Бившите служби и днешните крайнодесни. Какво разкрива подцененото наследство на Щази

В началото на септември Алтернатива за Германия (АзГ) спечели регионалните избори в източния регион Тюрингия, стана втора в Саксония, а на 22 септември се очаква да бъде водеща сила в Бранденбург.

Всички тези провинции са на територията на бившата Германска демократична република (ГДР) - част от сферата на влияние на Съветския съюз (СССР) след Втората световна война.

Може ли да се търси връзка между успеха на крайнодесните и подцененото наследство на Щази – германската държавна сигурност?

Този въпрос задавам на няколко приятели, родени и израснали в Източна Германия, които се занимават с темата за това, което остана от ГДР и Щази.

„Да, за съжаление последствията от старите хора от Щази и техните връзки бяха подценени. Няма съмнение - към враговете на демокрацията се отнесохме твърде снизходително“, отговаря ми един от тях по имейл. И добавя:

„Брат ми все още живее в родния ми град, на изток. Той разказва, че целият таксиметров бранш там, много фирми за коли под наем, автошколи и, разбира се, охранителни фирми, са твърдо в ръцете на бивши другари“, т.е. бивши агенти на службите.

Изграденото от хора на Щази

Преди няколко години германската режисьорка Тамара Трампе (вече покойна) беше в София. Тя също разказа подобни истории. През 1990-1991 г. Трампе снима „Черната кутия“ - първият документален филм в Източна Европа за човек от системата на Щази. В разговор за съдбата на нейния герой режисьорката разказа къде работят той и неговите колеги след падането на Берлинската стена.

„Моят герой от „Черната кутия“ сега е в структурата на Каритас. Заема позиция на управленско ниво. Цялата транспортна система в Източна Германия е изградена от хора на Щази. Те получават своите обезщетения, купуват камиони и така създават транспортната логистика“, каза Трампе.

Навярно си спомняте и историята на германеца Матиас Варниг, човекът, който беше начело на „Северен поток 2“ малко преди Русия да нападне Украйна през февруари 2022 г.

Кариерата на Варниг, служител на Щази от 1974 г., се развива стремително след промените през 1989 г. Докато гражданските движения окупират сградите на Щази в цялата ГДР, а самата институция е разформирована, Варниг взима участие като представител на ГДР в преговорите за валутния съюз със Западна Германия.

Така се запознава с шефовете на Дрезднер Банк – именно банката, която е шпионирал по-рано за Щази под псевдонима „Артур“ – след което е изпратен от същата банка в Петербург, за да отвори там неин клон. Вероятно приятелството му с Владимир Путин датира оттогава.

Случаят „Варниг“ постави сериозния въпрос – доколко той не е единственият бивш служител на Щази на висока позиция в Германия и доколко подценено и недостатъчно изследвано е наследството на службите?

Няколко факта

През 1989 г. в ГДР живеят около 16,4 милиона души. Съзнателно или не, животът им е бил силно характеризиран от присъствието на Щази.

След падането на комунизма в архивите са открити досиета на над 10 милиона граждани на ГДР, които са били шпионирани.

Според политолога Хелмут Мюлер-Енбергс проникването на тайната полиция във всички слоеве на обществото „е имало тенденция да придобие характер на общонационално наблюдение“.

На 15 януари 1990 г. хиляди демонстранти превземат централата на Щази в Берлин. През март 1990 г. институцията е разформирована. Законът за достъп до документите на Щази влиза в сила на 29 декември 1991 г. и е първият подобен закон в Източна Европа.

Бившите служители на Щази стават безработни. Миналото в това ведомство става лош атестат, ако човек иска да прави политическа или обществена кариера.

Този германски модел е сочен за пример в цяла Източна Европа. И наистина е добър. Фактът, че досиетата на Щази в голяма степен бяха запазени и отворени, е голям късмет, смятат и днес изследователите.

Но как се преоценява и подрежда това знание? Моят познат в Берлин казва следното:

„За съжаление „преоценката“ беше по-скоро формален акт, отколкото мисловен. Това сега си отмъщава.“

Какви са последствията

През 2009 г. в Германия избухва скандал, след като става ясно, че близо 100 бивши служители на Щази работят в криминалната полиция на провинция Бранденбург.

Допълнителни изследвания показват, че около 17 хиляди бивши служители на Щази са останали на държавна служба в администрацията - въпреки проверките. Тогава тези цифри са шокиращи.

Според Клаус Шрьодер, изследовател в Берлинския свободен университет, се оказва, че проверките за миналото на служителите са били много повърхностни. Особено когато става въпрос за митнически служители и телохранители.

Законът, приет през 1991 г., забранява обществена и политическа, но не и икономическа активност на бившите агенти на службите.

Затова случаи като този на Варниг вероятно са много повече, отколкото предполагаме. Приликите с България – също.

Хората от тайните служби в страните от бившия Източен блок познават Запада. Те имат връзки и икономически познания, каквито обикновените хора нямат. Доколко това не ерозира доверието в демокрацията?

Едно любопитно изследване на трима учени от Маастрихт, Дюселдорф и Манхайм през 2022 г. показа недвусмислено и друго – сянката на Щази продължава да влияе върху икономическата активност и социалното поведение на хората.

Колкото повече тайни информатори са били разположени в даден регион, толкова по-сериозно е дългосрочното отрицателно въздействие върху местното население.

Хората, които са живели в места с висока гъстота на информатори на Щази през 1988 г. - годината преди падането на Берлинската стена, са средно по-дълго безработни и имат по-нисък месечен доход, за разлика от хората в районите с по-малко информатори.

Освен това хората, живели в региони със силна шпионска мрежа, са по-малко склонни да станат икономически самостоятелни, да стартират собствен бизнес. Те остават подозрителни и несигурни в личните си отношения.

Хората в ГДР преживяват две диктатури една след друга – първо нацизма, след това комунизма. И макар външно днес бившата ГДР по нищо да не се отличава от Запада, това странно тоталитарно наследство продължава да е живо по различни начини „вътре“ в хората.

Подценяването на наследството на Щази и надценявянето на либералните свободи вероятно ще изискват по-дълбок анализ.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.