Алексей срещу "Владимир, Отровителя на гащите". Какво губи Русия, ако го няма Навални

Путин е отговорен за смъртта на Алексей Навални, казаха в петък много световни политици – още преди да е ясно дали изобщо опозиционерът е мъртъв.

Путин е издал заповед за убийството му преди няколко години и тази заповед не е отменяна, написа във Фейсбук Олга Романова, която защитава правата на руските затворници. Ако е права, значи няма значение дали Навални е бил покосен от автентичен или индуциран инфаркт, отрова, куршум или изтощение.

Няколко задължителни думи

Той е автор на десетки видео разследвания за корупцията сред висшите руски функционери. Неговата популярност, тръгнала от социалните мрежи, го доведе до политиката, но това стана след като режимът в Кремъл вече беше преминал към съвсем явни репресии. Спряха го от участие в изборите, след като се разбра, че има твърде сериозни шансове да влезе в политиката през парадния вход.

"Не ме е страх". Как Алексей Навални не се отказа от битката си с Кремъл

Отровиха го през август 2020 г. на територията на Русия. След като го изведоха за лечение в Германия, животът му беше спасен, а веществото, с което е бил отровен, беше разкрито – препарат от групата на Новичок, с който по-рано бяха тровени други руски опозиционери.

Разследване на Христо Грозев и „Белингкат“ разкри ролята на руските служби в това отравяне – човек по човек, от партера до най-високия етаж. Установи се и как е бил осигурен контактът на Навални с отровата – с нея е било намазано бельото му. Ще се върнем след малко на тази история с бельото.

Въпреки очевидния знак, че Кремъл желае смъртта му, Навални се върна в Русия и беше незабавно арестуван. Повдигнаха му демонстративно нелепи обвинения. Затвориха го не в затвор, и дори не в руски трудов лагер, а в почти непрекъснат карцер. В сряда, два дни преди съобщението за смъртта му, го изпратиха в карцера за 27-и път за по-малко от три години.

Всичко, което се случи с Навални през последното десетилетие, рисува не само собствения му портрет, но и портрета на хората в Кремъл. Онова, което губи Русия с неговата смърт, може и да не е точно опозиционно лидерство, но със сигурност е надежда.

Смехът, непобедимата сила

Хората, които го познават, твърдяха в петък, че той би умрял от смях, ако си прочете некролозите. Просто защото хуморът му e бил неотделим от него – в разследванията, постовете в социалните мрежи, филмите, на които е автор, и филмите, на които е герой.

След смъртта му Русия остава с много хумористи, малко опозиционери и нула хора, способни да съвместят двете в едно – да разнищят драматични събития, които да разкажат с хумор, мотивиращ за действия, и чрез сатира на злодея.

Помните ли какво стана в над 100 руски града, след като излезе разследването му за „двореца на Путин“?

Беше 2021 г., люта януарска зима, стотици хиляди гледаха на живо в Ютюб този филм, в който нямаше нищо смешно – вървяха кадри на гигантската сграда на брега на Черно море, построена за Путин на гърба на руския данъкоплатец. Виждаха се симулации на луксозното обзавеждане, тунелите под земята, пилоните за стрийптиз, киносалоните и дискотеката с пеещите фонтани, наричана на руски „аквадискотека“.

Въздействието беше не само в разследването, а в семплия начин, по който то беше разказано – както се разказва на приятели на маса, с малко подигравки, с много саркастични описания, с прикрито чрез ирония възмущение.

Късно вечерта след излъчването тълпи млади хора излязоха на улиците за нещо, представяно в медиите като протест. Но всъщност приличаше на хепънинг. Хората се бяха хванали като на хоро точно до Червения площад, подскачаха в синхрон и викаха не „оставка“, не „долу Путин“, а „аквадискотека“. Смееха се, щом им свършваха силите, и започваха пак. В България така се брои до 12 на абитуриентските балове.

Други се бяха събрали до Пушкинския площад и издигаха не плакати, а четки за тоалетна чиния, като скандираха името на този предмет на руски: „йоршик!“ Причината: във филма се виждаха златните четки от „двореца на Путин“. Някои от хората на площада бяха напръскали четките си от вкъщи със златиста боя. Това не бяха само ядосани хора, те се и смееха.

Известно е как завърши този хепънинг – с бой и арести на хиляди. Хората спряха да се събират, а по-късно залиня и смехът – не само заради насилието, но и защото Навални вече беше в затвора. Вече нямаше кой да разказва истории, които да мобилизират хората с непобедимата сила на сатирата.

Смелостта, това неуправляемо оръжие

За Навални се казва, че е проявил смелост, като се е върнал в Русия на Путин през януари 2021 г. За някои тя е безразсъдна, за други е просто смелост, но никой не отрича основното заключение.

Но той има и друга проява на смелост, която може би засенчва решението да се върне.

Формално Навални беше арестуван по вече изтекъл срок на една стара условна присъда, чиито изисквания е нарушил. В съда му дадоха право на заключителна пледоария, а той произнесе политическа реч срещу Путин. Каза, че руският президент ще влезе историята като отровител. Тогава още Путин не беше нападнал Украйна, но вече беше приел законодателство, което узаконява репресиите вътре в страната. А сега Навални стоеше в „неговия“ съд и до охрана, която всеки момент щеше да го отведе в неизвестно колко далечен затвор, имайки всичката физическа власт над него.

Той каза и друго – че се намира в съда заради „ненавистта и страха на един човек, живеещ в бункер, защото му нанесох смъртоносна обида с това, че просто оцелях след като се бяха опитали да ме убият по негова заповед“.

Върна се и към начина, по който му е била подхвърлена отровата от групата на Новичок – с намазването на бельото: „Ето ме тук, вече ме охранява полицията, дойде и Росгвардията, половин Москва е отцепена именно заради това, че малкото човече в бункера е побъркано от това, че доказахме и показахме, че то не се занимава с геополитика, а провежда съвещание, на което изисква да се крадат гащите на опонентите му и да се мажат с химическо оръжие“.

Каза и това, че на Путин ще му викат „Владимир Отровител на гащите“.

След нападението срещу Украйна можем да кажем, че надали Навални е познал бъдещия прякор на Путин. Но пък със сигурност би му се искало този израз да не изчезне от всеобщия спомен за времето.