Президентът Румен Радев все още не е решил кого да назначи за служебен премиер. Това стана ясно от собствените му думи по време на консултациите с парламентарните партии в президентството в четвъртък. Без да споменава имена, Радев добави единствено, че и други, освен настоящият служебен премиер Димитър Главчев, са изявили готовност да поемат поста.
След като в понеделник "Има такъв народ" (ИТН) върна на президента третия мандат за съставяне на правителство неизпълнен, сега Радев трябва да назначи нов служебен министър-председател и да насрочи поредните предсрочни парламентарни избори. Макар че Главчев е съгласен да продължи да изпълнява тази длъжност, президентът и някои партии го обвиняват в зависимости от бившата му партия ГЕРБ и ДПС на Делян Пеевски.
Вижте също Може ли новият служебен премиер да не е Димитър ГлавчевПрез последните дни стана ясно, че представители на останалите партии са водили неофициални разговори за възможности как да бъде намерен потенциален служебен премиер, за когото няма подобни подозрения. Пеевски твърди, че в тази връзка е имало "заговор" за смяната на председателката на парламента Рая Назарян от ГЕРБ, който обаче се е провалил. Самата Назарян вече официално отказа на Радев да наследи Главчев.
Според последните конституционни промени изборът на президента за този пост е ограничен измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка (БНБ), председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.
Част от тези хора вече отказаха да заемат поста, някои бяха преждевременно отстранени, а други все още не са назначени. От всички потенциални кандидати принципна готовност изразиха трима - сегашният служебен премиер Димитър Главчев, подуправителят на БНБ Петър Чобанов и зам.-шефката на Сметната палата Горица Грънчарова.
"И други освен Димитър Главчев са изявили готовност да поемат поста служебен министър-председател", каза Радев в началото на консултациите с партиите в четвъртък.
Той отказа да назове имена, защото не иска да "хвърля" имена в публичното пространство. Президентът изрази надежда да вземе решение възможно най-бързо на база на консултациите с политическите формации. Обявяването на следващия служебен премиер ще стана едновременно с насрочването на изборите. Заради задължителният двумесечен срок между насрочването и провеждането на вота най-близките възможни дати са 6 октомври и 13 октомври.
ГЕРБ не иска никой да се бърка на Радев
"Нашето категорично мнение е, че политическите групи и политическите представители в Народното събрание не бива да се бъркат в тези компетенции, да дават съвети и напътствия за това какъв да бъде кабинетът и кои трябва да бъдат номинирани за премиер и за министри", каза в началото на консултациите Росен Желязков от ГЕРБ.
Това мнение се припокрива с официалната позиция на лидера на партията Бойко Борисов. Той вече неведнъж заяви, че не се интересува кой ще бъде служебен министър-председател.
ПП-ДБ е против Калин Стоянов
От "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) искат смяната на Главчев, но и да се помисли и за нов служебен вътрешен министър на мястото на Калин Стоянов. Съставът на служебния кабинет обаче вече не е в правомощията на президента. Той назначава само премиера, който след това посочва министрите си.
"Нямаме доверие в сегашния вътрешен министър. Имам достатъчно информация, че има проблем", каза Николай Денков от ПП-ДБ, в чийто редовен кабинет Стоянов оглави МВР.
Колегата му от коалицията Божидар Божанов добави, че според техен предварителен анализ с 35 000 гласа е нараснало купуването на гласове при Стоянов спрямо 2023 г.
"Смятаме, че процедурата по консултации е именно за да кажем тези наши притеснения, а не просто да си разменяме любезности", добави Божанов, цитиран от БТА.
ДПС-Пеевски иска избори по-бързо
Йордан Цонев от парламентарната група на ДПС, която остана вярна на Пеевски в конфликта му с почетния лидер на движението Ахмед Доган, каза, че Пеевски няма отношение към избора на служебен премиер.
"Нашето мнение е, че парламент, в който няма определено мнозинство, носещо отговорност за бюджета и дейностите по отношение на законодателството и изпълнителната власт, е меко казано опасен, защото създава лошо, вредно, некачествено законодателство", допълни той.
Затова Цонев настоява за по-бързо насрочване на следващите парламентарни избори.
"Възраждане" не харесва никого
Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов пък заяви пред медиите след края на консултациите, че нито един министър от служебния кабинет не бива да бъде отново министър.
"За нас няма подходящ кандидат. Дали Главчев има шанс или не - може да каже само и единствено Румен Радев", добави Костадинов по повод вариантите за служебен премиер.
Станислав Балабанов от ИТН определи консултациите като "една проформа среща по отношение на спазването на конституционната процедура".
"На тази обща маса, която според президента е в името на добрия пример между партии, които могат да си говорят, стояха доста безотговорни личности, тъй като редицата проблеми, които изброихме на тази маса, можеха да бъдат решени още през изминалата седмица", коментира Балабанов пред медиите.
През юни ИТН отказа да подкрепи правителство на ГЕРБ с първия мандат. ГЕРБ предложи правителство на малцинството начело с Росен Желязков, но парламентът не подкрепи кандидатурата му. Групата на ДПС се разцепи при гласуването, а партията върна втория мандат неизпълнен.
След разцеплението на ДПС вторият проучвателен мандат се озова в ПП-ДБ, но коалицията също го върна на президента неизпълнен.
Your browser doesn’t support HTML5