Близо пет века история. Прероденият Стари мост

Тази снимка от август 1993 г. е една от последните на оригиналния мост в Мостар, Босна и Херцеговина, известен като Стари мост. Въпреки че е покрит с гуми и дървени дъски, за да бъде предпазен огъня от минохвъргачки и танкове, мостът пада в река Неретва след масирани удари на етнически хърватски сили през ноември 1993 г.

Мостар в края на 1800 г. Емблематичният мост на града се вижда частично в централната лява част на снимката.

Стари мост е завършен през 1566 г. Той е изграден по заповед на османския султан Сюлейман I. Архитектът използва блокове от варовик, изсечени от местна кариера.

Стари мост през 1910 г.

Мостът не е бил най-големият по рода си по време на строителството, но неговият деликатен дизайн и висока арка се превръщат в символ на османската архитектура. Един пътешественик от 17-и век пише: "Никога не съм виждал толкова висок мост. Той се простира от скала на скала, високо чак до небето."

Сръбски войник, сниман близо до Мостарския мост през юни 1992 г.

Мостът оцелява през първата фаза на Босненската война от 1992-1995 г., когато етническите сърби се бият с босненските мюсюлмански и хърватски бойци за контрол над Мостар. Но когато мюсюлманските босненски и хърватски съюзници се обръщат едни срещу други, мостът се превръща в стратегическа и символична цел за хърватите, които гледат на него като на символ на ислямското завоевание.

Босненски хърватски бойци в сграда в Мостар през август 1993 г

На 8 ноември 1993 г. мостът в Мостар е ударен с около 50 танкови снаряда, а хърватските войници приветстват унищожаването му от позиция на върха на хълма.

Кадър от видео показва момента, в който мостът започва да се срутва, след като е ударен от снаряд сутринта на 9 ноември 1993 г.

В 10:16 ч на 9 ноември Елдин Палата, 17-годишен жител на Мостар, заснема на видео момента, в който мостът е ударен от снаряд, който  запраща конструкцията в река Неретва.

Останките от моста, заснети скоро след разрушаването му.

По-късно Палата си спомня как е заснел сюрреалистичния момент на срутването на моста. "Когато гледате през визьора на камерата, всичко е черно-бяло", казва той пред журналист. "Чувстваш се като в сън и си мислиш: "Ако отместя окото си от камерата, мостът все още ще стои там."

Жители на Мостар минават през временен пешеходен мост над река Неретва през март 1994 г.

В годините след войната на мястото на разрушеното старо съоръжение през реката са прекарани различни временни мостове.

Този пешеходен мост е разрушен от наводнение през декември 1999 г.

Призивите за възстановяване на емблематичния каменен мост, като се използват същите материали като оригинала, идват от архитекта от Мостар Амир Пашич. През 1993 г. Пашич, който по това време живее в чужбина, започва да раздава "покани" за повторното отваряне на моста през 2004 г. - 11 години в бъдещето. По-късно той си спомня, че хората се смеели на далечната и амбициозна цел, тъй като Босненската война все още продължавала.

През август 2003 г. се полагат камъни върху арката на заместващия мост.

До 1998 г. проектът за възстановяването му, заедно с околностите, е официално започнат с финансиране от Хърватия, Франция, Италия, Холандия и Турция.

Инженери спускат ключов камък на място по време на реконструкцията на моста в Мостар през август 2003 г.

ЮНЕСКО осигурява технически надзор на проекта за възстановяване, за който се използва камък от същата местна кариера, която османските строители са избрали повече от 400 години по-рано. Варовикът е бял, когато е прясно изрязан, но цветът му се променя до сиво с течение на времето.

Новопостроеният мост през юли 2004 г.

През юли 2004 г. - годината, към която Амир Пашич се е стремил преди 11 години, мостът официално е отворен отново. Проектът за реконструкция струва около 15,5 милиона долара.

Млад жител на Мостар скача от реконструирания мост с факли на церемонията по повторното откриване на 23 юли 2004 г.

След години на лобиране мостът да бъде възстановен Пашич казва, че се е чувствал "много развълнуван и много уморен" по време на откриването през 2004 г. "По средата на церемонията, когато всичко вървеше добре, вече можех да се отпусна. В този момент бях свободен", каза той.