Неонацисти с план. Как една тайна среща в Германия предизвика масови протести

Сюжетът е като от филм - неонацисти и заможни представители на германското общество се събират с членове на крайнодясната "Алтернатива за Германия" (АзГ). Срещата е тайна, а поканите са само за избрани хора и се получават само на хартия. Основната тема - насилствена депортация на хора с чуждестранен произход от Германия.

Според Германската служба за национална статистика това са около 20,2 милиона германци с "имиграционна история", тоест те или техните родители са имигрирали в Германия от 1950 г. досега.

Срещата се провежда през ноември, но за нея се разбира през януари, след материал на разследващата медия Correctiv. Оказва се, че репортер на изданието е бил на място, а чутото показа, че нагласите по високите етажи на АзГ са расистки и дори екстремистки.

Партията отрича участие в срещата и казва, че това е частно събитие. Само ден след публикуването на разследването обаче депутатът от АзГ Рене Шпрингер коментира, че депортацията не е таен план, а обещание.

"Всеки, който се противопоставя на нашия свободен демократичен основополагащ ред, e за нашата вътрешна разузнавателна служба и съдебната система", каза германският бундесканцлер Олаф Шолц в социалната мрежа X във връзка със срещата.

Хиляди германци също изразиха недоволството си, като поискаха АзГ да бъде забранена заради опасения от повтаряне на историята. По време на Втората световна война нацистите в Германия извършват масови депортации и убийства на евреи.

Какво се случва на срещата

Срещата се провежда в края на ноември. Организатори са Гернот Мьориг – пенсиониран зъболекар, и Ханс Кристиян Лимер, инвеститор в хранително-вкусовия сектор. На нея присъстват неонацисти и представители на АзГ. Там е и Роланд Хартвиг, личен съветник на лидера на партията - Алис Вайдел.

В основата на срещата стои един "мастърплан". Той е дело на Мартин Зелнер – неонацист и австрийски крайнодесен активист. Неговата идея включва депортация на всички хора с чуждестранен произход от Германия. Дори и тези, които вече имат немско гражданство.

Според него тези, които трябва да се депортират, се делят на три групи. В първата са хората, търсещи убежище, във втората са тези, които вече са получили право на пребиваване в Германия, а в третата - германски граждани, които обаче са „неасимилирани“.

С други думи, планът на Зелнер разделя германските жители на такива, които ще могат да живеят мирно в Германия, и такива, на които това основно човешко ще бъде отнето.

По време на срещата се обсъжда и къде да бъдат „преместени“ всички тези хора. Предложението е да бъде създадена „държава-модел“ в Северна Африка, където да има място за до два милиона души. Correctiv пише, че планът за насилствената депортация наподобява този на нацистите от 1940 г. за насилствена депортация на четири милиона евреи на остров Мадагаскар.

Друга тема е така нареченият "етнически вот". Зелнер казва, че проблемът е не само че в Германия живеят "чужденци", а че те имат право на глас. Според него "етническият вот" означава, че имигрантите са склонни да гласуват за партии, които "благоприятстват имиграцията".

Никой от присъстващите не възразява срещу изказаните тези. По същество те разделят германските граждани според техния цвят на кожата и произход и застрашават основни човешки права.

Протестите

"Тези планове напомнят за най-мрачната глава от германската история", казва кметът на Потсдам Майк Шуберт преди седмица по време на многохиляден протест в града.

По данни на полицията тогава над 10 хиляди души излизат по улиците на Потсдам, за да се противопоставят на фашизма. В Берлин недоволните са над 25 хиляди.

На протеста в Потсдам присъстват както канцлерът Олаф Шолц, така и министърката на външните работи на Германия - Аналена Бербок.

"Тук съм като един от хилядите жители на Потсдам, които се обявяват за демокрацията и срещу стария и новия фашизъм", казва Бербок пред ДПА.

Протестите продължават през цялата седмица в различни градове в страната. В събота по данни на полицията над 100 000 души излизат по улиците на Франкфурт, Хановер и десетки други населени места, за са подкрепят основното искане на демонстрациите - забрана на "Алтернатива за Германия".

През изминалата седмица министърката на вътрешните работи Нанси Файзер каза, че процедурата за забрана на АзГ е "най-острият меч", с който властта разполага и тя не би го изключила като възможност.

В четвъртък в германския Бундестаг се проведоха и дебати, по време на които АзГ беше разкритикувана. На нея голяма част от водещите политици в парламента изразиха готовност да подкрепят идеята за забрана на партията. Съществува обаче опасността това да доведе до радикализация на привържениците ѝ. Партията, от друга страна, казва, че е оклеветена.

Как се забраняват партии

Има само един орган, който може да забрани партия в Германия - Федералният конституционен съд. Искането за такава забрана може да бъде подадено от правителството, германския Бундестаг или Бундесрата, органът, който взима участие в законодателния процес в страната.

Изискванията за това се определят от Конституцията, в която пише:

"Партиите, които според своите цели или поведението на своите поддръжници целят да накърнят или премахнат свободния демократичен основен ред или да застрашат съществуването на Федерална република Германия, са противоконституционни".

За да бъде удовлетворена молбата за забрана, тя трябва да съдържа ясни доказателства за това.

В три от германските провинции местните органи на конституционния съд вече възприемат АзГ като "потвърдена дясноекстремистка организация". Тази категоризация обаче не е основание за забрана. Тя само означава, че партията може да бъде наблюдавана от разузнавателните служби там.

Последната политическа партия, която е била забранена от Федералния конституционен съд, е Комунистическата партия на Германия. Това се случва през далечната 1956 г.

"Алтернатива за Германия" и екстремизмът

"Алтернатива за Германия" се появява за първи път през 2013 г. През септември тази година формацията се явява на федералните избори в страната, но остава извън Бундестага.

Големият възход на партията идва по време на мигрантската криза в Европа. АзГ се противопоставя на политиката на тогавашния канцлер Ангела Меркел и залага на насаждане на страх и омраза към мигрантите от Близкия Изток и Африка.

Още тогава в центъра на идеологията на партията застава германският национализъм и отхвърлянето на културата на срама от нацисткото минало. Освен това АзГ често е свързвана с неонацистки групи, каквито присъстват и на срещата през ноември.

През 2017 г. "Алтернатива за Германия" става трета политическа сила. След това бележи спад в подкрепата си, но започва отново да трупа популярност през 2023 г. Това е и годината, през която според европейската гранична служба "Фронтекс" са направени най-много опити за незаконно влизане в Европейския съюз от 2016 г. насам.

Въпреки това "Алтернатива за Германия" твърди, че е демократична сила и че не дели гражданите според произхода им или според цвета на кожата им.