Депутатите отложиха с още година новата такса смет на принципа "замърсителят плаща"

Депутатите отложиха с една година въвеждането на нов механизъм за изчисляване на таксата смет - на принципа "замърсителят плаща", а не на базата на данъчна оценка на имота, както е сега.

Това е поредното отлагане на промените, които целят да постигнат по-справедлива формула за заплащане на таксите за отпадъци. Те бяха въведени още през 2017 г., но от тогава влизането им в сила многократно се отлага.

Новата отсрочка беше приета във вторник директно на две четения на извънредно заседание на парламента. По предложение на ГЕРБ бяха променени текстовете в закона, според които България трябваше да въведе новия механизъм от 1 януари 2025 г.

С 161 гласа "за" - на ГЕРБ, ПП-ДБ, "Възраждане", ДПС, БСП, ИТН и няколко от независимите депутати беше решено това да се отложи до 1 януари 2026 г. Само двама гласуваха „против“ и четирима „въздържал се“.

Предложението и второто, окончателно гласуване на измененията да се проведе в същия ден дойде от Байрам Байрам от ДПС-Пеевски.

Вижте също "Новото сметище на София". Заводът за стотици милиони е тук. Но върши ли работа?

До приемането на предложението на ГЕРБ се стигна, въпреки че мнозинството от депутатите, които се изказваха от трибуната, се съгласиха, че е нужно въвеждането на нов принцип за изчисляване на таксата.

Те казаха обаче, че ще подкрепят отлагането, защото общините все още не са подготвени, имат нужда "от технологично време" и защото според тях новият механизъм сега ще доведе до рязко увеличение на таксата за потребители.

Отсрочката идва на фона на предстоящите през октомври парламентарни избори.

Какъв би бил новият механизъм

Към момента таксата смет се изчислява на базата на данъчна оценка на имота.

Вместо това трябваше от 1 януари да бъде въведен принципът "замърсителят плаща", който да включва няколко начина на определяне на ставката - според броя на живеещите в имота, през купуването на специални торби за смет, чрез отчитане на боклуците, изхвърлени от един блок или вход и разделяне на количеството на броя на живеещите в него.

Какви бяха аргументите на вносителите от ГЕРБ

От ГЕРБ обаче внесоха предложение въвеждането на промените да се отложи. Сред основните им мотиви беше, че е нужно прецизиране на регистрите, по които общините трябва да определят колко хора живеят или работят в даден имот.

Освен това от ГЕРБ казаха и че промяната ще доведе до значително увеличение на таксата за битови отпадъци за обикновените потребители.

Риск от санкции

От министерството на финансите подкрепиха отсрочката, но в същото време предупредиха, че от миналата година Европейската комисия е започнала наказателна процедура срещу България заради това, че не прилага принципа "замърсителят плаща".

Затова и могат да се очакват санкции за страната заради отлагането.

МОСВ беше против отлагането

Срещу поредната отсрочка се изказаха и от министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Още при обсъждането на законопроекта в комисията заместник-министърът Виктор Атанасов каза, че министерството не може да подкрепи предложените от ГЕРБ изменения, тъй като не разполага с анализи и данни, че отлагането е наистина нужно.

Атанасов добави още, че новото отлагане може да попречи и на присъединяването на България към Организацията за икономическо развитие и сътрудничество (ОИСР).

Вижте също Оценка 5,27 по десетобалната. Как изглежда България в "класацията" на най-престижния клуб

Целта на престижната организация е да усилва икономиките на страните членки, да стимулира пазарната икономическа система и да подпомага разрастването на свободната търговия.

България подаде молба за членство преди 17 години, като последно през май тази година правителството на Димитър Главчев съобщи, че България вече има конкретен срок за присъединяване - края на 2025 г.

Присъединяването към ОИСР може да повиши броя на инвестициите в страната и да даде възможност на страната да участва във вземането на важни решения по глобални теми.

Къде отива боклукът на София и има ли опасност от криза