"Новина номер едно". Как се съобщава падането на един режим

До началото на ноември 1989 г. в офиса на директора на Българската телеграфна агенция (БТА) виси портрет на Тодор Живков. Докато той все още е на власт, в агенцията е поръчан нов портрет.

„След като в БТА бяха поръчали портрета на Петър Младенов в рамка в редакция „Пресфото“, веднага се разчу, че нещо се случва“, казва пред Свободна Европа Иво Инджев, по това време журналист в БТА. „Ние бяхме сред първите, които научиха, по този косвен начин, [че Живков ще бъде сменен]“.

Въздух и цвят. Първите два митинга в София след падането на Живков

Сутринта на 10 ноември, ден след падането на Берлинската стена, Инджев получава обаждане от колега. „Каза, че нещо става, нещо има да се случва.“

Тогава, след 35 години управление, Тодор Живков е освободен като генерален секретар на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП), която е на власт от 1944 г. Тази дата слага началото на края на 45-годишния тоталитарен социалистически режим в България. Петър Младенов застава на чело на партията и държавата, но портретът му е на стената за кратко.

„Имах усещане за свобода. Защото никой от нас не вярваше, че това може да стане бързо, лесно и безболезнено“, казва още Инджев.

Подобна е атмосферата в редакцията на Радио Свободна Европа в Мюнхен по същото време. „Бяхме много развълнувани, с голяма надежда, която малко по малко се прекърши“, казва Стефан Стайков, бивш журналист там.

„По една случайност аз бях дежурен. Написах новината и, въпреки че имахме говорители, си спомням, че аз я прочетох и по радиото. Толкова държах аз да я прочета, защото това беше новина номер едно“.

"Колос на глинени крака"

Отстраняването на Тодор Живков от върха на БКП първоначално изглежда „абсолютно невероятно“.

„Ние бяхме израснали с режима на Живков и живеехме с мисълта, че той ще векува, той дори обичаше да се шегува на тази тема“, казва Инджев. „Да не бързаме много да го отписваме, защото дядо му бил столетник, такива ни ги разправяше и всички угоднически му се радваха. А той се оказа колос на глинени крака, когото отстраниха, да не кажа за минути“.

Тодор Живков е най-дълго управлявалият политик в България. По време на социализма той заема различни постове на върха на държавата - генерален секретар на ЦК на БКП, министър-председател и председател на Държавния съвет. През цялото време той поддържа съветския модел на управление и запазва тесни връзки с Москва. Живков два пъти предлага България да стане 16-ата република на Съветския съюз (СССР), което би означавало пълна загуба на националния суверенитет на страната.

Според историци по този начин БКП е целяла да прехвърли отговорността за финансовото състояние на страната на Москва. По време на социализма България е в тежко финансово положение с големи външен и вътрешен дълг. Три пъти практически е пред фалит.

В началото на тоталитарния режим десетки хиляди души са убити след присъди от т.нар. Народен съд. С десетилетия Държавна сигурност - специалните служби на режима, налага репресии в страната, а политически затворници са изпращани без присъда в трудови лагери. През 80-те години Живков инициира т.нар. „Възродителен процес“, при който българските турци са принудени да приемат български имена.

Това става с насилие, има жертви, а по-късно десетки хиляди български турци са изселени в Турция.

Живков подава оставка на заседание на Политбюро на 9 ноември - според изследователи на периода под натиск върху БКП от Москва. На Ноемврийския пленум на ЦК на БКП на следващия ден той е освободен от поста генерален секретар на партията, а новината за това е официално съобщена в 18 ч. от Българското национално радио.

„Това си беше на практика партиен преврат на Москва, която искаше вече да смени амортизирания Живков с някой по-реформистки изглеждащ свой човек, така да се каже“, казва още Инджев. По това време начело на СССР е Михаил Горбачов и е в ход т.нар. Перестройка - опит за реформи на съветската власт.

Скоро след като е свален от лидерския пост в БКП, Живков вече не е начело и на страната. През 1990 г. той е обвинен в редица престъпления, като нито едно от петте дела, заведени срещу него, включително за трудовите лагери и „Възрадителния процес“, не е доведено докрай през останалите осем години от живота му.

"Както се оказа, нищо съществено не се промени след това. Остана старата Държавна сигурност", казва Стефан Стайков. "Все пак първите избори ги спечелиха комунистите".

Става дума за първите демократични избори за седмо Велико народно събрание (ВНС) през 1990 г., на които БСП получава 47,1% от гласовете. "По това време около 1 милион души бяха членове на БКП и, естествено, всеки се държи за хляба и се гласува партийно", добавя още Стайков.

"Гледаха да са добре с хора като нас"

Вечерта след работния ден на 10 ноември за екипа на БТА следва почерпка. „Изтичах до най-близката бакалия да купя нещо, имаше червено пенливо вино, българско вино, а то топло… и като шупна, изпоцапахме навсякъде“, спомня си Инджев.

Тогава начело на БТА е Боян Трайков - член на ЦК на БКП и председател на съюза на българските журналисти. По време на социализма националните медии – БТА, БНТ и БНР, са контролирани от тоталитарната власт.

След 10 ноември по думите на Инджев БТА става първата институция, която сваля комунистическото си ръководство, а той самият прави голям кариерен скок и е избран от колегите си за нов главен директор.

„Това беше очевидно реакция на моите позиции [срещу режима, изразявани] преди 10 ноември, защото не бяха много такива като мен“, казва той. След отстраняването на Живков, „режимът вече на практика беше паднал и всички гледаха да са добре с хора като нас, които се бунтуваха“.

Официалното встъпване на Инджев в длъжност се забавя, тъй като по това време директорът на БТА все още не се избира от парламента, а назначението му зависи от министър-председателя. А тогавашният премиер Андрей Луканов е против номинацията на Инджев.

Луканов, член на БКП и по-късно на БСП, е министър-председател в две поредни правителства в рамките на 1990 г. Той играе основна роля в свалянето на Живков от власт и остава в историята като лидер на т.нар. "дясно крило" в БКП, чиято цел е България да премине от планова към пазарна икономика. През 1996 г. е убит.

По-късно следващият премиер – Димитър Попов, предава подписката за назначението на Инджев на президента Желю Желев - първия президент на Република България, който от своя страна я подписва.

"Така се отприщи цялата енергия"

Макар и новината да идва изненадващо, свалянето на режима вече се е предусещало в редакциите в медиите, които по това време са наблюдавали вълненията в други части на социалистическия блок.

„Беше някак си очаквано, да си призная, защото няма как да падне Берлинската стена и това да не се отрази по цялата верига на социалистическия лагер“, казва още Инджев. „Така се отприщи цялата енергия, която толкова години е била сдържана“.

Когато Живков беше на власт. Шествието на "Екогласност" в 23 непубликувани снимки

Дни по-рано в сърцето на София се случва друго събитие, което предвещава промяна. Става дума за шествието на движение „Екогласност” на 3 ноември 1989 г. - първата организирана масова улична опозиционна проява по време на режима на Живков. Шествието се бори за екологична кауза, но по това време съпротивата по екологични проблеми се равнява на политическа съпротива срещу властта.

Свалянето на Живков практически не е краят, а началото на края на комунистическия режим. На 10 ноември той е отстранен от върха на партията, но формалното му сваляне от властта се състои на 17 ноември от тогавашното Народно събрание. Тогава той е освободен и от длъжността председател на Държавния съвет на Народна Република България.

На следващия пленум на ЦК на БКП през декември той е изключен и от партията, като малко преди смъртта си през 1998 г. е реабилитиран.