Депутатите отхвърлиха в сряда промени в закона за Българската народна банка (БНБ), които са важни за присъединяването на България към еврозоната.
Предложението за промяна, препоръчано от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ), предвиждаше управителят и подуправителите на БНБ да подават оставка от постовете си, в случай че приемат да оглавят служебно правителство.
„За“ промяната гласуваха депутатите от ПП-ДБ, „против“ бяха „Възраждане“, ДПС на санкционирания за корупция Делян Пеевски, БСП и МЕЧ, а депутатите от ГЕРБ, ДПС на Ахмед Доган и „Има такъв народ“ (ИТН) се въздържаха, предаде БТА.
Новината идва около седмица след като беше избрано ново редовно правителство на ГЕРБ, БСП и ИТН с подкрепата и на ДПС-Доган. Като един от приоритетите си кабинетът начело с Росен Желязков от ГЕРБ очерта продължаването на усилията за членство на България в еврозоната.
Нито една от партиите от управляващото мнозинство не подкрепи законопроекта в сряда.
Вижте също "Да" на еврозоната, но не може без Пеевски. Какво да очакваме от новото правителствоТова се случва и няколко месеца след като през юни 2024 г. бяха публикувани последните конвергентни доклади на ЕК и ЕЦБ, които оцениха напредъка на България по отношение на приемането на еврото. От тях стана ясно, че България покрива всички критерии за членство в еврозоната с изключение на един – този за размера на инфлацията.
По това време управляваше служебно правителство начело с председателя на Сметната палата Димитър Главчев. Тогава той каза, че до края на 2024 г. се очаква България да изпълни инфлационния критерий и да поиска извънреден конвергентен доклад, който повторно да оцени напредъка. Към този момент това все още не е направено.
В докладите си ЕК и ЕЦБ отбелязаха, че евентуалното назначаване на управител или подуправител на БНБ за служебен премиер може да „наруши ефективното и независимо функциониране на банката“, което пък е „потенциална сериозна причина за безпокойство“.
Възможността ръководител на БНБ да оглави служебен кабинет се появи през декември 2023 г. Тогавашното управляващо мнозинство на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС (тогава то още не беше разделено на ДПС-Доган и ДПС-Пеевски) промени правилата за избор на служебно правителство.
Служебен премиер вече може да се излъчи само измежду няколко души, които заемат определени държавни постове. В списъка попадат управителят и подуправителите на БНБ.
Според ЕК и ЕЦБ това може да застраши независимостта на БНБ и не трябва да се позволява един и същи човек едновременно да бъде служебен премиер и да заема ръководен пост в банката.
Затова и двете институции препоръчаха в българското законодателство да се въведе „изискване управителят или подуправителят да подаде оставка, когато бъде назначен за служебен министър-председател, за да се изключи материализирането на този риск“.
Гласуваният в сряда законопроект беше опит да се въведе такова изискване, което е важно с оглед присъединяването на България към еврозоната. Но всички формации с изключение на ПП-ДБ отказаха да го подкрепят.
„Днес видяхме поредния саботаж от страна на ГЕРБ, БСП, ДПС и така нататък, на еврозоната“, каза Мартин Димитров от ПП-ДБ и добави, че проектът е отхвърлен „без никакви аргументи“.
„Влизането ни в еврозоната е поставено под заплаха, въпреки че вече отговаряме на условията за нея“, каза и Ивайло Мирчев от ПП-ДБ.
„Това е едно от изискванията и може да влезе като негативна оценка [в бъдещи конвергентни доклади на ЕЦБ и ЕК] фактът, че този закон днес не беше приет“, добави той.
Първоначалната дата за присъединяване на България към еврозоната беше 1 януари 2024 г., но тя отпадна, защото страната не беше приела нужните законови промени и отново не отговаряше на инфлационния критерий. Следващата възможна дата беше 1 юли 2024 г., а после – 1 януари 2025 г., но те също не бяха спазени.
Сегашното редовно правителство на ГЕРБ, БСП и ИТН декларира, че ще работи за членството на България в еврозоната, въпреки че и трите формации гласуваха с „против“ или „въздържал се“ предложените в сряда промени.
Предишното редовно правителство на ГЕРБ и ПП-ДБ, което управляваше страната от юни 2023 до март 2024 г., също поставяше еврозоната като един от основните си приоритети.
Вижте също Заплати, цени и евро. Как България планира да смени лева - обяснено