Доходите от руските активи в Европа, запорирани заради непредизвиканата агресия на Москва срещу Киев, ще бъдат използвани за оръжейна помощ за Украйна. Това решение взеха в четвъртък вечерта лидерите на страните членки на ЕС.
Тези приходи се очаква да бъдат по три милиарда евро годишно, като един милиард евро могат да бъдат осигурени до юли. Стойността на замразените руски активи се изчислява на около 210 млрд. евро.
Лидерите на ЕС искат да използват парите за военна помощ на Украйна. Точният начин, по който това ще бъде направено, е сложен правен въпрос, който ще създаде потенциално спорен прецедент, пише Ройтерс. В следващите редове са събрани някои от обсъжданите варианти.
Вижте също Кое е вярното: Иска ли Западът да праща войски в УкрайнаОтнемане на печалбите
По оценки на ЕС 210 млрд. евро от замразените пари са вложени в облигации и други ценни книжа в различни валути, които се съхраняват в Съюза, главно в базирания в Брюксел централен депозитар на ценни книжа Euroclear.
Когато тези активи станат падежни - достигнат крайния си срок за изплащане - те се превръщат в пари в брой, които след това обикновено се реинвестират от Euroclear от името на собственика, в този случай централната банка на Русия.
Юристите на ЕС твърдят, че конфискуването на активите в тяхната цялост би противоречало на международните норми, но отнемането на печалбите от реинвестираните парични средства би могло да бъде защитено в съда, ако Русия се опита да заведе дело.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Русия ще се обърне към съда, още преди ЕС да е взел решението.
Ето защо Европейската комисия, която е изпълнителният орган на ЕС, предложи "обособяване" на печалбите, генерирани от замразените активи от средата на февруари тази година, без да се засяга капиталът.
Предложението трябва да бъде официално одобрено от правителствата на ЕС през следващите седмици. Ако всички се съгласят, Украйна би могла да получи от 2,5 млрд. до 3 млрд. евро нетно годишно от тези запорирани печалби. Точната сума ще зависи от световните лихвени проценти.
Технически погледнато, Белгия ще вземе данъка от печалбата, но ще изпрати тези пари на Украйна. Белгия очаква да получи 1,7 млрд. евро от данъка през тази година и ще изпрати 1,5 млрд. евро на Украйна веднага, а останалите 200 млн. евро - през 2025 г.
След като предложението на Комисията се превърне в закон на ЕС, парите от печалбите ще се изплащат два пъти годишно, като се започне от юли.
Euroclear трябва да задържи 3% от печалбата, за да покрие оперативните си разходи, и временно да задържи 10% от печалбата, за да покрие очакваните съдебни разходи.
Euroclear не очаква да види отново 33-те милиарда евро, които има по сметката на руския централен депозитар на ценни книжа в Москва, тъй като в руските съдилища вече са заведени над 100 съдебни дела срещу него. Задържаните от Euroclear 10% от печалбата могат да бъдат увеличени, ако е необходимо.
Представители на ЕС очакват Русия да се опита чрез съдебни действия да атакува и да поиска паричните средства на Euroclear в депозитарите за ценни книжа в Хонконг, Дубай и други градове.
Опасенията им са, че това може да доведе до източване на капитала на Euroclear и да наложи огромна помощ за институцията, която се грижи за около 37 трилиона евро глобални активи.
Конфискация
Политици и юристи твърдят, че руските финансови резерви могат да бъдат конфискувани изцяло по силата на доктрина на международното право, известна като "контрамерки". След това активите могат да бъдат продадени или обезпечени, а приходите да бъдат предоставени на Украйна или на специален фонд за възстановяване.
Други, включително европейски държави и Европейската централна банка, твърдят, че това би било в разрез с международните норми и би могло да бъде оспорено от Москва в съда, тъй като няма законен начин за конфискуване на държавни активи.
Противниците се опасяват, че други държави като Китай или страните от Персийския залив може да се притеснят, че един ден същото може да се случи и с техните пари, и ще се опитат да изтеглят активите си от европейските банки като предпазна мярка, което може да има дестабилизиращ ефект.
Страните от Г-7 са разделени по отношение на идеята, а служители, близки до преговорите, твърдят, че политическото споразумение в Г-7 може да отнеме много месеци, ако не и години.
Предишни примери за подобни конфискации - включително на иракски активи след нахлуването на Ирак в Кувейт през 1990 г. и на германски активи след Втората световна война - се случиха едва след края на тези войни.
Репарационни облигации
Като начин за заобикаляне на правни проблеми има предложение за "репарационни облигации". Украйна ще продава ценни книжа, които ще се изплащат само ако получи военни репарации от Русия.
Притежателите на облигации няма да имат договорни претенции към замразените резерви на Кремъл. Но тъй като е малко вероятно Русия да плати доброволно, тези активи в ЕС и Euroclear биха били най-вероятният източник на парични средства за изплащане на обезщетения.
Това би било различно от конфискация, тъй като активите ще бъдат прехвърлени само ако легитимен компенсационен механизъм първо постанови, че Украйна дължи обезщетение.
Киев би имал надежден начин да събере всички присъдени обезщетения до стойността на замразените активи. Но това може да стане, ако САЩ, правителствата на ЕС и други съюзници са готови да купят ценните книжа.
Вижте също Украйна може да спре Путин. Ето защо