"По-чувствителни и по-безстрашни". Какво показва неочакваната обществена реакция срещу насилието

Нерядко четем за шокиращи случаи на агресия срещу жени, много от които завършват със смърт на жертвата и непропорционална присъда за извършителя.

Никой от тях обаче не е предизвиквал толкова широка обществена реакция, колкото този на 18-годишната Дебора, която на 26 юни беше жестоко нападната и обезобразена в собствения си дом. Тя е със счупен нос, 21 дълбоки рани от макетен нож и обръсната глава. Обвиняем е бившият ѝ приятел, когото съд и прокуратура пускат на сводоба след първоначалния арест, а за случилото се се разбира месец по-късно.

Случаят предизвика безпрецедентна верига от реакции в социалните мрежи и медиите. По улиците София и на десетки градове хиляди хора протестираха срещу насилието над жени. Депутатите прекъснаха лятната си почивка, за да гласуват по-строги законови мерки срещу домашно насилие.

Според психолози, с които разговаря Свободна Европа, тези обществени реакции са положителен знак. Според проф. Орлин Тодоров, психотерапевт и специалист по обществено здраве, случващото се през последните дни в България показва, че в обществото има хора, които стават "изключително чувствителни и вече не могат да действат по рефлекса на подчинението, на приемането на насилието".

Както той, така и Младен Владимиров, психолог с опит в кризисните интервенции, обаче посочват и някои негативни странични ефекти, които може да има за обществото и за жертвата на агресията.

Какво значи обществената реакция

По думите на проф. Тодоров при случаите на насилие става дума за психични болести, които функционират и в цялото общество, в неговата култура.

Макар че произходът на психичните болести е може би в голяма степен биологичен, той "има и огромен социален елемент, тоест културата, в която сме отраснали", казва Тодоров. Според него насилието се установява като норма в България още по време на прехода.

В случая на извършителя на нападението срещу Дебора "става въпрос за психопатна личност, за човек, който е проявил изключителен садизъм".

Тези антисоциални състояния могат да бъдат модифицирани, когато има "по-чувствително, по-гъвкаво и не толкова опресивно общество, което може да посочи разликите в тези неща, може дори да се загрижи за тези състояния", казва Тодоров.

"Така че тук става нещо много важно – променят се нашите инстинктивни и културни реакции", добавя той.

"Сега явно идват нови поколения хора, които стават по-чувствителни и по-безстрашни, защото най-страшното нещо всъщност е безсилието, подчинението и пасивността пред насилниците".

Младен Владимиров казва, че е приятно изненадан от протестите в понеделник. "Това бяха културни хора, които уважаваха границите на другите, уважаваха полицията, която гарантираше реда... беше много цивилизовано", казва той.

Владимиров изтъква и друго качество на протестите. Според него, "ако през последните години при случаи на насилие виждахме профила на жертвата, в понеделник във всички градове видяхме профила на спасителя. Видяхме една нормалност, едни хора, които искаха да се заявят и викаха, за да могат да овластят жертвата, за да кажат - не е срамно, не е стигматизиращо, търсете помощ".

Защо чак сега

Според двамата случаят в Стара Загора е послужил като катализатор на трупано с години обществено недоволство.

Според проф. Тодоров то започва да се натрупва с началото на дебатите за приемането на Истанбулската конвенция преди над пет години, като съществен фактор според него е и това, че "най-важната институция - българският съд, не е реформирана".

"Дълги години се натрупваше критична маса, която през този уродлив случай се събра, за да акумулира обществената енергия", добавя Владимиров.

Според него за силната реакция може да е допринесъл фактът, че жертвата е оцеляла и обществото има шанс да я защити. "Когато има жив човек, за когото да се погрижиш, енергията има към какво да бъде канализирана", казва той.

Първите две стъпки, за да се помогне, са на жертвата да бъде върнато усещането за контрол над себе си, а след това и над средата, в която живее, добавя психологът. По негови думи протестите са дали усещането, че "средата вече не е враждебна и ние сме тук да защитим (жертвата)".

„От петък това момиче е дъщеря на всички нас и трябва да знае, че цяла България ще положи неимоверни усилия тя да се възстанови“, каза още по време на протеста в понеделник инициаторката му Силвия Стойчева.

Може ли да ескалира

В дните след разгласяването на случая в различни онлайн платформи се появиха призиви за саморазправа и линчуване на насилника. Както Владимиров, така и Тодоров предупреждават, че не трябва да се стига до крайности в търсенето на справедливост.

"Тук трябва да бъдем много внимателни, защото когато става дума за някакъв диктат на мнозинството, разбира се, че в такива моменти може да се стигне до крайности", казва Тодоров. Допълнително може да повлияе и наличието на нетърпими противопоставяния, например между националисти и проевропейски граждани, които водят до радикализация.

По думите на експерта, "както има много силно страдание при жертвата, така много често и тези, които са причинили страданието, заслужават да бъдат лекувани, защитавани и по някакъв начин да им се отдели грижа. Това означава цивилизация и цивилизовано общество".

„Трябва да бъдем критични и да кажем, че кръв с кръв не се чисти“, добавя Владимиров. "Добрият пример ще бъде да показваме социално приемливи алтернативи на насилието".

Повторно травмиране

Наред с предимно позитивната обществена реакция в интернет се появиха снимки на пострадалата, а в понеделник докладчикът по делото съдия Татяна Гьонева официално съобщи и името ѝ за пръв път. Всичко това носи риск от ретравмиране за жертвата, казват психолозите.

По думите на Владимиров съобщаването на името на жертвата, вместо само инициалите ѝ, и разпространяването на снимките "беше изключителна злоупотреба". Това е "нещо, с което тя ще развие вторичен стрес".

Психологът критикува и самата изявата на Гьонева пред медиите, по време на която тя беше облечена в светли дрехи и на няколко пъти се усмихна. "Приемам, че пиарите на съдийката не си бяха свършили работа... по такава тема не се говори с усмивка. Не сме на градинско парти, за да сме облечени по този начин и да имаме такъв език на тялото".

Тодоров подчертава и ролята на медиите, които следва да подходят етично. "Става дума за медиите. Ако има нахлуване в дома, в частния живот... виждали сме хиляди такива неща. Дано да не се случват, защото тук става дума най-вече за психологическа травма, не толкова за телесна".

Той добавя, че дори съдът използва неправилно самия термин "телесна повреда". Докато това понятие съществува в правосъдието, съдът "също ще бъде, чисто метафорично казано, психопатна организация".

"Не съществува такова нещо, човекът не е само тяло. Тази метафора е много важна и мисля, че затова много хора излязоха на улицата – защото ние сме чувстващи, мислещи същества, ние не сме просто тела", каза още Тодоров.

Бащата на пострадалата каза в понеделник пред БНТ, че с нея непрекъснато работят психолози. По думите на адвоката на семейството Димитър Киров пред Нова телевизия вероятно има "загуба на личността" според психиатрична оценка.