Нивото на знания и умения по математика, четене и природни науки на над половината български деветокласници е под базовия минимум. Това показват резултатите от международното изследване PISA, публикувано във вторник. Тестът проверява уменията на 15-годишните ученици да прилагат усвоените знания на практика.
Новината идва на фона на план на Министерството на науката и образованието (МОН) от следващата учебна година да въведе входни изпити за деветокласниците.
Според резултатите от проведеното през 2022 г. изследване на PISA по математика българските учениците са на последно място в Европейския съюз, а по четене – на предпоследно.
15-годишни ученици от 81 държави са решавали тестовете по математика, четене и природни науки, като основната оценявана област е математическа грамотност. В България тестовете са направили 6107 ученици, родени през 2006 г. от 202 училища в цялата страна, съобщи МОН. Те са избрани на случаен принцип.
Половината са под критичния минимум на знания
Общо 54% от тях са под критичния минимум на знания и умения по математика, 53% нямат елементарни четивни умения, а 48% са с дефицити по природни науки.
Това означава, че половината деветокласници не са адекватни в решаването на задачи и проблеми, с които се сблъскват във всекидневието си.
Средният резултат на учениците в България е по-нисък от средното за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и в трите оценявани области.
По математическа грамотност средният резултат на българските ученици е 417 точки. За сравнение, средният резултат за ОИСР е 472.
Резултатът е по-нисък и от този на последното изследване на PISA през 2018 г. - 436 точки.
В България делът на учениците без елементарни знания и умения по математика се увеличава от 44% през 2018 г. на 54% през 2022 г., при средно ниво за ОИСР от 31%.
Вижте също "С дъх на социализъм". Защо учители искат оценки за дисциплина и наказания за родителиТрадиционно най-силно се представят учениците от Сингапур, които на PISA 2022 имат 574 точки. Следват ги тези от Макао и Китай. Резултатите на България са сходни с тези на Кипър, Молдова, Монголия, Катар и Чили.
По четене средно деветокласниците имат 404 точки (при 420 през 2018 г.), с което България се нарежда след Индонезия и Филипините.
Делът на учениците, които не разбират какво четат, се увеличават от 47% през 2018 г. на на 53% през 2022 г. Средното ниво за страните от ОИСР е 26%.
По природни науки средният резултат на учениците намалява от 424 през 2018 на 421 точки през 2022 г. С него България се нарежда след Мексико и Бразилия.
Българските ученици с липса на базови познания по природни науки се увеличават от 47% през 2018 на 48% през 22022 г., при среден процент за ОИСР от 24 на сто.
МОН ще вземе мерки
На представянето на изследването от МОН отбелязаха, че средните резултати като цяло на страните от ОИСР също са значително по-ниски от 2018 г.
По думите на Неда Кристанова от Центъра за оценяване на предучилищното и училищното образование резултатите на България се задържат стабилни, макар че са доста под средното ниво.
От МОН отбелязаха още, че социалната среда влияе силно на представянето на учениците. Показателно е, че учениците, в чиито домове има повече от 16 книги, показват по-високи резултати и по четене с разбиране, и по математика, и по природни науки.
Общо 41% от учениците в България казват, че не се справят добре в повечето или във всички часове по математика (средно за ОИСР този процент е 23 на сто), а 48% не слушат какво казва учителят (средно за ОИСР са 30%).
В същото време 46% от българските ученици се разсейват с дигитални устройства в клас, докато средният процент за страните от ОИСР е 30%. В същото време 40% се разсейват от други ученици, които използват дигитални устройства (средно за ОИСР е 25 на сто).
Вижте също Българският език да се изучава като чужд? Как една фалшива новина влезе в политическа употребаОт следващата учебна година деветокласниците ще държат входящи изпити по български език, математика и природни науки, а задачите ще са подобни на тези на PISA.
Те ще трябва да установят уменията на децата за решаване на практически проблеми, каза в понеделник министърът на образованието Галин Цоков.
"Ако се започне отсега целенасочено да се преподава по посока на изграждания на умения у учениците, на следващото издание на PISA може да очакваме по-добри резултати", каза Цоков във вторник.
По думите му не резултатите на PISA са най-важни, а да това децата да излизат от училище подготвени за живота.
Сред мерките, които предприема МОН, е и квалификацията на учителите - по нова оперативна програма ще бъдат обучени 38 хил. учители.
Какво е PISA
PISA е програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за международно оценяване на 15-годишни ученици. То се провежда на всеки три години. В него участват 81 държави.
Тестовете, разработени от международен екип от образователни експерти, са по четене, математика и природни научи. Те изследват доколко учениците могат да решават сложни проблеми, да мислят критично и да комуникират ефективно.
Резултатите би трябвало да хвърлят светлина върху нивото на образователните системи и доколко те подготвят учениците за предизвикателства в реалния живот и за бъдещия им успех.
15 години е възрастта, на която повечето ученици по света са в края на задължителното си училищно образование.
Въпросите оценяват способността на учениците не да възпроизвеждат факти, а да разсъждават и прилагат знанията си към нови ситуации.
Освен това чрез въпросници PISA събира много данни за средата на живот, социалното положение, брой на книги вкъщи и у дома и други. От тях се прави и индекс за икономическия, социален и културен статус на децата.
PISA изследва и различни аспекти на училищния живот, сред които чувството за принадлежност и удоволетворение, подкрепата и дисциплината в часовете по математика, чувството за сигурност в училище и др., от които също в голяма степен зависят образователните резултати.
Вижте също Ученикът Георги Пашалиев, който проби в света на изкуствения интелект