Преди петдесет и пет години ръководената от Съветския съюз инвазия в Чехословакия убива повече от 100 души и разбива опитите на страната да реформира комунистическото управление.
Сега можете да минете по стъпките на чехите и словаците, запечатани в едни от най-емблематичните снимки от онези кървави летни дни, останали в историята като Пражката пролет.
Манифестация на работническата класа, народните милиции, силите за национална сигурност и чешката народна армия, с която отбелязват 20-ата годишнина от комунистическата революция. Прага, Чехословакия, 1968.
През 1968 г. Чехословакия от 20 години е социалистическа република след подкрепяния от Съветския съюз и ръководен от комунистите в страната преврат през февруари 1948 г. По това време тя е сравнително просперираща страна, но страда от съветската доминация.
До 60-те години на миналия век хиляди чехи и словаци са хвърлени в затвора или преследвани по друг начин заради политическите си убеждения, включително чрез показни съдебни процеси и екзекуции. При Сталин и неговите наследници Никита Хрушчов и Леонид Брежнев Чехословакия е страна, чиито граждани живеят в страх.
Масивен гранитен паметник на Сталин и социализма се извисява над Прага до разрушаването му по време на десталинизацията през 1962 г.
През януари 1968 г. Александър Дубчек поема ръководството на Комунистическата партия на Чехословакия. Ухиленият словак обявява планове за облекчаване на цензурата и ограничаване на правомощията на омразната тайна полиция. Дубчек обещава да създаде „социализъм с човешко лице“.
Лидерът на комунистическата партия Александър Дубчек (в средата) пристига месеци след инвазията за заседание на парламента, което със задна дата ще позволи на войските на Варшавския договор да стъпят на чехословашка земя. Прага, 16 октомври, 1968 г.
Но след като цензурата е вдигната, чехословашките медии публикуват истории с твърдения за корупция, убийства и други нарушения. С новооткритата свобода на словото чехите и словаците започват да призовават за фундаментална политическа промяна.
Жена на Вацлавския площад в Прага слуша новини по радиото на фона на инвазията и държи местен вестник, чието заглавие пита "Защо?" на чешки и руски.
От Кремъл Брежнев наблюдава с тревога как Пражката пролет започва да смекчава твърдия държавен апарат на Чехословакия. Рискът от надигащите се демократичните настроения става ясен, когато студентите в столицата на съседна Полша - Варшава, излизат по улиците и скандират в подкрепа на Чехословакия.
Съветски танк насочва дулото си точно към Матиашовата порта на Пражкия замък.
Рано сутринта на 21 август 1968 г. около 250 000 войници, 2000 танка и стотици самолети, сред които такива от Съветския съюз, България, Унгария и Полша, нахлуват в Чехословакия. Само 29 години след кошмара на нацистката инвазия чехи и словаци отново се събуждат от чужди войски на тяхна земя. Този път те са на съюзниците от Варшавския договор. Това е съюз на социалистическите държави, създаден през 1955 г., за да се противопоставя на създадената 6 години по-рано НАТО. Варшавският договор се разпада през 1991 г.
Войници от силите на Варшавския договор стоят на стража пред централата на комунистическата партия в центъра на Прага в първия ден от инвазията
В рамките на часове първият секретар на Чехословашката комунистическа партия, който на практика управлява страната, Александър Дубчек е изведен от канцелариите си в Прага (на снимката на заден план) и е откаран със самолет в Москва за разпит.
Местни жители обграждат танковете на Вацлавския площад в Прага.
Объркани чехи и словаци излизат по улиците, за да се опълчат на нахлуващите войници - много от които са също толкова неинформирани за случващото се, колкото и местните.
Нахлуващите войски се изправят срещу граждани, обединени в недоволството си, докато действията на техните господари в Кремъл са осъдени остро от международната общност.
Въпреки че чехословашките войски остават в базите си, гражданите издигат барикади, разменят улични табели или дори атакуват нахлуващите армии с коктейли Молотов. Но опитите им да спрат танковете са неуспешни и най-голямата надежда на чехословаците остава в гласовете от външния свят, осъждащи действията на силите на Варшавския договор.
Местните жители пред държавното радио в Прага преграждат пътя на танковете.
Най-известната улична битка се води пред централата на Чехословашкото радио в столицата. Петнадесет души загиват в сблъсъка, докато тълпите се опитват да попречат на войските да поемат контрола над радиото.
Мъж развява опръскано с кръв чехословашко знаме, докато бронирана машина превозва съветски войски през Прага.
Около 137 цивилни са убити при инвазията, докато войските на Варшавския договор унищожават независимите медии и подготвят почвата за ръководените от Съветския съюз усилия за „нормализиране“ на ситуацията в Чехословакия.
Мъж разчиства по улиците на Прага на 31 август, 10 дни след навлизането на танкове в Чехословакия.
Докато чехословаците разчистват улиците си от кръв и останки, Брежнев декларира готовността на СССР да се намеси военно, ако някоя друга комунистическа нация се отклони от партийната линия. Един писател описа така наречената доктрина на Брежнев с думите: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се или ще стрелям“. Това е препратка към един от най-известните комунистически лозунги, използван за първи път от Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Той е и част от герба на СССР.
Вижте също „Братското“ смазване на Чехословакия – 52 години по-късно