блокират ключови пътища в областите Стара Загора, Перник и Кюстендил. Протестът им започна, след като правителството обяви, че ще приеме и изпрати териториалните планове на България за енергиен преход на Европейската комисия. Те са свързани с получаване на евросредства именно за трите региона, които са зависими от въглищната енергетика.
Вижте също Протестиращите отказаха среща с енергийния министър. Блокадите продължаватПо време на пресконференция в Министерския съвет в неделя Денков призова за преговори с всички заинтересовани страни.
„Днес повече от всякога имаме нужда от съгласие как ще се развие българската енергетика през следващите 20 години. Съгласие, основано на реални факти и истински прогнози, а не на политически измислици и нереалистични очаквания“, каза Денков.
Той добави, че много от исканията на работниците са предвидени в териториалните планове и част от недоволството им се основава на невярна и изопачена информация.
Премиерът свърза политици и кандидати за местната власт със злоупотреби със „страховете на хората“ по темата за централите и мините.
Той поиска преговори „не чрез мегафони“, а с представители на всички страни на една маса за преговори. Денков посочи като „входни позиции“ на правителство за този разговор няколко неща:
- Приемането на териториалните планове не затварят мини и ТЕЦ-ове, а целят да привлекат 4 млрд. лв. във въглищните региони
- Преговорите с ЕК за териториалните планове и Плана за възстановяване и устойчовст тепърва ще бъдат водени
- Териториалните планове са подадени на последната възможна дата и трябва да получат одобрение от институциите на ЕС и страните членки. Тепърва правителството очаква на преговори синдикатите и представителите на протестиращите
- До 2038 г. в България няма да спре производството от въглищни централи. В териториалните планове не е заложено затваряне на ТЕЦ „Бобов дол“ до 2026 г.
- За обезщетение на работниците се обсъждат варианти за пакети между 24 и 36 заплати, които ще бъдат договорени със синдикалните организации
- Правителството иска споразумение със синдикатите, с което да се гарантира, че няма да се поемат ангажименти за затваряне на ТЕЦ-ове
- Започва проект за развитие на комплекса „Марица – Изток“
По-рано пред медиите президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов каза, че протестиращите имат ново искане - да водят преговори с премиера на място. Той не изключи от следващите дни миньорите и енергетиците да преминат към ефективни стачни действия.
Вижте също "Никакво отлагане повече не може да се направи". Кабинетът изпраща плановете си за енергиен преход на ЕКОсвен искания за оттеглянето на настоящите териториални планове и тяхното преработване, протестиращите се обявиха още и за оставката на министъра на енергетиката Румен Радев.
Протестът продължава да блокира движението по магистрала „Тракия“ в района на Стара Загора, но движението през Прохода на републиката беше възстановено.
В събота министър Радев съобщи, че регионалните планове на България вече са изпратени на ЕК в Брюксел. До тогава страната беше единствената от членките на ЕС, която не беше изпратила плановете си.
В неделя Николай Денков подчерта, че изпращането на плановете в последния момент се дължи от забавяне за близо две години. Той каза, че тепърва ще започнат преговорите с ЕК и страните членки както за тях, така и за предоговаряне на части от Плана за възстановяване и устойчивост.
Ако България не завърши успешно преговорите по териториалните си планове рискува да загуби няколко млрд. евро от Фонда за справедлив преход. Те са предназначени за работниците в мини и въглищни централи в Стара Загора, Кюстендил и Перник, както и за икономиката в регионите, зависими от работата на тези предприятия.
Заради липсата на планове страната вече загуби 96 млн. евро през 2022 г. и рискуваше да загуби още 826 млн. евро през тази година. Под риск са общо над 10 млрд. лв., както и средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), които са свързани с постигането на целите за климатична неутралност на ЕС до 2050 г.
През февруари депутатите от 48-ото Народно събрание задължиха кабинета да поиска от Брюксел отпадане на ангажимента за намаляване на емисиите от въглищната енергетика с 40% до 2026 г., поет от България с ПВУ, както и гаранции, че въглищните централи ще могат да работят без ограничения поне до 2038 г.
Вижте също "Абсолютно безхаберно". Как България рискува да загуби милиарди за въглищните райони