"Почти рухна европейската икономика". Кои са основните пропагандни теми преди евроизборите

Разказите за "самозабравилия се" брюкселски елит, които често съвпадат и с основни опорни точки на руската пропаганда, не са нещо ново за българската медийна среда.

През последните седмици, в навечерието на предстоящите избори за Европейския парламент (ЕП) на 9 юни, някои от най-често канените в национален ефир анализатори съживиха твърдения, за които трудно се намират факти, по адрес на сегашните политики на Европейския съюз (ЕС).

Кое е вярното за войната в Украйна, за отминалата пандемия, "зелената сделка" на Европа и мигрантите?

"Украинската" война

Реакцията на страните от Европейския съюз (ЕС) по отношение на руската война в Украйна често се посочва като грешка на Брюксел. Аргументите в полза на тази позиция, които напоследък често се чуват в национален ефир, в повечето случаи се базират на неверни твърдения.

• В ефира на бТВ социологът Андрей Райчев каза, че войната е била „направена“ от елита в Брюксел „нарочно“, което според него е било потвърдено от Ангела Меркел, като след това е била използвана, за да не се говори за предишния „провал“ на ЕС - политиката му за справяне с пандемията от коронавирус.

Войната беше започната от Русия. Опасения, че Москва може да започне пълномащабна инвазия, възникнаха още през 2014 г., когато Русия анексира незаконно украинския полуостров Крим. Настоящите "елити" в Брюксел - ЕП, а впоследствие и председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен, са избрани през 2019 г.

Бившата канцлерка на Германия Ангела Меркел не е твърдяла, че Европа е "направила" войната в Украйна. Тя каза, че по време на управлението си е опитала дипломатически да предотврати пълномащабна руска инвазия, но не е постигнала успех.

• Както Райчев, така и социологът и политик проф. Иво Христов използват израза „украинска война“.

Войната в Украйна е руска, тъй като името се определя от страната, която я е започнала.

• Пред БНР социологът Кънчо Стойчев критикува изпращането на военна помощ за нападнатата страна, тъй като по негови думи „едно е моралната подкрепа по отношение на Украйна, съвсем друго е военната подкрепа, тъй като знаем, че такава има и тя е не само на равнище доставки на оръжие“.

Няма данни друг вид военна помощ, нито за присъствие на западни военни на територията на Украйна и западните лидери неведнъж са казвали, че нямат намерение да пращат друго освен оръжия в страната. Тези оръжия са от ключово значение за Киев, тъй като без тях Украйна не би могла да се противопостави на агресора.

Лъжите на Путин за Украйна. Една година война

• Според Стойчев обединена Европа вече се пропагандира като „проект не за мир“ и заема позицията „война до последния украинец и до последния руснак“.

Европейските страни не защитават войната, те защитават правото на една суверенна европейска държава да се отбранява срещу непропорционално по-голям военен агресор. Стойчев казва още, че по начало „обединена Европа е създадена като проект за мир“ - това означава отказ от нападане на чужда страна. Това, което Русия направи, е тъкмо обратното – нападна чужда страна.

ЕС и Украйна не настояват войната да се води самоцелно, до последния войник, тяхното искане е руските войски да се изтеглят, за да няма повече жертви, и едновременно с това да бъде спазено правото на Украйна да съществува като независима държава в международно признатите ѝ граници.

• Както Райчев, така и Стойчев твърдят, че днес има голяма пропаст между елита в Брюксел - „една групичка“ по върховете на ЕС, и европейското население, което не подкрепя решенията на Брюксел за войната. Стойчев се позовава на международно изследване на агенцията „Галъп интернешънъл“, според което по-голямата част от европейските граждани не биха воювали, за да защитят родината си.

Тези данни нямат общо с позицията на европейските граждани конкретно по отношение на изпращането на военна помощ за Украйна.

По данни на международната агенция за проучвания IPSOS от март 2024 г. 36% от европейците в 18 държави искат помощта за Украйна да е приоритет на следващия ЕП, а други 36% смятат, че тя е важна, но не е приоритет.

Данни на Евробарометър от декември 2023 г. показват известен спад спрямо началото на годината, но все пак отчитат 60% одобрение в целия ЕС за военната помощ, както и 72% одобрение за финансова помощ за Киев и налагане на икономически санкции на Русия.

• На въпрос относно призивите на лидери на ЕС съюзът да се подготви за отбрана и да постави икономиката си на военно равнище проф. Иво Христов казва пред БНР, че така те „ни тласкат към война“.

Увеличени разходи за отбрана се наблюдават в целия свят. По данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) общите световни военни разходи са се увеличили с 6,8% през 2023 спрямо 2022 г. - най-рязкото увеличение от 2009 насам. Ако хипотетично Европа не предприема никакви действия по посока засилване на отбранителните си способности, тогава това ще е единственият регион в света, който не се подсигурява на фона увеличаващата се глобална несигурност.

• Според проф. Христов "постепенното излизане на САЩ" от ангажиментите, свързани с „украинската война“ е станало повод Брюксел да засили собственото си въоръжаване.

Вашингтон забави, но в крайна сметка одобри преди дни нов мащабен пакет военна и финансова помощ от 61 млрд. долара за Украйна.

COVID-19

Твърденията, че Европа не е реагирала адекватно на пандемията от коронавирус и е преувеличила значението ѝ, също се появиха отново. Те имат почва в България, където недоверието към мерките за предпазване от коронавируса беше най-високо в ЕС.

ЕС нямаше единна политика за всички страни членки. Всяка отделна държава решаваше какви ограничения да наложи по време на пандемията, като в повечето имаше строги мерки и няколко периода на изолация (локдаун).

• Един от аргументите на Райчев против мерките в Европа е, че в Швеция, където отначало нямаше изолация, е било по-добре, отколкото в Германия, където е имаше.

В началото на 2020 г., по време на първата европейска вълна от коронавирус, Швеция реши да не въвежда почти никакви задължителни мерки с цел да се създаде групов имунитет. В края на годината кралят Карл Густаф XVI обяви този подход за провал. През май 2021 г. Швеция вече беше на първо място в ЕС по заболеваемост от COVID-19.

Впоследствие бяха въведени органичения и 73% от населението се ваксинира. Общият брой смъртни случаи досега е над 27 хиляди. Статистиката в Германия не е много по-различна – ваксинирани са близо 78% от хората, а смъртните случаи са близо 175 хиляди при население около 8 пъти по-голямо от това на Швеция.

• В проучване на агенцията на Кънчо Стойчев „Галъп интернешънъл“, излязло през април 2024 г., пише: „мнозинството в по-голямата част от развития свят все още вярва, че опасностите от COVID-19 не са преувеличени, докато в останалия свят мнозинството вярва в обратното. Защо? Най-вероятно отговорът е свързан със силата на медиите и пропагандата в Западния свят“.

В Европа загинаха над 2 милиона души вследствие на пандемията. Това е един от най-гъсто населените и най-засегнати от вируса региони в света.

В България процентът на ваксинирани с поне една доза е най-нисък в ЕС - 30.5% при средна стойност от 75.6%. По-рано тази година стана ясно, че 3 български региона са с най-висока смъртност от COVID-19 в ЕС. В края на април Сметната палата препоръча одит за средствата, похарчени за борба с коронавируса, тъй като заболеваемостта и смъртността от него са сред най-високите в света.

В Китай, чието население е близо три пъти по-голямо от това на ЕС, броят на смъртните случаи беше значително по-малък. Там комунистическата власт наложи строга и продължителна политика на „Нулев ковид“, която ограничаваше свободите на гражданите не по-малко от европейските мерки. Стигна се и до масови протести, вследствие на които Пекин смекчи политиката си. Процентът ваксинирани е 90%.

Зелената сделка

Според Райчев третият "провал" на Европа през последните години е т. нар. Зелена сделка. "Почти рухна европейската икономика от тая глупост", казва той.

Резултатите от Зелената сделка няма как да бъдат анализирани, тъй като много от мерките, заложени в нея, тепърва предстои да се приложат.

Европейската зелена сделка (ЕЗС) цели преминаване към по-екологични източници на енергия. Тя беше приета през 2019 г. и представлява политическа рамка за "климатична неутралност".

След началото на пандемията и на фона на тежките икономически последствия от нея сделката влезе под формата на различни условия в част от Плановете за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на отделните страни членки. В българския ПВУ се предвижда затваряне на въглищните централи. Това предизвика недоволство и решение за предоговаряне на това изискване.

Данните на Евробарометър от декември 2023 г. показват, че над 80% от анкетираните одобряват ЕС да инвестира масирано във възобновяеми енергийни източници и да намали енергийната си зависимост от Русия възможно най-скоро. Москва спонсорира войната си с помощта на приходите, които получава от продажба на газ и петрол.

Мигрантите

Според друг анализатор пък европейските избори ще се проведат под знака на казуса с "масовото преселение на хора от Близкия изток и Африка". Това каза бред БНТ Кристиян Шкварек - анализатор, който и представител за България на Европейските консерватори и реформисти. По негови думи това е набъбваща тема "в съзнанието на всеки българин, на всеки европеец, на всеки американец".

Миграцията от години е разделителна линия в много западноевропейски общества, където броят на избягалите от Близкия изток и Северна Африка е значително по-голям. В България темата се появява периодично, без да има реална опасност от криза.

Коментарът на Шкварек дойде на фона на засиленото напрежение в България през март по повод няколко битови инцидента, в които бяха замесени и чужденци. Във връзка с тях се появиха твърдения, включително и от политици, за "криза на сигурността" и искания за "радикални мерки". Междувременно стана ясно, че едва 44% от мигрантските центрове в страната са запълнени.

По-рано се появиха и неверни твърдения на опозиционни партии, че срещу членство в Шенген, правителството се е съгласило да приеме хиляди мигранти.