Забрани за ЛГБТ и ограничаване на права. Как езикът на омразата завладява кампанията за изборите

Първо беше приемането на закон срещу обсъждане на ЛГБТ теми и "нетрадиционна" сексуална ориентация в училище. Веднага след това започна дебат срещу неправителствените организации с цел да се ограничи правото им на финансиране от чужбина.

Автор и на двете предложения е националистическата и проруска партия "Възраждане". Темите не са нови, но се появиха пак, когато вече се знаеше, че в България предстоят нови предсрочни парламентарни избори, насрочени за 27 октомври. За участие в тях са регистрирани 33 партии и коалиции.

Когато мислим за реч на омразата в политическите кампании, "първият пример, който идва наум е "Възраждане", казва пред Свободна Еврова Геновева Петрова от Алфа Рисърч.

Той обаче не е единственият. Сред регистрираните за изборите 24 партии и 9 коалиции и други използват език на омразата. Това говорене ескалира преди вот, но присъства и през останалото време.

Приблизително 1/3 от кандидатстващите за доверие формации редовно или спорадично говорят за ограничаване на права на определени групи хора. Ако се прибавят и тези, които изразяват проруски и антизападни убеждения, са около половината.

На последния парламентарен вот през юни 2024 сред тях парламентарно представена освен "Възраждане" стана и партия "Величие", която обаче бързо се разцепи.

Засега няма очертана тенденция, която да предполага вероятност партии с подобен профил за спечелят парламентарни избори, но не е изключено повече от една да попадне в Народното събрание и така да се увеличи влиянието им сумарно. Например партия МЕЧ, която също говори за "християнски ценности", остана малко под 4-процентовата бариера, но и сега кандидатства. А има и други - и стари, и нови играчи, като и такива, за които чуваме само по избори и не са активни през друго време.

"Политическата радикализация и поляризация през последните няколко години всъщност води до това, че и уж системни партии или партии, които претендират за това, също понякога си позволяват да прибягват до публични изявления, които представляват реч на омразата", казва Геновева Петрова.

Свободна Европа потърси отговор на въпроса къде стоят партиите и коалициите, които ще участват във вота на 27 октомври, когато говорим за ограничаване на права и реч на омразата.

Какво е реч на омразата

Според официалната дефиниция, приета от Европейската комисия (ЕК), реч на омразата е "насаждането и оправдаването на негативни стереотипи срещу групи лица, като между тях и мнозинството се прокарва различие, основано на раса, цвят на кожата, произход, национална или етническа принадлежност и др."

Темите в България варират. От представителите на етническите малцинства в страната към ЛГБТИ общността, която е най-пряко засегната в момента, до неправителствения сектор в страната.

По-голямата част от партиите, които използват език на омразата в комуникацията си, определят себе си като националистически формации.

"Това са партии, които разчитат на страха, на езика на омразата, за да накарат своите избиратели да гласуват по начин, по който не биха гласували. Като инструмент това не е градивно, защото никой от омраза не може да изгради нищо смислено", казва пред Свободна Европа и комуникационният експерт Любомир Аламанов.

Някои от партиите са или са били парламентарно представени.

• ПП "Възраждане"

Партия "Възраждане" беше вносителка на "закона на омразата", както го нарекоха протестиращи срещу поправките, с който се забрани обсъждането на теми, свързани с ЛГБТ, в училище. Впоследствие партията публикува в социалните мрежи списък на учители и университетски преподаватели, обявили се против закона, като поиска да им бъде потърсена отговорност.

Прокуратурата се самосезира за действията на партията, няма данни какъв е резултатът до момента.

През последната седмица партията поиска приемането и на така наречения "закон за чуждестранните агенти". Според него всички хора и организации, които получават повече от 1000 лева на година от чужда държава или организация, трябва да бъде регистрирана като "чуждестранен агент".

Проектът предвижда, че такива лица няма да могат да преподават, нито да извършват политическа дейност.

Партията често използва език на омразата и по адрес на бежанците, като в началото на годината беше една от организациите, които разпространиха невярната информация, че срещу членство в Шенген България ще се задължи да приеме 6000 бежанци от Австрия.

• ПП "Величие"

Депутатите и от двете фракции на "Величие", която влезе за първи път в 50-ия парламенти почти веднага се разцепи, подкрепиха анти-ЛГБТ закона, предложен от "Възраждане". Освен това те предложиха към забраната да бъдат добавени и наказания за хората, които не я спазват.

Партията също беше част от дезинформационната кампания, че в замяна на приемането на България в Шенген в страната ще дойдат хиляди бежанци. Нейни представители дори присъстваха на протест на Терминал 2 на Летище София при кацането на полет с бежанци.

• ПП "Атака"

Партията подкрепи руската анексия на Крим през 2014 г. и открито призовава за напускане на ЕС и НАТО и сближаване с Русия. През 2021 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) осъди България по две дела, заведени заради антисемитски и дискриминиращи послания в книги и речи на лидера на „Атака“ Волен Сидеров. Сидеров е известен и с анти-ЛГБТИ проявите си. Партията беше представена в няколко парламента след 2005 г.

• ПП ВМРО

Представителите на тази националистическа партия са известни с използването на език на омразата по отношение на ромската общност, както и на ЛГБТ общността.

Още преди появата на "Възраждане" партията искаше да бъде приет закон, с който да се забрани дейността на неправителствени организации в България, финансирани от чужбина.

Наред с друго, през 2023 г. партията беше осъдена за проява на дискриминация под формата на тормоз заради сексуалната ориентацията на двама души от ЛГБТ общността.

• ПП "Булгари"

На сайта си "Булгари" пише, че спазва "християнските ценности" и не иска те да бъдат подменяни от "евроатлантически". Традиционно националистическите партии използват тази реторика, за да говорят против правата на ЛГБТИ общността.

Партията е подкрепяна от националистическия Български национален съюз (БНО), който стана мандатоносител на партията на Васил Божков "Българско лято" на изборите през 2021 г.

• ПП "Български национален съюз "Нова демокрация"

"България за Българите, Африка за африканците" - това гласи едно от посланията на сайта на партията. Неин лидер е Боян Расате, който през 2021 г. беше осъден за причиняване на лека телесна повреда на ЛГБТ-активистка.

На сайта си БНС пише, че "българин е само онзи, който има български произход", като така изключва една голяма част от българското население, специално насочвайки вниманието си към ромите и хората с бежански произход.

• ПП „Морал единство чест“ (МЕЧ)

Това е партията, основана от бившия министър на спорта Радослав Василев, който беше депутат от ИТН, преди да се отцепи. Впоследствие той стана депутат от "Продължаваме промяната" - Демократична България" (ПП-ДБ), преди да публикува запис на партийна среща на ПП, на която се обсъжда евентуално правителство с ГЕРБ, и да напусне.

Една от целите на партия МЕЧ е защита на "традиционните християнски ценности". Националистическите партии често използват този израз, за да се противопоставят на правата на ЛГБТИ общността.

• ПП "Народна партия истината и само истината"

Това е партията на Венцислав Ангелов - Чикагото, осъждан за трафик на наркотици. През 2021 г. той беше глобен от Централната избирателна комисия (ЦИК) заради негови думи с антисемитски послания в национален ефир.

• ПП „Партия на Зелените“

Въпреки името си тази партия далеч не е зелена. Тя се обявява против европейската Зелената сделка за намаляване на въглеродните емисии, както и против Европейския съюз (ЕС). Тя иска България да се присъедини към доминирания от Русия и Китай съюз БРИКС.

Обявява се и против ЛГБТ и "трансхуманизма в училища и детски градини".

• ПП „Глас народен“

Партията е на Светослав Витков. На интернет страницата ѝ липсва програма. Тя обаче е активна във Фейсбук.

"За мен е това, което пази бъдещето и традициите на българския народ, без да ограничава правата на гей обществото, но и без да допусне тези права да се превърнат в задължение за цялото ни общество, търсейки път през децата", пише във Фейсбук страницата на партията.

Тезата, че правата на гей общността задължават или "пропагандират" определена идеология на децата е една от често използваните срещу ЛГБТ общността.

• ПП "Има такъв народ" (ИТН)

ИТН не е националистическа партия. Тя обаче беше една от партиите, които подкрепиха анти-ЛГБТ закона, предложен от "Възраждане". Освен това формацията на Слави Трифонов поискаха депутатите да приемат и законови промени, с които да се ограничи достъпът до научна информация за пола на всички обществени места, до които достъп имат деца. Това включва книжарниците, например.

Партията иска и да се забранят медицински интервенции за смяна на пола при деца, които към момента не са разрешени за всякакви възрасти.

Проруски партии

Не всички партии директно заявяват намерението си за ограничаване на права. Една голяма част от регистриралите се за изборите формации са с изявени проруски интереси. Част от тях искат България да напусне ЕС или НАТО, или и двете. Всяка от тях има нещо, с което се отличава. Имената на повечето обаче се чуват само покрай избори.

"Нямаме универсален отговор на въпроса на какво се надяват тези партии. Не е въпросът само дали участват на избори, а и какво правят между изборите. Такъв тип формирования, които виждаме единствено в периодите на предизборна кампания, в голямата си част са въпрос на нечии чисто инженерни стратегии", казва Петрова.

В българския контекст проруски интереси често се свързва и с подкрепа на руското управление, което е известно с репресиите си срещу всички инакомислещи и различни.

• ПП „КОЙ“ – Компетентност, отговорност и истина“

Партията е създадена през 2014 г. от Светозар Съев. Първоначалната ѝ идея е да представлява малкия и средния бизнес.

На парламентарните избори през 2022 г. участва в коалиция "Справедлива България". Едно от известните ѝ лица е Пламен Пасков - "политик и политолог", който често се явява по държавната телевизия в Беларус, за да защитава подкрепяните от правителството тези. Беларус е сред малкото приятелски на Русия страни и подкрепя войната, която тя води в Украйна.

• ПП „Правото“

Партия „ПРАВОТО” пише, че на първо място поставя "правата на гражданите и върховенството на закона".

През 2022 г. председателката Мария Колева атакува тогавашния премиер Кирил Петков, защото малко преди това правителството изгони 70 служители на руското посолство по подозрение в шпионаж.

• ПП "Пряка демокрация"

Другата партия, ориентирана към Русия, е ръководена от Петър Клисаров. Той е привърженик на проекта за размразяване на строежа на АЕЦ „Белене“, втора атомна централа с руска технология в България. В платформата на партията е записано "значително разширяване и задълбочаване на отношенията ни с Русия".

• ПП "България на труда и разума"

Тази партия настоява за провеждане на референдуми за напускане на НАТО и ЕС, защото така "България ще провежда независима икономическа и външна политика". Една от основните тези на Кремъл е именно, че бившите страни от Източна Европа са загубили своята независимост, когато са решили да се присъединят към тези две структури.

• ПП "Социалистическа партия Български път"

Едно от основните искания на тази партия е сближване на България с Русия. Според нея българската държава не трябва да изпраща в Украйна оръжия - една от тезите, защитавани от прокремълските организации.

• КП „Русофили“

Коалицията заявява позицията си със своето име. Част от нея са Българската комунистическа партия, Партията на българските комунисти и Русофили за възраждане на отечеството.

Едно от известните лица на коалицията е Николай Малинов, който е с обвинение за шпионаж в полза на Русия. През 2019 г. той беше награден лично от Владимир Путин в Москва с орден „Дружба“, а през 2021 г. подписа пътна карта за сътрудничество с "Единна Русия", партията на Путин.

• КП "Моя страна България"

Част от коалицията са "Обединена социалдемокрация" и "Българска левица".

• ПП "Български съюз за директна демокрация"

Председател на партията е Георги Неделчев. На сайта на партията той говори за "пропагандната машина на натовските държави", която е атакувала интервюто на американския журналист Тъкър Карлсън с руския президент Владимир Путин.

Къде стоят "системните партии"

В тази категория попадат коалициите ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната - Демократична България", БСП - Обединена левица и ДПС.

"Езикът на омразата се явява плоскост, по която се подхлъзват включително и системни партии. Тук проблемът е много силната обществена поляризация", казва Геновева Петрова.

Така една голяма част от депутатите на ГЕРБ подкрепиха анти-ЛГБТ закона, предложен от "Възраждане".

Впоследствие ПП-ДБ предложи да бъде забранена смяната на пола при деца - нещо, което така или иначе си е забранено в България. От партията казаха, че това се е наложило в отговор на подобно предложение от ИТН, което обаче е било много по-ограничаващо.

Същевременно БСП претендира, че тя е автор на текста, ограничаващ правата на ЛГБТ общността. Още през 2023 г. партията внесе искане за референдум срещу това, което нарича "джендър идеологията в училищата", макар дефиниция на въпросното понятие да няма. Тя говори често и срещу бежанците във времето, в което начело беше Корнелия Нинова.

Позицията на ДПС-Пеевски - или ДПС-Ново начало, както ще се яви на вота, по отношение на този законопроект беше непоследователна, като първо депутатът Йордан Цонев го подкрепи. Партията гласува "за" забраната, но "против" дефиницията на "нетрадиционна сексуална ориентация", записана в закона.

Другата фракция на ДПС - тази зад почетния председател Ахмед Доган, която на изборите ще се яви в коалицията "Алианс за права и свободи", масово не участва в гласуването на забраната за ЛГБТ теми в училище.

Има още три формации, които през годините са се сформирали от хора, напуснали ДПС - ДОСТ, НПСД и НДПС. Всички те декларират, че са защитници на евроатлантическите ценности, като искат гарантиране на правата на всеки български гражданин, включително малцинствата. Няма примери да са демонстрирали обратното.

И още участници в изборите

• КП "Свободни избиратели"

Коалиция "Свободни избиратели" която няма данни да е прибягвала до език на омразата, е тази на бившия вътрешен министър и бивш зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов, който беше отстранен от постовете си след случая “Апартаментгейт” през 2020 г.

КП "Синя България"

Коалиция "Синя България" се описва като дяснокондервативна. В нея влизат партия КОД на бившия министър на здравеопазването Петър Москов, "Български демократически форум", "Движение демократично действие - Д3", НДСВ, "Българска нова демокрация", "Радикалдемократическа партия в България", "Обединени земеделци".

В състава ѝ обаче е и партия "Консервативна България" - старото ѝ име е НФСБ, а бившият ѝ лидер е Валери Симеонов. В миналото формацията е била в коалиция с "Атака" и ВМРО и е заставала срещу мигранти и етнически малцинства.

• ПП "Бригада"

Партията е основана от осъждания за ДДС измами Арбен Хавальов. През 2010 г. Медиапул пише, че той е близък до Ахмед Доган. Партията не е особено активна, като на сайта си има посочени само няколко общи цели.

• ПП "Български възход"

Председател на партията е бившият служебен премиер Стефан Янев. Той беше министър на отбраната в правителството на Кирил Петков, но беше премахнат, тъй като отказа да нарече руската агресия в Украйна война, подобно на Путин, който я нарича "специална военна операция".

• ПП "Единение"

Тази партия е основана от бившия зам.-министър на земеделието в кабинета с Иван Христанов. През 2023 г. той беше заплашван заради опита си да върне дейността на границата между България и Турция под държавен контрол. На сайта на партията пише, че "идентичността и колоритът на България извират от нейния народ – с множество етноси, различна вяра и езиково богатство".

ПП "Волт"

Партията на Настимир Ананиев беше част от коалицията ПП-ДБ до началото на септември тази година. Преди това тя беше част от формацията на Мая Манолова "Изправи се.БГ", а преди това партията работи за преизбирането на Румен Радев за президент. На сайта си партията пише, че една от целите ѝ е справяне с "неравноправието и дискриминацията".