От ТикТок в парламента. Може ли проруските депутати да станат мнозинство

Кадри на пустинен пейзаж, колона от хора с торби и багажи. „Потоп от нелегални мигранти“ идва към България, заплашва лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов. Плъзгате надолу.

Модерен бийт, картинка на червен череп, който не спира да се върти. На този фон е видео на Костадинов, който алармира, че външни организации „пропагандират хомосексуализъм сред нашите деца“. Плъзгате надолу.

Откъс от интервю на лидера на „Меч“ Радостин Василев с думите „Бих се срещнал с Путин, за да говорим за търговия, газови доставки, петрол“. Плъзгате надолу.

Изображения на ветрогенератори и фотоволтаици. Ивелин Михайлов от „Величие“ плаши, че българската земя се разпродава на безценица. Плъзгате надолу.

Отровнозелени букви, електронна музика за фон. Костадинов бие тревога, че България е „убивана“, „заплашена от унищожение“.

Така изглеждат България и светът, ако прекарате няколко часа в социалните мрежи на проруските партии. Без доказателства и конкретни примери те разпространяват разказ, в който основен елемент е всяването на страх. Според него един враг – Западът, иска да погуби българите, да забрани ценностите им, да смени пола на децата им.

Този разказ съвпада и с разказа за Запада на режима на руския президент Владимир Путин. А проруските партии и политици, които го разпространяват в България, в момента се оказват най-успешните в социалните мрежи.

Именно те доминират със сериозна преднина пред останалите политици както в традиционния Фейсбук, така и в набиращия сила ТикТок, показва проверка на Свободна Европа. Тази тенденция съвпада и с увеличението на броя на проруските депутати в Народното събрание.

На 27 октомври предстоят седмите парламентарни избори за последните 3 години. Може ли онлайн успехът на радикалните формации да се превърне и в реална изборна победа? Може ли скоро проруските депутати да са мнозинство? Свободна Европа потърси отговорите.

Кои са партиите, за които говорим

Според актуалните проучвания в новия парламент ще влязат две или три открито проруски партии. Както „Алфа рисърч“, така и „Маркет линкс“ прогнозират сигурно влизане на „Възраждане“ и БСП. И двете изследвания дават съвсем малка преднина на ПП-ДБ пред „Възраждане“ в борбата за второто място – което означава, че за първи път „Възраждане“ може да е сред партиите мандатоносители.

Според „Алфа рисърч“ шанс да излъчи депутати има и „Има такъв народ“ (ИТН) – с 5,4 %, но според „Маркет линкс“ партията на Слави Трифонов ще остане под бариерата от 4 на сто от гласовете (3,4 %).

През юни друга проруска формация – „Величие“, влезе в парламента преди всичко благодарение на силното си присъствие в социалните мрежи. Днес тя, както и „Меч“ на бившия спортен министър Радостин Василев, се борят за място в Народното събрание, но според прогнозите остават под бариерата – „Величие“ с 3,2 %, а „Меч“ с 2,8 % по прочуването на „Алфа рисърч“.

Всички тези партии могат да бъдат определени като проруски, тъй като последователно повтарят тезите на кремълската пропаганда. Те призовават за политики в полза на Москва – отпадане на санкциите срещу Русия, наложени заради военната ѝ инвазия в Украйна, спиране на подкрепата за нападнатия Киев, отказ от множество правила и политики на Европейския съюз като например зелената трансформация на икономиката.

Защо говорим за увеличение на проруските депутати

През изминалите 3 години присъствието на проруски партии в парламента плавно расте:

• След изборите през октомври 2022 г. броят на депутатите, които могат да бъдат характеризирани като проруски, беше общо 64 („Възраждане“ – 27, БСП – 25, „Български възход“ – 12).
• След изборите през октомври 2023 г. той стана 71 („Възраждане“ – 36, БСП – 24, ИТН – 11).
• След изборите през юни 2024 г. той се вдигна до общо 86 проруски депутати („Възраждане“ – 38, БСП – 19, ИТН – 16, „Величие“ – 13).

Важно е обаче едно уточнение – това увеличение се случва, въпреки че абсолютният брой гласове, който формациите от този спектър събират, остава близък:

• На изборите през октомври 2022 г. общият брой гласове за проруски формации е 603 782 („Възраждане“ - 254 952, БСП - 232 958, „Български възход“ - 115 872)

• На изборите през октомври 2023 г. той е 688 059 („Възраждане“ – 358 174, БСП - 225 914, ИТН – 103 971)
• На изборите през юни 2024 г. той е 675 344 ( „Възраждане“ - 295 915, БСП – 151 560, ИТН – 128 007, „Величие“ – 99 862)

Пред Свободна Европа социологът Добромир Живков от „Маркет линкс“ посочва, че този вот – популистки, антизападен, проруски – обичайно събира около една трета от подкрепата.

Ниската избирателна активност обаче води до това при почти еднакъв брой реални гласове тези партии да увеличават броя на депутатите си.

Каква е връзката със социалните мрежи

Трайната подкрепа за такива формации има връзка със силното им присъствие в социалните мрежи, отбелязва Горан Георгиев, анализатор от Центъра за изследване на демокрацията, който е проучвал именно онлайн активността на българските политически партии.

За Свободна Европа той коментира, че въпреки че успехът в социалните мрежи не означава автоматично и изборен успех, то множество изследвания доказват връзка между двете. Именно социалните мрежи днес са мястото, където избирателите формират мнение.

По думите на Георгиев при бума си пред 2021/22/23 г. само „Възраждане“ е събирала общо около 60% от интеракциите в страниците и профилите във Фейсбук на основните политически сили. Сега тази разлика спрямо останалите партии е стопена близо два пъти, но въпреки това формацията на Костадин Костадинов остава най-силна.

Точни данни за интеракциите обаче от август насам няма, защото Мета, компанията собственик на Фейзбук, спря достъпа до своя инструмент Crowdtangle, който изследователите досега използваха.

Колкото до ТикТок, в мрежата, която е популярна преди всичко сред най-младата част от избирателите, но вече има над 2,3 млн. български потребители според компанията собственик, доминацията е не конкретно на „Възраждане“, а на проруските и популистки партии като цяло.

Те са с най-сериозно разработените и активни профили. Прави впечатление голямата популярност на лидера на „Меч“ Радостин Василев – той има близо 76 000 последователи, а видеата му имат над 1 млн. харесвания. Отделно каналът на партията му има още 50 000 харесвания.

Радостин Василев

„Възраждане“ от своя страна има 18 000 последователи и над 330 000 харесвания, а лидерът ѝ Костадин Костадинов – 17 500 последователи и 73 000 харесвания. ИТН също има активно присъствие с 23 000 абонати и 206 000 харесвания, както и „Величие“ с близо 13 000 последователи и 130 000 харесвания.

На този фон повечето лидери на определящите се като прозападни формации – ГЕРБ, ПП, ДБ, ДПС изобщо нямат собствени канали в ТикТок, а самите формации с някои изключения („Продължаваме промяната“) също имат само скромно присъствие в тази платформа.

Кой подкрепя проруските партии

Горан Георгиев отбелязва, че успехът на радикалните популистки и проруски партии онлайн се дължи до голяма степен на лесносмилаемото и емоционално заредено съдържание, което публикуват. Това е видно и от начина, по който се преразпределят симпатиите към тях.

По думите на Георгиев в последно време „Възраждане“ е прехвърлило усилията си от сферата на „фантастичното“ към по-технократското – с други думи от сензационни фалшиви новини за това как върху български войници ще бъдат изпробвани американски биологични оръжия към предлагането на политики и закони, например свързани с ПВУ и затварянето на мините. Тези теми далеч не са толкова шокиращи и нямат същата сила на привличане като конспиративните теории и директната дезинформация, казва Георгиев.

За сметка на това сега този вакуум е запълнен от други, по-нови формации като „Величие“ и „Меч“.

Общото между всички тях е, че събират подкрепата на избиратели, които искат да „накажат“ чрез гласа си, казват социолозите Боряна Димитрова от „Алфа рисърч“ и Добромир Живков от „Маркет линкс“. Затова е грешно да се смята, че популярността на тези партии се дължи единствено на проруските им послания.

„В основата на този вот стоят антилиберални и антиелитарни настроения, които в своята крайност са и антидемократични“, казва Живков.

Може ли тези настроения да доведат до проруско мнозинство

Както Димитрова, така и Живков обаче не смятат, че успехът в социалните мрежи на тези движения може скоро да доведе до формирането на радикално-популистко, проруско мнозинство в парламента.

„Възраждане“ има съвсем реален шанс да стане втора политическа сила на изборите на 27 октомври, но пак ще е на значима дистанция от победителя, казва Димитрова. Тя не вижда основание да очакваме феномен като в Западна Европа, например Австрия, където изборите спечели крайнодясна партия.

„Поне към този момент не очаквам някакъв особен пробив“, посочва Димитрова, но добавя, че това може да се промени. Това може да стане ако в по-далечно бъдеще се появи изцяло нов субект на силен, разпознаваем лидер – например партия на президента Румен Радев, известен с проруските си позиции.

„Тогава няма да става дума за това проценти да се преливат от една към друга партия, а ще се обере един по-широк протестен вот на огромното мнозинство негласуващи граждани. И ще се вдигне русофилското представителство“, казва Димитрова.

Експертите обаче посочват, че дори и в краткосрочен план да не се очаква проруска доминация в парламента, проруската доминация в социалните мрежи и съответно в обществения дебат има сериозни последствия.

„Влиянието на тези партии се крепи на мимикрията на т. нар. евроатлантически, проевропейски партии“, посочва Димитрова. Тези партии по думите ѝ остават мълчаливи и пасивни по ключови теми.

„Например гласуват против проруския закон за „чуждите агенти“, но не излизат да кажат ясно защо, гласуването минава някак между другото, без да се изпълни ангажиментът на тези партии да формират общественото мнение. А колкото повече радикалните партии озвучават пространството, толкова повече създават предпоставки за привличане на конформисткия вот“.