Плакати с надписи „И една е много“ и „Не е крайно време. Късно е“. Скандирания „Нито една повече“ и „Не си сама“. Жени, които през сълзи разказват за насилието, което са преживели, и споделят как са намерили смелост, за да избягат.
Така изглежда протестното шествие в София по повод Международния ден за елиминиране на насилието срещу жени, който се отбелязва в понеделник, 25 ноември.
За поредна година този протест е под надслов „Нито една повече“ и е организиран от колектива „Феминистки мобилизации“. Подобни демонстрации в понеделник вечерта се проведоха още във Варна, Пловдив, Стара Загора, Шумен, Габрово и Трявна.
Вижте също Стъпка по стъпка. Какво да правя, ако пострадам от домашно насилиеВсички те настояват за повече мерки за превенция на домашното насилие и насилието, основано на пола, както и за закрила на пострадалите.
Протестите се проведоха на фона на продължително нарастване на броя на регистрираните сигнали за физическо и психическо домашно насилие по данни на Министерството на вътрешните работи (МВР). Въпреки че това е системен проблем и всяка година в страната има десетки жертви, не се води официална статистика за смъртните случаи.
От началото на 2024 г. досега в България са известни най-малко 18 случая на убити жени, показва неформалната статистика на неправителствените организации. При по-голямата част от тези случаи предполагаемият извършител на убийството е настоящ или бивш партньор на жертвата.
„Не е крайно време. Късно е“ и „И една е много“ бяха сред посланията на плакатите по време на протеста, 25 ноември 2024 г.
В деня на демонстрациите беше публикувано и европейско проучване, според което всяка трета жена в Европейския съюз (ЕС) е била обект на физическо насилие, заплахи и/или сексуално насилие през живота си.
„И тази година на 25 ноември излизаме на стълбите на Съдебната палата, за да почетем 18-те жени, които изгубиха живота си“ вследствие на основано на пола насилие, каза Алех Станкова от колектива „Феминистки мобилизации“ пред протестиращите в София.
„Да покажем, че обществото ни е будно за техните съдби, че има изход и конкретни мерки, които биха довели до промяна. И че никога няма да оставим темата да мине на заден план“, добави активистката.
„Тук съм днес, защото подкрепям идеята за промени в закони, които целят да има повече защита за жените, мъжете, децата и всички хора, които са подложени на някакъв вид малтретиране, физическо и психическо насилие вкъщи“, каза пред Свободна Европа Илияна Георгиева, която се включи в протестното шествие.
Илияна Георгиева
„В момента дори нямаме правителство и парламент, които да направят тези промени, но смятам, че хората са достатъчно ангажирани с тази кауза“, добави Илияна.
Според нея „проблемът стои, жертвите растат с всеки изминал ден и това не трябва да го допускаме“.
На същото мнение е Тео Динев, който също присъства на протеста.
„Жените, които под една или друга форма са потърпевши, са много. Смятам, че всяко живо същество заслужава безопасна среда, в която да живее и да се развива“, каза той пред Свободна Европа.
Тео Динев
Според Тео „престъпленията в домашна среда и престъпленията срещу жени трябва да бъдат много строго преследвани от закона“. За него е важно по тази тема да се говори и в обществото, за да бъдат хората по-ангажирани с проблема.
„Защото ако ние не говорим, няма кой друг. За съжаление, в XXI век продължава да се налага да се организират такива протести“, добави Тео.
„Протестите на 25 ноември са не само форма на съпротива, но и мощно средство за повишаване на общественото съзнание, натиск върху институциите и изграждане на солидарност“, каза още Алех Станкова от организаторите на протеста.
Изразът „Жени, живот, свобода“ от няколко години се чува и вижда на протести срещу насилието над жени в България. Той е знак на солидарност с жените в Иран и репресиите, пред които те са изправени. 25 ноември 2024 г.
Те също настояват за повече мерки срещу насилието над жени и маргинализирани групи. Исканията им включват:
- Законът за защита от домашно насилие (ЗЗДН) да защитава всеки пострадал от такова насилие, без значение от продължителността на връзката, расата, възрастта, сексуалната ориентация и т.н. на пострадалия;
- изграждане на кризисни и консултативни центрове за пострадали от насилие във всички области в страната;
- държавата да изпълнява ангажимента си за събиране на официална статистика за пострадалите от домашно и полово базирано насилие;
- създаване на правна рамка за адресиране на психологическото, икономическото и други видове насилие извън физическото.
Кадър от протеста пред Съдебната палата в София, 25 ноември 2024 г.
В рамките на протеста пред Съдебната палата няколко жени разказаха свои лични истории за преживяно домашно насилие и призоваха хората „да не мълчат, когато се случват такива неща“. Демонстрацията продължи с шествие в посока към бул. „Витоша“.
Поне 18 убити
От началото на годината насам знаем за поне 18 случая на жени, убити в условията на домашно или полово базирано насилие.
Преди две седмици мъж от Радомир преби до смърт жената, с която е живеел на семейни начала.
През септември 28-годишна жена беше убита в Шумен. Задържан беше 31-годишният ѝ приятел. Само дни по-рано 22-годишна жена беше убита с чук в София, а прокуратурата повдигна обвинение за умишлено убийство на 23-годишния мъж, с когото жената е живяла на семейни начала.
През юли 35-годишен мъж в Пазарджик беше задържан по подозрения, че е намушкал с нож и убил бившата си приятелка - жена на 29 години.
По-рано през годината подобни случаи имаше в Бургас, Разлог, Тополовград, Севлиево, Червен Бряг, Видин и други.
Розите по оградата на Съдебната палата символизират жените, убити от партньорите си.
Министерството на вътрешните работи отчита повече сигнали за домашно насилие след лятото на 2023 г.
Тогава Дебора Михайлова от Стара Загора беше пребита и обезобразена с макетен нож, а за посегателството беше обвинен бившият ѝ приятел Георги Георгиев. Случаят предизвика многохилядни протести в цялата страна, които поискаха по-сериозни мерки срещу домашното насилие.
Народното събрание отговори, като прие дългоочаквани промени в Закона за защита от домашното насилие, които предвиждат по-добра превенция и защита на пострадалите.
С измененията беше удължен срокът, в който преживелите насилие жени могат да подадат молба за защита. Заложи се и създаването на Национален съвет за превенция и защита от домашното насилие, както и на Национална информационна система, която да събира данни за случаите. Практическото прилагане на тези нови мерки обаче се забави с няколко месеца.
Участничка в протеста в София държи плакат с надпис: „Зад всяка изгубена жена стои система, която е провалена“, 25 ноември 2024 г.
Промените, въведени след посегателството срещу Дебора Михайлова, включиха и право на защита на хора в условията на интимна връзка. Така законът обхвана пострадалите от насилие, които нито имат брак с потенциалния си насилник, нито са във фактическо съжителство с него. Това обаче важи само за отношенията между мъж и жена, които са продължили поне 60 дни.
Въпреки промените в закона и протестите срещу насилието над жени примери за подобни престъпления продължават да се появяват в новините. А организациите, които се борят с този проблем, на всеки 25 ноември излизат на улицата, за да кажат: „Нито една повече“.
Your browser doesn’t support HTML5
Какво да правим, ако сме подложени на домашно насилие