Свободна Европа получи искане за право на отговор от съдия Георги Ушев по повод статия на Борис Митов за него, публикувана в четвъртък. Преди публикацията той беше потърсен за коментар, но не отговори на мобилния си телефон.
В момента Георги Ушев е съдия в Софийския апелативен съд. Той е и бивш председател на Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран наказателен съд, закрити през 2022 г.
След като редакцията получи искането му за право на отговор на редакционния имейл, съдия Ушев отказа да коментира повече подробности по темата.
Свободна Европа публикува позицията му без редакторска намеса.
По повод Ваша статия, публикувана в „Свободна Европа“ на 15.02.2024 г. със заглавие „Фабрика за компромати. Как бившият шеф на спецсъда Георги Ушев се оказа в разследването за Нотариуса“, бих желал да упражня право на отговор, което моля да бъде публикувано без редакторска намеса.
В качеството ми на съдия в най-големия и натоварен български съд – Софийски районен съд, съм правораздавал по хиляди дела. Делото на Мартин Божанов е едно от тях и няма никаква причина да го помня като особен случай в кариерата си. Нито тогава, нито впоследствие съм влизал в нерегламентирани персонални отношения с лицето. От статията Ви узнах, че горната инстанция е потвърдила присъдата ми, което за всеки магистрат означава, че преценката му по фактите и правото е била правилна.
Внушенията за „нерегламентирано влияние върху съдия Ушев“ са неверни по простата причина, че не сме поддържали нито преки, нито опосредени контакти с Божанов. Нямам представа какво имате предвид с твърдението, че същият е „разполагал с компромати срещу високопоставения магистрат“.
Уточнил сте, че това е неофициална информация от ГДБОП. Ако действително такава съществува, на мен тя не ми е известна, а ако някому – още повече служител на МВР, е известно това и той е затаил истината, възниква хипотезата, при която длъжностното лице бил следвало да отговаря по закон. В случай, че е имало разработка и по нея не са били предприемани мерки, настоявам такива да бъдат задействани.
Не желая името ми да бъде опетнявано с намеци, полуистини или откровени лъжи, затова настоявам за спазване на нормативно регламентираните процедури. Смятам, че само по такъв начин ще бъдат преустановени опити за шантаж и натиск, каквато, струва ми се, е целта на подобни „неофициални информации“.
Бил съм оправомощен и съм подписвал разрешения за прилагане на специални разузнавателни средства, като председател на Специализирания, а впоследствие и на Апелативния специализиран наказателен съд, когато са постъпвали мотивирани искания от ръководителите на съответните оторизирани органи.
Ще изискам справка за твърдението за „висок брой разрешени СРС спрямо магистрати“, защото, по мои спомени, те реално едва ли надвишаваха 30 души за период от около четири години, докато съм бил председател на компетентния да издава разрешенията тогава – Апелативния специализиран наказателен съд. В нито един момент не съм злоупотребявал с тази особено чувствителна информация и съм процедирал изключително отговорно при изпълнението на посочените задължения, което е установено и от множеството направени проверки от различни институции.
Отношенията ми с бившия главен прокурор Иван Гешев са били строго служебни през годините, бих ги определил даже и като силно дистанцирани, поради което реплики от типа „до дупка“ по повод дела или по какъвто и да е повод, могат да са плод само на нечие нездраво въображение. Подобни реплики не би си позволил никой прокурор, бил той и главен, към съдия.
Не съм в състояние да коментирам цитираните в статията Ви казуси и версиите на подсъдими или на техни близки. Бих искал само да напомня, че специализираните съдилища се занимаваха предимно с дела срещу организираната престъпност, а по-късно и с дела за корупция по т. нар. високи етажи на властта. Едва ли някой има съмнение, че лицата, които са били привлечени към наказателна отговорност, в немалко случаи са били хора с възможности, вкл. такива, позволяващи им изграждане на атрактивен за медиите и масовата публика облик.
Избирателното боравене с фактите от професионалната биография на всеки магистрат обаче, поставя под съмнение правораздавателната дейност изобщо.
В заключение ще посоча, че като съдия в актовете си съм се ръководел само от закона и вътрешното си убеждение. Като председател на бившите специализирани съдилища съм убеден, че мнозинството от колегите ми съдии и съдебните служители са спазвали високи професионални стандарти. Ще застана до всеки колега – съдия, с когото сме от страната на обективността и закона и ще съдействам при отстояване на принципите, които са били причина за избора ни на професия.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.