"От руснаците зависи". Как писателят Михаил Зигар вижда руската вина заради войната

Той е роден в Русия, но днес я смята за фашистка страна. От близо три години не може да се върне в нея, защото ще влезе в затвора.

Въпреки това вярва, че има смисъл да продължава работата си. А тя се състои в това да търси какво в руската история е проправило пътя към днешна Русия, репресиите на режима на Владимир Путин и войната му срещу Украйна.

Той е руският писател и журналист Михаил Зигар. Миналата седмица беше в България за есенните „Литературни срещи“, организирани от фондация „Прочети София“. Те протекоха в рамките на фестивала „Стени“, посветен на 35-ата годишнина от падането на Берлинската стена.

Според Зигар днес в света все още съществуват стени – дори и да изглеждат разрушени още преди години. Една такава стена издигна Русия с войната си срещу Украйна.

„Фактът, че Русия започна тази война, означава, че ние, като руснаци, ще трябва да живеем с това бреме в съзнанието си завинаги“, казва Зигар пред Свободна Европа. По думите му много руснаци не разбират или не признават пред себе си, че Русия е агресор и „фашистка държава“.

„Но за мен като руски гражданин това е трагедия“, добавя писателят. „Че моята страна се е превърнала в такова чудовище за толкова много хора.“

Кой е Михаил Зигар

Зигар е роден през 1981 г. в Москва. Започва кариерата си като военен кореспондент от конфликтни точки като Ирак, Ливан, Судан и Палестина. От 2010 до 2015 г. е главен редактор на телевизионния канал „Дождь“, който се отличава с независима политическа журналистика.

След като го напуска, Зигар се посвещава на изследване на революцията в Русия от 1917 г. Така се появяват мултимедийният му проект „1917. Свободна история“ и книгата му „Империята трябва да умре“, която разказва за годините непосредствено преди 1917 г.

Зигар е автор на още няколко книги, които се занимават с близкото минало и настоящето на Русия. На български под знака на издателство „Жанет 45“ са публикувани още „Война и наказание“ за корените на войната на Русия срещу Украйна и „Всички са свободни: Русия една секунда преди Путин, или какво се обърка, как и защо“.

Михаил Зигар

Книгите на Зигар се отличават с това, че са написани повече като художествени романи, отколкото като сухи исторически текстове. Историческите факти са си там, но за да ги разкаже възможно най-достъпно и интересно, Зигар смесва различни жанрове и стилове. Целта е историята да бъде разбрана и преосмислена.

На 24 февруари 2022 г. – денят, в който Русия започна непредизвиканата си инвазия срещу Украйна, Зигар публикува отворено писмо, осъждащо войната. Малко след това напуска Москва и отива в Берлин, а днес живее в Ню Йорк със съпруга си.

Той поддържа и канал в Ютуб, в който има интервюта с хора като Франсис Фукуяма, Михаил Горбачов, Тимъти Снайдер. В началото на войната Зигар организира първото и единствено интервю на независими руски журналисти с президента на Украйна Володимир Зеленски.

В Русия Зигар е обявен за „чуждестранен агент“, включен е в списък с издирвани лица, а тази година беше и задочно осъден за разпространение на „фалшификати“ за руската армия – така Москва определя вярната информация за фронта.

Руският прочит на руската вина

„Аз съм виновен, защото трябваше да се замисля за случващото се много по-рано. Аз също нося отговорност за войната, която Русия води в Украйна“.

С тези думи започва книгата на Зигар „Война и наказание“. През по-голямата част от живота на писателя идеята за война в Европа звучи като „нещо напълно невъобразимо“.

„Руски ракети, падащи върху украински градове – Киев, Харков, Одеса. Това надхвърля и най-лошите ни кошмари“, казва той.

Според него в началото на войната много руснаци са били в шок и склонни да заемат антивоенна позиция. Днес обаче в Русия става все по-популярна идеята, че това не е война срещу Украйна, а война срещу Запада.

„Това е естественият начин, по който хората могат да се справят с идеята, че те също са съучастници“, казва писателят.

Войната в Украйна ще приключи едва след като „Путин си отиде“, казва Зигар и добавя, че не очаква това да се случи скоро.

„Ще страдаме от тази война още години. Но след като Путин си отиде, мисля, че ще бъде по-добре. Много хора около него са шокирани от тази нова стена, която беше създадена между Русия и Запада.“

А какво ще стане с отношенията между руснаци и украинци след края на войната? Според Зигар това може да е толкова напред във времето, че „промиването на мозъци и от двете страни да е стигнало твърде далеч, за да бъде възможно помиряване“.

„На руското общество ще му трябват много десетилетия, за да разбере какво се е случило. А много хора никога няма да приемат истината“, казва той.

Защо Русия се провали в демокрацията

Според Зигар в близкото минало е имало „много пропуснати възможности Русия да се превърне в нормална демократична държава“.

От една страна, представителите на политическия елит след разпадането на СССР не са били „истински демократи“ и вместо това са създали олигархия, казва писателят и добавя:

„От друга страна, не трябва да забравяме какво правеше и какво не правеше гражданското общество през това време.“

Зигар е силен застъпник на идеята, че Русия е именно колониална империя. Той смята, че причините Русия да бъде такава, каквато е днес, се коренят още в имперското ѝ минало.

Руското общество е сгрешило в едно – че е отказало да постави под въпрос наследството на Руската империя, като го определи като колониално, смята той.

„Трябваше да вземем под внимание през какво са минали другите народи, които са били потискани от Руската империя. Трябваше да се опитаме да ги изслушаме“, казва той.

Това важи за Украйна, Беларус, страните от Централна Азия, Прибалтика и Източна Европа - Полша, България, Унгария и т.н. За Зигар най-големият пропуснат урок от миналото, свързан и с неуспехите ѝ в демокрацията след 1991 г., е отказът на Русия да се вслуша в тези държави.

„От руснаците зависи“

Като журналист и писател Зигар поставя именно тези теми под въпрос. От близо три години той прави това далеч от Русия, но въпреки това е обнадежден за работата, на която се е посветил.

„Историята е нещо фундаментално, тя формира ценностите на новите поколения“, казва Зигар. „Няма неподходящо време да се говори за история и за ценности.“

„Това е подходящият момент да бъдем огорчени и разочаровани, да се опитаме да разберем всичко от самото начало, да преосмислим всичко. Защото стигнахме дъното“, добавя той.

Това обаче е много трудна задача. В разговорите си с приятели и колеги Зигар често среща отказ от тяхна страна да се обсъжда миналото. По-силно е желанието да забравят за това и да продължат напред. Но това е невъзможно.

„От руснаците зависи да преосмислят руската история. От украинците зависи да напишат украинската история. Както от българите зависи да преразгледат и своята история“, казва Зигар.

Новият начин да пишеш история

Преосмислянето на историята означава и преосмисляне на начините, по които я разказваме. Зигар е известен с интереса си към по-алтернативните методи за това.

„Хората, родени със смартфони в джобовете си, мислят по различен начин и приемат информацията си различно. А хората, които правят съдържание, си остават старомодни“, казва Зигар.

„Затова трябва да създадем нови жанрове и да започнем да мислим нестандартно“, добавя той.

Според Зигар „историята е репетиция за бъдещето“. Не можем да си представим бъдещето, без да си представим сценарии от миналото. Затова трябва да го познаваме.

В същото време в целия свят съществува една дилема между гордостта и срама, казва Зигар. „Това е изборът дали да се гордеем с историята си на всяка цена, или да признаем неудобните истини, когато нещо не е наред.“

„Това е културната война, която ще се води през следващите десетилетия. Имаме много работа за вършене по този въпрос“, добавя Зигар.