Американският летец Лоуъл Смит е изправен пред труден избор, когато в началото на 1924 г. ръководи ескадрила от четири хидроплана над Тихия океан.
На юг между тях и японската територия се издига стена от "сняг и шквалове" - опасни за летците ветрове. На север ясното небе се простира към отдалечените Командирски острови на Съветския съюз.
Смит решава да "рискува с болшевиките, вместо да се изправи пред гнева на бурите" и насочва самолета си към съветската територия.
Двуместен самолет Douglas World Cruiser излита от езерото Вашингтон в Сиатъл, за да започне 175-дневно пътешествие около света.
Смит е един от осемте пилоти, които се опитват да извършат първото околосветско пътешествие със самолет. Опитът за обиколка на света има за цел да събуди обществения интерес към летенето в момент, когато САЩ изостават от европейското развитие на авиационната индустрия.
Майор Мартин и сержант Харви след катастрофата на самолета им "Сиатъл" и няколкодневните изпитания в пустинята на Аляска.
Мисията изисква екип от военни служители да подготвят маршрута на самолетите и да съставят разузнавателни доклади, в които се отбелязват възможните места за кацане и местните метеорологични особености в отдалечените места за зареждане с гориво.
След това американски дипломати се свързват с 22 държави, през които трябва да преминат летците, и е подготвена мрежа от кораби и станции за снабдяване. Предвижда се проектът да струва около 100 000 долара, което днес се равнява на около 1,7 млн. долара.
Останките от разбилия се двуплощник в Сиатъл.
На 6 април 1924 г. от Сиатъл, Вашингтон, потеглят четири специално пригодени за целта двуплощни самолета Douglas World Cruiser.
Мисията бързо се сблъсква със сериозни проблеми, когато един от самолетите се разбива в планински склон в Аляска. Двамата пилоти оцеляват при катастрофата и успяват да се приберат след няколко мъчителни дни в пустошта.
Тъй като с наближаването на самолетите водите между Аляска и Япония стават все по-неспокойни, Лоуъл Смит и останалите летци тайно обсъждат възможността да пресрещнат кораб за зареждане с гориво край Командирските острови на съветска територия.
Полетът е по-кратък от този до японските води, но по това време Вашингтон няма дипломатически отношения със Съветския съюз и цялата страна е внимателно избягвана по време на етапа на планиране на експедицията. Отношенията с Москва са замразени, след като шест години по-рано САЩ разполагат хиляди войници на територията на Русия по време на гражданската война в страната.
Самолети World Cruiser на плаж в Аляска преди отпътуването им през Берингово море.
Американските самолети летят с часове над безкрайното Берингово море, насочвайки носовете си към съветската територия, "като през цялото време се чудят какво ще си помислят руснаците, когато видят три гигантски самолета да се спускат от небето в този отдалечен район, където кораби идват само веднъж годишно", спомня си Смит.
Когато най-накрая забелязват един от съветските острови, Смит пише, че "това мрачно парче земя там, в Берингово море, определено ни изглеждаше добре".
Лодка, пълна със съветски войници и мъже в цивилни дрехи, които гребат, за да посрещнат американските хидроплани край Командирските острови.
Веднага след като самолетите се приземяват в близост до селище с комуникационни кули, от острова потегля лодка, пълна с "брадати мъже".
Когато лодката наближава, някои от американските пилоти останават в кабините на клатещите се водни самолети, готови да избяга. Но общуването между хората от две враждебни страни протича сърдечно.
Руснаците се извиняват, че не са поканили американците на брега, тъй като за да го направят, им е необходимо разрешение от Москва.
На следващия ден съветското ръководство отказва на американците разрешение да слязат на брега, но военнослужещите на острова изпращат лодка, за да донесат кана водка като жест на добра воля, преди заредените с гориво американци да отпътуват за Япония.
Три от самолетите Douglas World Cruisers в полет.
От Берингово море летовниците се насочват към Южна Азия.
По време на дълъг полет пилотът Ерик Нелсън си спомня, че съзнанието му се е лутало във въображаемото бъдеще, в което небето е пълно със самолети, "които ме задминават в небето с пътници, пътуващи през уикенда между Шанхай и Сан Франциско". Ако такова бъдеще се случи, представя си летецът, "самолетът трябва да бъде средството, което ще доведе народите по света до толкова близък контакт помежду им, че те повече няма да се чувстват склонни да водят войни".
Тълпи в Япония се събират в очакване на пристигането на американските летци.
При наближаването на Мултан в днешен Пакистан жегата е толкова силна, че пилотите се шегуват, че градът може да бъде преименуван на "разтопен" (от англ. Molten).
Британски посрещачи поднасят на летците ледена лимонада. "През живота си съм пил много вкусни напитки", пише един от пилотите, "но нито една не може да се сравни с тази в Мултан."
Лоуел Смит подрежда мястото за съхранение на своя двуплощник. Пилотите не са оборудвани със спасителни жилетки или парашути поради ограниченията за теглото и малкото пространство.
От Азия флотът се насочва над Персия и Близкия изток към Европа, където прелита над бойните полета от Първата световна война в Румъния. Те все още са белязани от експлозии и осеяни с останки от военно оборудване.
Мъжете определят Букурещ като "чисто и оживено място" с "многобройни кафенета и кабарета и много добре облечени и привлекателни момичета".
Жена в Букурещ през 1923 г., една година преди американските летци да пристигнат в румънската столица.
Последното препятствие, с което се сблъскват, е Северният Атлантически океан. Няколко американски военни кораба са разположени по трасето на полета, готови да окажат помощ, ако някой от самолетите изпадне в беда.
"Бостън" след падането си в Атлантическия океан на 3 август 1924 г.
На 3 август самолетът "Бостън" е принуден да се приземи в развълнувано море в средата на Северния Атлантик. Пилотът и механикът на борда са спасени от военноморски кораб, но самолетът им се сблъсква със спасителния кораб и в крайна сметка потъва.
Потъването на "Бостън" близо до Фарьорските острови.
Пилотът Лоуъл Смит описва като невъобразима опасност един мъглив участък, осеян с айсберги. "Движехме се със скорост 90 мили в час (150 км/ч) и виждахме само между сто и сто и петдесет фута (30-45 метра) напред", пише той.
"Така че използвайте собственото си въображение за това колко бързо един самолет, движещ се с тази скорост, би могъл да изминава разстоянието, което виждахме, и след това се опитайте да разберете колко малко време имахме, за да видим айсберга отпред, да решим накъде да завием и след това да извършим маневрата."
Три от самолетите летят над Ню Йорк.
Когато самолетите най-накрая пристигат на американска земя, те са посрещнати от обезумели тълпи, които следят вестникарските съобщения за техния напредък по света. В Санта Моника около 200 000 души са дошли да посрещнат летците.
"Когато излязохме от пилотските кабини, тълпата побесня. С рев те събориха оградата. Повалиха полицията. Повалиха войниците", пише Смит.
"Хората късаха парчета от дрехите ни и отрязваха копчета за сувенири. Една дама отряза парче от яката ми с ножче за писане. Друга пък ме хвана за ухото - предполагам, че по погрешка."
Парад за летците в САЩ.
Пътуването отнема 363 летателни часа в продължение на 175 календарни дни и е с дължина 42 398 км. Участващите в полета летци са наградени с медал за отлична служба и са затрупани с подаръци от доброжелатели. Вероятно най-трогателният предмет, получен от американците, е от скорошен имигрант, който изглежда е научил за краткото взаимодействие със Съветския съюз на Командирските острови.
Мъжът пише на пилотите, за да си попита дали могат да му дадат някаква информация за брат му, който за последен път е бил видян в сибирски трудов лагер.
Близо пет века история. Прероденият Стари мост