Какво се случва с назначенията в регулаторите и надзорните органи

Човешките действия, особено тези на правителствата, винаги имат последици, които не са очаквани и не са били взети предвид.

(Закон за непредвидените последици)

Едновременно с работата върху бюджет и закони, депутатите попълват и личния състав на регулаторни и надзорни институции. Това включва и Конституционния съд. Общо тези органи са 20, а кандидатите засега се смята, че са близо 100.

След 1989 г. няма толкова масова смяна на хора на висши административни постове за толкова кратко време.

Предполагам, че нещо такова се случва при държавни преврати. Сега преврат, разбира се, няма. Държавната машина функционира по правила, установени от Конституцията.

Процедурите са разхвърляни по парламентарни комисии и няма изчерпателни наблюдения и списъци на кандидати и съперници. Информацията е откъслечна. Но е важно да се очертае поне общата картина.

Номинациите

Номинирането започна преди две-три седмици. Срокът е 14 дни. За много институции той вече е приключил.

Правилата за избор на постоянни членове на въпросните органи бяха приети от депутатите по комисии в началото на февруари. Общите подробности са следните:

• Посочването на кандидати е допустимо само от народни представители;
• Де юре други лица нямат право да правят това;
• Но граждански лица и организации могат да предложат на депутати, партийни водачи и парламентарни фракции кандидати (които да бъдат номинирани) и са свободни да подкрепят един или друг кандидат;
• Възможно е някой желаещ за висша държавна длъжност да ходатайства сам или сама за себе си и ако кандидатурата е убедителна, да бъде предложена и дори одобрена.

Най-много кандидати ще трябва да бъдат одобрени от парламентарната Комисия по бюджет и финанси: четири висши служители в Сметната палата, председател и четирима членове на Фискалния съвет, подуправител на БНБ (отговорник за надзора над банките), председател и зам. председатели на Комисията по финансов надзор (КФН, които ще наблюдават инвестиционната дейност, застраховането и осигуряването) и председател и четирима членове на Надзора на регистрираните одитори.

Комисията по конституционни и правни въпроси отговаря за избора на един член на Конституционния съд, членовете на съдийската и прокурорската колегии на Висшия съдебен съвет (ВСС), на главния инспектор и неговите помощници към ВСС и състав на Комисията за надзор над публичните предприятия.

Комисията по икономическа политика и иновации пък отговаря за смяната на състава само на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Там става дума за постовете на председател и седем члена. Според съобщения в пресата кандидатите са 10.

Комисията по енергетика трябва да изслуша и избере председател и двама члена на Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР), единият отговорник за ВиК сектора.

Принципни изисквания към надзора и регулаторите

Тръгвайки от Конституционния съд - както би казал Имануил Кант, членовете на този съд трябва да имат способност за съдене, на определят границите на валидност на едни или други властови опити за промяна на общите правила на съжителство в страната.

Независимо дали това са опити на изпълнителната, законодателната или съдебната власт, или отделни злоупотребители с власт. Конституционният съд всъщност пази свободата и правата на отделния граждани от посегателствата на държавната машина, политическите партии и всички колективни атаки срещу тях.

Икономиката и животът са международни, а политиката е национална. За да изпълняват мисията си пълноценно, членовете на този съд следва да се ориентират в историческия опит (не само и не толкова български) за върховна защита на правото на свободен живот в условията на върховенство на правото и равенство на всички членове на общността в отговорността за собствените им деяния.

Като депутат от събранието, приело Конституцията, ще си позволя да кажа, че тукашният Конституционен съд все по-рядко защитава правата и свободите на отделните граждани. А такива конституционни дела ще бъдат завеждани все по-често.

Избраните от правната комисия представители във ВСС трябва да възстановят ролята на съда като съдник. След време те ще изберат върховни съдии и главен прокурор, а инспекторатът ще трябва да престане да наказва съдии, които си гледат правилно работата и да не награждава магистрати, които обслужват различни „джуджета“.

В отговорността на тази комисия попада и надзора над държавните предприятия. Защото те не са собственост на тези, които са на власт в момента.

Комисията по бюджет и финанси от своя страна има задължението да избере КФН. Тоест онези, които би трябвало да се грижат да не се пилеят и обезценяват парите и спестяванията на гражданите – в банките, задължителните отчисления в държавното и частното пенсионно дело (при последното спестеното е собственост на осигуряващите се), доброволните натрупвания на доход за старост и при застраховането срещу рискове.

Мисията на Фискалния съвет е да пази парите на данъкоплатците от посегателствата на техните избраници в различните органи на власт, включително законодателната.

Одобрените от тази комисия членове на КЗК имат за задача да поддържат конкуренцията, защото конкуренцията е от полза за всички, но особено за хората от относително по-бедните обществени страни. Тя поддържа иновациите, разнообразието на стоки и услуги и намалява разходите за достъп до по-високо качество на стоките и услугите. Тази мисия е по-важна за бедните, отколкото за богатите.

Аналогична на КЗК е мисията на КЕВР.

И може би най-важното: обща задача на всички надзорници е ограничаването на винаги възможните вредни за обществото непредвидени последици от политика и законодателство.

Според духа и буквата на законите, учредили тези институции, изискването е те да са независими.

Тоест, те трябва да функционират „без право на намеса и даване на инструкции в работата им от страна на всички органи на държавната власт, включително органи на изпълнителната власт, на местното самоуправление или частноправни субекти“. Цитатът е от определението на независимостта на КЗК.

Независимостта на всеки надзор обаче „не засяга спазването на приетите стратегии, програми и планове за развитие на съответните сектори на икономиката.“

Какво е действителното положение: трима независими кандидати

Държавен преврат няма, но решенията за личности са толкова много, че процесът прилича на преврат. Причината е в смяната на партии и хора на власт след 2021 г. без промяна в състава надзираващите правителствените политики.

Хората в надзорните органи хем трябва да са независими от онези, които ги избират, хем следва да се съобразяват с политики („стратегии, програми и планове“), съставени от избиращите ги.

Единственият начин новоизбраните съдии, надзорници и регулатори да изпълнят тази задача е те да имат лична предистория в поддържането на изброените по-горе принципи и изисквания. И доколкото е възможно, да не са трайно обвързани с политическите фракции, които ги номинират и избират.

Доколкото мога да се ориентирам, в момента от около стотина обсъждани кандидати за различни позиции само трима не са партийно обвързани.

Това са Йонко Грозев – за Конституционния съд, Юлиян Войнов за КЗМ и Меглена Русенова за КЕВР.

Обществените организации нямат време за изява в подкрепа или критика на предложените кандидати. Организациите с авторитет са малко. Случва се, че на едни и същи организации и обществени авторитети да споделят мнението си за няколко кандидата.

Медиите засега обсъждат номинираните от гледище „кой на кого е човек“.

Депутатите не са притиснати от изисквания да спазват принципни и морални основания при номинирането и избора на новите надзорници.

Управлявалите преди 2021 г. партии ще търсят хора, които защитават деянията им. В КЗК мнозинството е четири от седем члена, в други органи мнозинството е „на кантар“, а във ВСС то засега поддържа безотчетността на прокуратурата.

Някои партии, включително БСП, се стремят да наложат различна от европейската ориентация на България. Те ще настояват за национална изолация на надзора и регулаторите. И ще обвиняват ориентираните към Европа кандидати в национално предателство и чуждопоклоничество.

Гражданите на България биха спечели, ако техните избраници се придържат към принципните основания на избор на съдии, надзорници и регулатори. В дългосрочна перспектива това би било от полза и за повечето политически партии. Но няма признаци, че те го разбират.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.