"Политически подбуди". Пет извода от решението, което отмени съдебната реформа

Измененията в конституцията, приети в края на миналата година с гласовете на ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) и ДПС, в голямата си част бяха отменени преди седмица от Конституционния съд (КС).

Решението обяви за противоконституционни почти всички промени, които въвеждаха съдебна реформа чрез разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на два отделни органа и преструктуриране на прокуратурата с цел да бъде ограничено влиянието на главния прокурор.

Отменените конституционни текстове бяха приети по време на кабинета на Николай Денков, чийто основен приоритет беше именно дълбока съдебна реформа. За да се случи тя, парламентът трябваше след това да приеме и пакет от промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Това обаче така и не се случи - мнозинството на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС се разпадна и последваха нови предсрочни избори.

Междувременно президентът Румен Радев атакува пред КС конституционните промени, които ограничиха правомощията му сам да подбира състава на служебните правителства при липса на редовен кабинет. Впоследствие "Има такъв народ" (ИТН) и "Възраждане" обжалваха и текстовете, които бяха свързани със съдебната реформа.

Конституционните съдии обаче отмениха само промените в съдебната власт и оставиха в сила орязаните правомощия на президента. Това провокира съмнения, че решението е политически мотивирано, тъй като за втората част от конституционната поправка настояваха най-вече ГЕРБ и ДПС.

Кои са петте основни извода от решението на КС? Свободна Европа потърси отговора от Биляна Гяурова, директорка на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), и от Екатерина Баксанова от правната програма на Института за пазарна икономика (ИПИ).

1. Двоен аршин в интерес на ГЕРБ и ДПС

Двете споделят мнението, че още на пръв прочит решението на конституционалистите оставя впечатление за двоен аршин. За отменените промени в основния закон настояваха от самото начало от ПП-ДБ, докато намаляването на правомощията на президента беше включено в общия пакет с идеи, след като ГЕРБ и ДПС също се ангажираха с ремонта на конституцията.

Решението на КС е факт в момент, в който се очаква насрочването на поредните предсрочни парламентарни избори. Това означава, че страната ще продължи да бъде управлявана от служебна власт.

Настоящото служебно правителство на Димитър Главчев е обект на критики, че обслужва интересите на ГЕРБ и ДПС. Тези критики се засилиха особено след разцеплението в парламентарната група на ДПС, провокирано от открития конфликт между съпредседателя му Делян Пеевски и почетния му председател Ахмед Доган. Войната между двамата избухна, след като първият започна да прочиства верни на втория партийци, а след това част от депутатите на движението отказаха да подкрепят кабинет с първия мандат на ГЕРБ, както настояваше Пеевски.

Президентът Радев също твърди, че правителството на Главчев страда от "дълбоки зависимости". Той визира серията назначения на свързани с Пеевски кадри в средния ешелон на държавната администрация.

"Наистина по-скоро от политически подбуди е продиктувано решението на КС", казва Гяурова пред Свободна Европа. "Защо за президента може, за главния прокурор не може, защо може да се каже, че съдът е основен носител на съдебната власт, но другите неща, които прокарват този ключов принцип – не може?"

Според Баксанова политическата целесъобразност в решението на КС е очевидна, макар че такава може да бъде открита в повечето негови решения, тъй като той не е част от съдебната система и специфичната му роля е да ревизира законодателната дейност на парламента.

"Интересен въпрос би бил ако ПП-ДБ се бяха съгласили в регулаторите да влязат хора на Делян Пеевски и Бойко Борисов и се запази "сглобката", дали решението на КС щеше да е същото. Аз не мисля, че щеше да е същото." "Сглобката" се превърна в нарицателно за мнозинството на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, което всъщност гласува отменените сега конституционни промени.

2. ВСС с изтекъл мандат ще избира главен прокурор и шеф на ВАС

Второто пряко последствие от решението на конституционните съдии да отменят съдебната реформа е, че настоящият състав на ВСС вероятно ще проведе процедури по избор на нови главен прокурор и председател на Върховния административен съд (ВАС). Това са два от трите най-високи поста в съдебната система - заедно с този на председателя на Върховния касационен съд (ВКС).

Ръководната позиция в прокуратурата временно се заема от Борислав Сарафов след уволнението на предшественика му Иван Гешев. ВСС откри процедура по избор на нов титулярен главен прокурор, но впоследствие я спря след натиск от тогавашното мнозинство в парламента.

Основният аргумент срещу това този съдебен съвет да избере следващия главен прокурор е, че мандатът на членовете му е изтекъл преди близо две години.

Съществуват и множество съмнения за политическата зависимост на това мнозинство в съвета, след като то изцяло се съобразяваше с позициите на ГЕРБ и ДПС от началото на мандата си. Това беше особено видимо при избора на Гешев за главен прокурор, както и при неговото уволнение, станало факт веднага щом двете партии оттеглиха доверието си от него.

"Този ВСС е, грубо казано, проверен. При него няма неочаквани изненади, критичните гласове са в абсолютно малцинство и ще могат да бъдат инсталирани хора, които ще продължат политиката, която води съдебната власт", каза тази седмица Гяурова пред БНР.

Баксанова обвързва тази ситуация и със случващото се в ДПС. Според нея Пеевски от години поддържа влияние в прокуратурата и съда и провеждането на тези ключови избори от настоящия ВСС само ще затвърди статуквото.

"Тази отрицателна селекция на кадри продължава от толкова години, толкова много лоялни на Пеевски хора има там, че дори да се случат някакви неща в ДПС [в негов ущърб], които подлежат на съдебен контрол, накрая Пеевски може да има последната дума", смята Баксанова.

На този фон намерението на настоящото мнозинство във ВСС да проведе бързо двете процедури за избор на главен прокурор и председател на ВАС стана ясно от изказване на Боян Магдалинчев от съвета.

"Логично е да се стартират процедури", каза пред БТА Магдалинчев само ден след публикуване на решението на Конституционния съд. Той е сред основните представители на мнозинството във ВСС

3. Спорни мотиви, зад които стои сянката на Филчев

Друг извод, който може да бъде направен, че преценката на конституционалистите почива на спорни мотиви. Мнозинството от членовете на КС, с изключение на Константин Пенчев, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова, смятат, че подобни промени на конституцията в частта ѝ за съдебната власт може да прави само Велико народно събрание (ВНС).

Тази теза се основава най-вече на Решение №3 на КС от 2003 г., което е цитирано общо 14 пъти в новото решение. То е произнесено по искане на тогавашния главен прокурор Никола Филчев. В него се казва, че всяка по-съществена промяна в структурата на органите на съдебната власт би била промяна във формата на държавно управление, следователно може да се извърши само от ВНС.

Покойният бивш председател на ВКС и бивш конституционен съдия Румен Янков подписва Решение №3 от 2003 г. с особено мнение. Според него то изобщо не е трябвало да бъде произнасяно, защото се занимава с въпрос по принцип без да анализира конкретна конституционна поправка, направена преди това от парламента.

"Подобен род тълкуване подменя кардинално стойностите - въпросите да се решават не от гласуването в тъмната стая и там от пряко легитимираните да законодателстват, а от конституционна юрисдикция, която да определя априори правилата им за поведение. Оказва се така, че Конституционният съд е в ролята на оракул - раздава политически индулгенции и запазва статукво", пише тогава Янков.

По този повод Баксанова коментира, че 20 години по-късно вместо КС да еволюира в разбирането си за конституцията и мястото на съдебната власт в нея, той отрича всяка възможност за структурна промяна без ВНС, като се базира на свое старо решение, което "въобще не е трябвало да бъде правния мир".

"КС казва, че при никакви обстоятелства неговите решения могат да бъдат атакувани, ревизирани, независимо по какъв начин се променят политическите и обществените отношения – неговите решения са сякаш изсечени в камък и стоят там завинаги. Това е ретроградно", добавя Гяурова.

4. Затваряне на прозореца за съдебна реформа

Баксанова и Гяурова споделят и мнението, че след последното решение на КС прозорецът за подобни промени в конституцията изглежда затворен.

"Ще трябва да бъдат търсени по-изобретателни начини за конституционни промени с обикновено Народно събрание, за да се търси по-висока устойчивост на закрепване на съдебната реформа в основния закон", казва директорката на БИПИ.

Според правната експертка от Института за пазарна икономика възможност за нова конституционна поправка в тази посока вероятно няма да има през следващото десетилетие или две. Тя все пак отбелязва, че предстои смяната на двама конституционни съдии и с времето статуквото в съда и политическата власт може да претърпи промени, които да позволят нова промяна на конституцията от обикновен парламент.

И Баксанова, и Гяурова обаче са категорични, че в момента е опасно да се започва разговор за свикване на Велико народно събрание, тъй като това може да донесе рискове.

"Отварянето на конституцията от ВНС може да създаде повече проблеми, отколкото да реши такива, защото може дори да промени формата на държавно управление, например", смята Баксанова.

5. Възможност за отмяна на предишни конституционни промени

Гяурова посочва като още едно последствие от решението на КС открилата се възможност за атакуване и на по-стари конституционни промени. Тя визира поправката в основния закон от края на 2015 г., когато ВСС беше разделен на две колегии - съдийска и прокурорска. Тя също беше приета от обикновено Народно събрание.

"Някой може да се хване за това и да каже, че трябва да се отменят и промените, направени в края на 2015 г. Това е теоретично погледнато, но би могло да се случи", посочва ръководителката на Българския институт за правни инициативи.

Разделянето на съдебния съвет тогава беше направено с цел да бъде отстранена възможността главният прокурор и пряко зависимите от него членове на ВСС, дошли от прокуратурата, да участват в кадрови назначения в съда.

След отмяната на последните конституционни промени Пленумът на ВСС, в който влизат всички членове на съвета, отново ще заседава. Последната конституционна поправка го премахна и затова след влизането ѝ в сила съдебните кадровици заседаваха само в съставите на двете отделни колегии.

Сега няма пречка пленумът отново да упражни основната си функция - изборът на т.нар. "трима големи" в съдебната власт - главния прокурор и председателите на ВАС и ВКС.