Пеевски си играе с травмата на мюсюлманите точно както го правеше и Доган

В четвъртък, 26 септември, много български турци са чули нещо, което биха искали да чуят – че престъплението, извършено срещу тях от комунистическия режим, трябва да се разследва като геноцид. А не като нещо друго.

Предложението е на ДПС-Пеевски. Формацията съобщи, че е изпратила сигнал в този смисъл до Военно-окръжната прокуратура.

Става дума за това как да се разследват събития от 1984-1989 г., в които военни и МВР с бетеери и автомати отнемат личните документи на българските турци и им връчват нови, със славянски имена в тях. След пет години тормоз част от същите хора са принудително изселени в Турция.

Помежду си българските турци често наричат това насилие с думата геноцид, като имат предвид битовото разбиране за "много страшно престъпление". В действителност България не е произнесла присъда дори и по най-стандартни обвинения, свързани със събитията от 80-те.

Сега Делян Пеевски предлага не просто разследване, но и точно с думата геноцид. Той прави предизборно и на фона на разкола в ДПС – партия, за която традиционно гласуват българските мюсюлмани.

На парламентарните избори на 27 октомври ще се явят "две депесета" - едната формация се ръководи от Делян Пеевски, който е санкциониран за корупция в САЩ и Великобритания, а другата - от създателя на партията Ахмед Доган.

И двете ще се борят за мюсюлманския вот.

Откъде се взе думата геноцид

Досега насилието срещу българските мюсюлмани от 80-те години беше разглеждано от прокурорите като превишаване на правомощия по Закона за Народната милиция.

Смисълът на обвинението стана известен през 2001 г., но така и не придоби широка публичност. Повечето хора в България и днес продължават да смятат, че прокурорите са разследвали различните форми на насилие, упражнени от властите през 80-те.

В действителност обвинението не съвпада с мащаба на престъпленията, които включват убийства, нанасяне на телесни повреди, унищожаване на културно наследство, отнемане на имущество, преследване по етнически и религиозен признак, депортиране.

Извършеното в реалността е по-сериозно от обвинението, което е било повдигнато някога, но пък не е достатъчно и за да отговори на дефиницията за геноцид, казаха юристи, коментирали развитието на делото в годините.

Геноцидът е доказан в международно съдилище само в три случая в света - в Камбоджа, за престъпления на Червените кхмери, в Сребреница, Босна, за престъпления на сърбите, и в Руанда. Стандартът за доказване в такива случаи е твърде висок, изисква се наличие на геноцидна цел в унищожаването на дадена (етническа, религиозна) група хора като такава.

Зад искането на Делян Пеевски стои неизпълнимо предизборно послание по травматична тема, сочи контекстът, в който е подаден сигналът.

В сигнала на формацията се споменава и друго неизпълнимо искане – да се разследва за предателство към мюсюлманите Ахмед Доган, който не е споменат изрично. Но Доган е цивилно лице, с каквито военната прокуратура не се занимава. „Предателството“ към една малцинствена група не е тема и на Наказателния кодекс.

Накратко, целият сигнал на Пеевски е за факти и събития, които по условие не могат да бъдат разследвани или, ако бъдат, не могат да доведат до успех обвинението, което депутатът иска да се повдигне.

Какво точно е престъплението

Сигналът на ДПС-Пеевски се отнася до престъпления, извършвани между 1984 и 1989 г. срещу стотици хиляди мюсюлмани. Първо с военна сила са им наложени български имена, а после част от тях са прогонени в Турция.

Тогавашната пропаганда нарича насилието „Възродителен процес“. По-късно така е кръстено и следственото дело – „Дело за „Възродителния процес“.

Но разследването се проточи три десетилетия и беше прекратено през 2022 г., когато почина и последният от тримата обвиняеми.

През целия период общественото недоволство беше насочено към факта, че няма осъдени, а не към въпроса какво точно е било разследвано. Това, че убийствата и депортацията от 80-те са извън обвинението, не е било тема нито в изказванията на политици от ДПС, нито тема на обществени дискусии в по-широк кръг.

Какво иска Пеевски

Сигналът до Военно-окръжната прокуратура – София е подаден от депутатите на ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев, Халил Летифов и Хамид Хамид.

Той съдържа три искания към прокурорите:

• да се установят фактите отпреди 40 години;
• да се повдигне обвинение именно в геноцид. Не е посочено на кого да се повдигне то;
• да се установи „престъпната роля на предателите“, които тайните служби са инфилтрирали сред българските мюсюлмани, и които по-късно са употребили „справедливия гняв на жертвите на Възродителния процес“, за да изградят „политико-икономически структури от мафиотско-олигархичен модел”.

Третото искане намеква за почетния председател на ДПС Ахмед Доган. То идва в момент, в който фракцията на Пеевски открито работи за дискредитирането на Доган. По данни на Комисията по досиетата Доган е бил активен агент на тайните служби. Антикомунистическите партии от три десетилетия смятат самата ДПС за създадена от Държавна сигурност.

Искането на Пеевски до прокуратурата идва по време на разкола в ДПС – партия, създадена от Ахмед Доган с намерението да защитава правата на българските мюсюлмани. По-късно формацията започва да се свързва с определението олигархична, бизнесменът Делян Пеевски става неин депутат, а през февруари 2024 – и неин съпредседател (заедно с Джевдет Чакъров).

На изборите в края на октомври двете отделни партии – на Пеевски и на Доган – ще разчитат на почти един и същи електорат. По данни на „Алфа рисърч“ и „Тренд“ и двете формации могат да влязат в парламента. Това означава сериозна битка по места и съперничество в предизборните обещания.

В изтеклите три десетилетия ДПС е провеждала изборните си кампании с две основни послания – че ще подобри икономическия живот на своите избиратели и че само гласуването за тази партия ще гарантира, че т.нар. „Възродителен процес“ няма да бъде повторен.

Един от аргументите на ДПС за това, че съществува риск от „нов „Възродителен процес“, е именно в липсата на присъда за престъпленията от 80-те години. Сега на този терен излиза Делян Пеевски, който не е част от общността на българските турци, а трябва да се докаже като защитник на това малцинство, който е по-автентичен от Ахмед Доган.

Пеевски е представян от демократичната опозиция като човек, който още преди години с подмолни средства е подчинил на себе си прокуратурата, а точно тя е тази, която е трябвало да повдигне адекватно обвинение по делото за т.нар. „Възродителен процес“ и да се погрижи за издействането на присъда.

Повече от половината избиратели от районите със смесено население са били на повече от 8 години, когато е започнало насилието, свързано с преименуването. Това показва възрастовата структура на населението от последното преброяване през 2021 г.

В област Кърджали например около 65% от имащите в момента право на глас са били над 8-годишни, когато е започнало насилието. Тормозът е постоянен и е продължил в следващите 5 години включително и в училища, спортни клубове, пионерски и комсомолски организации.

Това означава, че всичко, засягащо "Възродителния процес" продължава да е важна тема за местното население и незаобиколим въпрос в предизборната кампания.

Защо досега няма присъда

Причините може би са много, но в годините изследователите са отбелязвали две основни, публикувани в печата:

• Делото е засекретено, а липсата на информация води до липса на обществен натиск;
• Обвинението е противоречиво. Например, то споменава 7 различни числа, за да посочи броя на потърпевшите от едно и също действие на обвиняемите – веднъж се казва, че са пострадали 26 български мюсюлмани с име и фамилия, но нататък числата са други и конкретни хора не се посочват: като потърпевши се споменават последователно 54-ма души, 80, 13, 38, 439, 184. След като прокурорите така и не се спират на едно число, съдът постановява да се вземат данни от всичките няколкостотин души. Прокурорите твърдят, че са започнали да правят това, но тъй като повечето пострадали живеят в Турция, процесът е бавен и Анкара не им съдейства.

Прокурори, които са наблюдавали делото, или са ръководили държавното обвинение, хвърлят вината върху съда, като твърдят, че той ги е изправил пред неизпълними изисквания.

Какво знаем за делото

Всички основни събития, свързани с търсенето на справедливост за „Възродителния процес“, се случват между 1990 и 1993 година. После почти не постъпват новини, а обвиняемите умират. След смъртта на последния от тях – Георги Атанасов, делото е прекратено.

През 1990 г. материалите по "Възродителния процес" се озовават в Прокуратурата на въоръжените сили. Само тя може да гледа дела на хора под пагон, а основен обвиняем за "Възродителния процес" е министърът на вътрешните работи генерал-полковник Димитър Стоянов. По времето на комунистическия режим МВР е военизиран орган.

Но делата на военната прокуратура са секретни. От този момент нататък информацията за делото става инцидентна, непълна и непроверима независимо.

Що се отнася до самото обвинение, то се променя в самата си същност. През 1990 г. се е разследвало "проповядване или подбуждане към национална вражда или омраза". Но на 25 юни 1993 обвинението е сведено до превишаване на правомощия по Закона за народната милиция.

В текста се твърди, че министър Димитър Стоянов не е имал правомощията да изолира в затвора на остров Белене български турци, несъгласни с преименуването им. Но го е направил, като е бил подбуждан от двама души - Тодор Живков и секретаря на ЦК на БКП Георги Атанасов.

Става дума за хора, управлявали в условията на член 1 на тогавашната конституция. Според него БКП е ръководна сила в обществото.

Към 1991 обвиняемите са били петима, но през 1993 г. остават трима. Външният министър Петър Младенов и секретарят на ЦК на БКП Пенчо Кубадински отпадат от делото.

Към юни 1993, когато обвинението се променя, главен прокурор е Иван Татарчев.

Конкретният прокурор, преформулирал обвинението за „Възродителния процес“ и намалил броя на обвиняемите, е наблюдаващият делото Валери Първанов.

Иван Татарчев почина през 2008 г.

Валери Първанов беше зам.-главен прокурор от 2006 до 2013 г., а се пенсионира през 2019 г.

Откъде знаем всичко това

Съдържанието на обвинителния акт стана известно на пресконференция на прокуратурата през януари 2001 г. - цели 8 години след като обвинението е било преформулирано.

Тогава на журналистите бяха раздадени копия от документа.

Обвинителният акт съдържа и встъпителна част, в която се описва животът в България по време на турското робство. Прокурорите изричат от свое име тезите на Тодор Живков за българския произход на мюсюлманите и казват, че обвиняемите са се ръководили от мотива да обединят българската нация. Но Живков е избрал погрешен път за постигането на това единство, твърдят те.

Що се отнася до хода на делото, то стана известно и от справка на Главната прокуратура, публикувана на 3 юли 2003 г. Към тази дата вече бяха починали двама от тримата обвиняеми:

• Тодор Живков, генерален секретар на ЦК на БКП (1911-1998);
• Димитър Стоянов, министър на вътрешните работи (1928-1999).

Бившият министър-председател Георги Атанасов (1933-2022) дълго време след това остава единствен обвиняем.