"Като система". Кои са най-честите причини за извеждане на деца от семейството

Млада майка на три деца отключва шизофрения. Изпада в криза и две от децата ѝ биват изведени от семейството.

Социална услуга, управлявана от неправителствена организация, се включва с подкрепа за майката, докато децата са настанени в дом. Тя показва силна мотивация да следва насоките, които ѝ се дават, посещава децата си всекидневно, но възниква проблем – когато забрави да си пие лекарствата, това отново води до риск от влошаване на състоянието ѝ.

Какво би било най-доброто решение за децата? И то различно ли е от най-доброто за майката?

През октомври в София се проведе двудневно събитие, организирано от европейската мрежа Eurochild и Ноу-хау центъра за алтернативни грижи за деца към НБУ, насочено към предотвратяването на разделянето на деца от семействата им.

В рамките на форума беше представено мащабно изследване на причините за извеждане на деца, стъпващо върху анализ на над 1400 случая за петгодишен период, както и на интервюта с професионалисти и деца, настанени в резидентни услуги.

Бедност, болест, нисък родителски капацитет

Според изследването, трите водещи фактора, които водят до извеждане на деца от семейството, са бедност и безработица (22%), заболяване или увреждане на родител (22%) и нисък социално-икономически и образователен статус на родителите и свързаният с това нисък родителски капацитет (18%).

Данните са извлечени от проучване на случаи, попаданали в услугите на организации – членове на мрежата Коалиция „Детство 2025“ - обединение на граждански организации и личности, които работят по процеса на деинституционализация.

По-точни данни липсват, тъй като отделите за закрила на детето към Агенцията за социално подпомагане, в чиито правомощия е извеждането на деца в риск, официално не събират информация за причините за предприемане на тази мярка.

Работещите в системата за закрила очакват родителите сами да се справят със своите психосоциални и психологически проблеми, но най-често не се предвижда подкрепа за това, сочат част от изводите на изследването.

От тях се изисква „да се мобилизират“, „да преодолеят проблемите си“ и „да променят поведението си заради децата“, а когато не успяват да отговорят на тези очаквания, поведението им се тълкува като безотговорно и като „липса на заинтересованост“.

Децата от своя страна често не разбират защо са разделени от родителите си и си съчиняват собствени обяснения, което води до чувство на вина и объркване, както и до допълнително травматизиране.

Закрила или наказание

В България липсват достатъчно възможности за подкрепа на семействата като система, отбелязват изследователите от Ноу-хау центъра за алтернативни грижи за деца. Това важи и за случаи, в които първопричината за риска е психична болест или зависимост сред членовете на семейството.

Изследването подчертава, че психично-здравните проблеми на родителя, включително зависимости от алкохол, наркотици или хазарт, често водят до ситуации на домашно насилие и неглижиране на детето, и в такива случаи у нас се приема, че в най-добрия интерес на детето е то да бъде изведено от дома.

За да е пълноценна подобна мярка обаче, тя не може да остане единствена, необяснена и необратима.

"Ако мярката е предприета, без да е направен опит да се помогне на семейството, без да са оценени силните и слабите им страни и да се опита да се работи по премахване на рисковете, то това не е защита, а наказание", споделя един от интервюираните в рамките на изследването специалисти.

Да работят заедно и да мислят за семейството като система

Въпреки всички усложнения, родителят със заболяване най-често все още обича детето си, а детето все още има нужда от своя родител, споделят още изследователите.

Съществуват разработени модели как да се помага на родителите да се справят с трудностите, за да се запази връзката в случите, в които това е възможно и не представлява риск за детето.

Най-често това изисква комплекс от услуги в продължителен период от време, свързани както със здравни мерки за контрол над психично-здарвния проблем, така и със социална подкрепа за намиране на работа, подкрепа за жилище или подобряване на битовите условия, така и със системна работа за повишаване на родителските умения.

Все услуги, които, макар и познати у нас, все още не са достатъчно на брой и достатъчно достъпни, за да отговорят на нуждите.

Един от големите дефицити е този на желание и умения от страна на различните институции да работят заедно и да мислят за детето и родителите като свързана система, отбелязва в заключенията си докладът.

Предложението на специалистите е да се търси решение на тези дефицити в рамките на мерките, които България предприема по европейската инициатива „Европейска гаранция за детето“ – стратегическият документ на Европейския съюз, който определя как съюзът планира да подобри живота на децата в рамките на текущото десетилетие.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.