Бъдещото изпращане на военна помощ е стратегически интерес на България, а Русия използва хибридни атаки, за да повлияе върху изборите на 9 юни.
Това са част от заключенията от изказване на служебния министър на отбраната Атанас Запрянов в първия ден на пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО.
Тя се провежда на фона на непредизвиканата руска агресия в Украйна, която продължава вече трета година. Много страни членки на НАТО подкрепят Киев и предоставят самостоятелно военна и финансова помощ на нападнатата страна.
Допълнителен транш
По думите на министъра по-нататъшното предоставяне на военна помощ на Украйна ще остане във фокуса на българската отбранителна политика, тъй като "руската агресия към Украйна е пряко предизвикателство за нашата сигурност".
Вижте също За какво ще стигне новата военна помощ за Украйна„Сега работим върху значителен допълнителен транш военна помощ, като се фокусираме върху реалните нужди на украинските войници за отблъскване на руските агресори. Това е най-добрата инвестиция в нашата обща сигурност“, добави той. В рамките на Парламентарната асамблея Запрянов се срещна и с делегация от Върховната рада на Украйна, пред която потвърди ангажимента на София към Киев.
През април Народното събрание одобри финансова помощ за Украйна в размер на 60 хиляди евро в рамките на 4-годишна програма на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). По-рано през годината София предостави и военна техника на Киев. България
Руски хибридни атаки
По думите на министъра България е цел на хибридната агресия на Русия и е във фокуса на "активни процеси и кампании на дезинформация" от страна на Кремъл, опитващи се да повлияят на вътрешнополитическите процеси.
Запрянов добави, че България е подготвена и очаква хибридни атаки във връзка с предстоящите избори на 9 юни. По-късно той уточни, че говори за изборите за Европейския парламент (ЕП), а не за Народно събрание (НС), които ще се проведат в същия ден.
Москва използва усъвършенствани хибридни стратегии, които са съобразени с уязвимостта на всяка отделна страна, включително политическа намеса, пропаганда, дезинформация, кибератаки, саботаж, икономически и енергиен натиск, шпионаж и други инструменти за подривна дейност, каза още служебният министър.
Вижте също Аз работих за Машината. Мрежата от сайтове, която обещава пари срещу дезинформацияСпоред него хибридният натиск е основният инструмент, с който Кремъл опитва да спре евроатлантическата интеграция на страните от Черноморския регион и Западните Балкани.
"Хибридните атаки на Русия са свързани с изкривяване същността на нашата помощ за Украйна", каза Запрянов.
"[Тя] се базира на международното право и не е намеса във войната по никакъв начин, заяви Запрянов. "Тази хибридна опорка, че ще изпращаме войски в Украйна повлиява много и на кандидатите за военнослужещи".
"Нямаме никакви намерения да изпращаме войски в Украйна, защото нашият парламент не е взимал такива решения", каза още служебният министър.
Сигурността по Черноморието
Запрянов подчерта необходимостта от усилване на отбранителните способности по източния фланг на НАТО, включително в Черноморския регион, тъй като "не трябва да има съмнение, че амбицията на Москва е да възстанови влиянието си в постсъветското и посткомунистическото пространство в Европа, включително чрез използване на военна сила".
"България напълно подкрепя разширяването и засилването на присъствието на НАТО в Черно море", каза Запрянов. "Заплашителната ядрена реторика на Кремъл е неприемлива и трябва да сме единни и решителни в посрещането на това предизвикателство".
Според Запрянов в региона е нужна брегова система за противокорабна защита, която би усилила отбраната в Черноморското направление. „В допълнение (...) търсим варианти за разполагане на системи за противовъздушна отбрана и брегови ракетни комплекси на съюзници от НАТО на наша територия. Тази стъпка ще подсили посланието за готовността ни за възпиране“, допълни той.
През 2022 г. в България беше създадена многонационална бойна група, която ще бъде разширена до бригада. Планира се в страната да бъде създаден и многонационален дивизионен щаб, който да управлява бригади.
Вижте също Как Русия придвижи до Турция напрежението в Черно мореTурция, Румъния и България също така подписаха през 2023 г. споразумение за съвместнo разчистване на мините, плаващи в Черно море, което предвижда и създаване на Противоминна военноморска група в Черно море (МСМ Black Sea). "За противоминната операция в Черно море между България, Турция и Румъния сме поканили екипи на държави от НАТО да бъдат използвани определени способности на корабите от трите страни", каза Запрянов.
Парламентарната асамблея продължава от 25 до 27 май в Националния дворец на културата (НДК) в София. Запрянов е говорител на Комитета по отбрана и сигурност.
Асамблеята цели да осигури връзка между НАТО и парламентите на страните членки. В настоящата сесия участват близо 400 парламентаристи от 32 държави-членки и от 25 страни-партньори и парламентарни организации.
Предстои среща на върха на НАТО във Вашингтон между 9 и 11 юли, на която се очаква се потвърдят решенията за укрепване на възпирането и отбраната на Източния фланг.
Вижте също Как България, Румъния и Турция ще чистят Черно море от мините