Земеделците спират ефективните протести от понеделник, след като се договориха с правителството тогава да бъде подписано официално споразумение. Това съобщиха от бранша на брифинг в Министерския съвет след среща с премиера акад. Николай Денков и земеделския министър Кирил Вътев.
Новината идва, след като в сряда Денков и Вътев се разбраха с част от недоволните производители за осигуряване на помощ в размер на 150 милиона лева. Зърнопроизводителите обаче не се съгласиха и блокадите продължиха. Така премина и петък, когато те продължиха от 10 до 15 часа, а един от протестиращите - Симеон Караколев, заплаши, че ако не бъде постигнато споразумение, ще се преместят в София.
Компромисът обаче беше постигнат, след като им беше предложено запазване на ставките. Всички земеделски стопанства ще получат помощ, само за тези над 3000 декара тя ще е по-малка и собствениците ще трябва да докажат своите загуби със специална справка, която ще е по-облекчена от данъчната декларация. Основните искания на протестиращите бяха свързани с още финансови помощи от държавата, както и законодателни промени.
Вижте също "Не за тези прословути 10 лева". Какво искат протестиращите земеделци при село Труд край Пловдив"Имаме разбирателство по трите вида точки в декларацията, които бяхме поставили допълнително. Спираме ефективните протестни действия от понеделник, за събота и неделя така или иначе бяха отменени", съобщи след разговорите с премиера и министъра, продължили до вечерта в петък, председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов.
По думите му ще бъде подготвен текст на споразумение с премиера, който да бъде одобрен от всички представители в бранша. Земеделците казаха, че са доволни от постиганото и се извиниха за причиненото неудобство по време на блокадите.
Премиерът отбеляза, че средствата се осигуряват от бюджетите на Министерство на земеделието и храните и Държавен Фонд "Земеделие" – т.е. не се изисква да се вземат средства от други сектори.
По отношение на принципа за по-голяма грижа за малките производители, той каза, че част от дискусията е била за това, че най-малките производители, които са с до 300 хектара, няма да има нужда да доказват загуби.
"За по-големите остава това, което миналия път поставихме като изискване – чрез една опростена справка на разходите и приходите те да могат да докажат, че са на загуба, за да получат съответната подкрепа", обясни Денков.
Той отбеляза, че тези, които са с най-малко производство, ще получават пропорционално на площта, но със съответна ставка, след което, ако другите фермери имат по-големи площи – над 300 и 600 хектара, ставката е различна. Над 600 хектара ставката е още по-малка.
Има таван на помощта, който ще бъде фиксиран, когато се види общата картина, допълни Денков.
Един от основните мотиви за продължаващите протести на земеделците е, че правителството се съгласи да подпомогне финансово само бизнесите, които са били на загуба през 2023 г. Това обаче се оказа неприемливо за тях, като се чуха различни причини за това, една от които, че заради начина си на облагане част от компаниите не могат да излязат на загуба.
В сряда Денков предложи опростен механизъм за изчисляване на загубите на земеделците.
В петък протестиращите за пореден ден блокираха част от основните изходи на АМ 'Тракия" - в област Ямбол, Стара Загора и Пловдив.
Граничните пунктове с Румъния - Дунав мост и Дунав мост 2 при Русе и Видин също бяха блокирани. След като в сряда протестиращите в Русе разляха цистерна с мляко на асфалта, в петък те раздадоха бутилки с мляко на изчакващите на опашката шофьори.
Заради протестите в петък бяха блокирани и редица главни пътища в Монтана, Ловеч, Силистра и други. Главният път между Бургас и Варна също беше затворен, както и този между София и Варна.
Във вторник след неуспешни преговори с правителството земеделците обявиха началото на безсрочен протест. Те съобщиха, че всеки ден ще увеличават времетраенето на блокадите с по един час. Във вторник те продължиха два часа, а в петък се очаква те да продължат пет часа.
По-късно през деня предстоят и нови преговори между протестиращите и представители на правителството.
Your browser doesn’t support HTML5
Председателят на една от организациите, които участват в протестите - Симеон Караколев, в петък заплаши, че ако през деня не бъде постигнато споразумение, протестът вероятно ще се премести в София.
Караколев е от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Той е известен с инициативата си за "на най-високия в Европейския съюз пилон" с българското знаме на връх Рожен, който беше открит от президента Румен Радев. Останалите организации, които участват в протестите все още не са потвърдили дали и те ще преместят протестите си в София при неуспешни преговори в петък.
Още в началото се появи разделение между тях. Представители на националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и Българската аграрна камара (БАК) казаха, че не искат оставката на Кирил Вътев и се разграничиха от организациите, които имат политически искания. Оставката на Вътев обаче поиска Венцислав Върбанов, бивш министър на земеделието в периода 1997-2001 и настоящ председател на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ).
Вижте също "Безсрочно". Защо земеделците ще блокират пътища, а властта отказва да дава пари за всички