Борецът за права Михаил Иванов, който дарява натрупаната историческа памет

Михаил Иванов е един от активните участници в събитията след падането на комунистическия режим на 10 ноември 1989 г.

От 3 януари до 14 май 1990 г. той има активна роля в Националната кръгла маса, на която власт и опозиция договарят първите свободни избори. Тогава от едната страна стои управляващата БСП, току-що преименувана от доскорошното БКП (Българска комунистическа партия). А от другата страна е наскоро създаденият Съюз на демократичните сили (СДС).

Кръглата маса е натоварена и да реши огромните проблеми, създадени от тоталитарния режим с насилствената асимилация на мюсюлманското население в България - престъпление, което пропагандата нарича "Възродителен процес".

На 4 март 1990 г. пред парламента има демонстрация на български турци, депутатите приемат Закон за възстановяване на имената. За това има заслуга и самият Иванов, който участва като секретар на учредения от него Комитет за национално помирение.

Днес Иванов казва, че целта е била обществото да излезе от етническия конфликт, създаден от БКП, а етническите права на мюсюлманите да бъдат възстановени и гарантирани.

Иванов си спомня, че часове преди приемането на закона се появява Ахмед Доган, лидер на новата партия Движение за права и свободи (ДПС), която се бори за правата на българските мюсюлмани. От милиционерска кола той призовава демонстрантите да напуснат площада и е освиркан.

Когато законът е приет, той се връща и казва: „Братя и сестри, ние победихме, законът е приет!”.

"След това той беше налаган [в обществото] като основния организатор на турската съпротива", казва още Иванов.

В онзи момент лидер на СДС е Желю Желев – дисидентът, написал книгата "Фашизмът", който става президент на България от 1 август 1990 до 22 януари 1997 г. През цялото това време негов съветник по етническите и религиозни въпроси, както и за българите в чужбина, е Михаил Иванов.

Да дариш историческа памет

Доц. Михаил Иванов е натрупал ценен архив от издания на вестници и списания на малцинствени групи, които след идването на демокрацията могат да излизат свободно.

Сега решава да го дари на библиотеката на Факултета по журналистика и масови комуникации (ФЖМК) към Софийския университет "Свети Климент Охридски" (СУ).

Това се случва, докато работи по организацията на кръглата маса "Медиите на етническите общности – летописец на времето", която ще се проведе на 12 март във ФЖМК.

"Опитахме се да видим всички медии на малцинствата от 1990 до 2006 година, след която повечето минават онлайн, и Мишо Иванов много ми помагаше. Накрая реши да ни дари неговия архив и аз съм ужасно щастлива. Най-старите корици вече ги обработих дигитално и ще ги покажем на студентите", каза пред Свободна Европа доц. д-р Жана Иванова - преподавател във факултета и съорганизатор на форума.

"Нищо особено не съм направил, просто имам голям архив и ми се ще ценните неща от него да бъдат съхранени в университетска библиотека, за да се ползват и от студентите, и от изследователите на историята на този период", каза пред Свободна Европа Иванов.

Архивът му не е с пълните течения на изданията, но съдържа някои от първите броеве и други ценни екземпляри с ценни факти за живота на малцинствата - културен, обществен и политически. Освен това инициативата му може да е стимул и други да дарят своите архиви.

Иванов казва, че финансирането на тези вестници и списания в началото на 90-те е било изключително трудно и крайно недостатъчно и те са изнемогвали, някои дори спирали да излизат.

"Например двуезичният вестник "Нова светлина" (на български и турски) беше направен с много ентусиазъм, журналистите работеха дори нощем, за да излезе страница на турски език", разказа доцентът.

Той има архив и на изданията на ромската общност - "Дром Дромендар", "Романо ило" (Циганско сърце) и "Андрал" (Отвътре), както и турското списание "Кайнак" (Извор) и детския "Балон" на Казим Мениш - журналист, който става автор на първия буквар на турски език, одобрен от Министерството на образованието през 1992 г.

В архива е и вестник "Права и свободи" – органът на ДПС, който излиза до 1996-97 г.

"Редовно го четях като съветник на Желев, там имаше много интересни свидетелства на жертви на Възродителния процес и комунистическия режим", каза още Иванов.

Той добави, че по времето на комунизма е имало издания на турски език, но те са обслужвали политиката на БКП, а когато започва смяната на имената (1984 г.) всички са задължени да преминат на български. Затова след падането на режима за тях настъпва едно истинско възраждане, макар борбата за първото издание да е голяма.

Иванов казва, че тогава е имало много вълнуващи моменти и остри сблъсъци - за възстановяване на правото на име се провеждат митинги и контрамитигни, има напрежение в смесените райони. Води се и битка за легитимиране на малцинствените езици, да се учи турски в училище, за правото на самоорганизиране и сдружаване - неща, които днес е все по-трудно да си представим, но тогава са тема на тежки политически битки с неясен изход.

Проблем има и за българските турци, които в края на 1989 г. са принудени да започнат да се изселват, но не успяват, защото в един момент Турция затваря границите си. А хората вече са продали жилищата си, напуснали са работа, децата им са отписани от училище, голяма част от парите са похарчени, за да се изпрати предварително багажът.

"Те в много голяма степен бяха никои", казва още Иванов, като добавя, че тогава е бил част от онези, които с голям ентусиазъм са се втурнали да отстояват идеята за правата.

"Олигархизъм, който я е сковал"

"Демокрацията дойде" е само израз. Демокрацията всъщност не беше дошла, тя се появи в бяла премяна в този свят, който съвсем не беше демократичен, трябваше да си пробива път и така и не можа да го направи напълно", смята изследователят.

"Вече 35 г. България още не е истински демократична. Тя има редица характеристики на олигархична държава и борбата да се преодолее този олигархизъм, който я е сковал, всъщност е борба за демокрация", добавя той и отбелязва, че "не е демокрация", когато политически кръгове манипулират икономиката и политиката.

Иванов дава за пример ДПС и казва, че още след създаването си това е била противоречива партия.

"Освен Доган и другите бивши агенти на Държавна сигурност, които бяха половината от депутатите на партията, в нея имаше и демократично мислещи хора, като - Халим Пасажов, Яшар Шабан, Хюсеин Юмер, но те бяха заметени от него и отстранени от ДПС", допълва Иванов.

"А още през 1990-91 г. на митингите на ДПС се появи Илия Павлов – президентът на Мултигруп - една мощна корпорация, създадена от спецслужбите и комунистическата номенклатура".

По думите му днес "ДПС се е оформила в много голяма степен като олигархична партия".

На страната на правата още от 1968 г.

Михаил Иванов е роден през 1943 г. в София. От 1969 г. работи в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН, където защитава докторска дисертация по теоретична и математическа физика. Целият му живот обаче е свързан с правата на етническите и религиозните малцинства. Още през 1968 г. организира дискусионен клуб във Физическия факултет на СУ, който е разтурен като "трибуна за клевети и хули срещу политическата линия" на БКП.

През пролетта на 1985 г. и лятото на 1989 г. той се обявява против смяната на имената на етническите турци, а на 7 декември 1989 г. по негова инициатива се учредява Комитет за национално помирение.

След като е съветник на президента Желев, от 2001 г. до 2005 г. е секретар на Националния съвет по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет. От 1998 г. чете лекции по права на човека, етническа политика и защита на малцинствата в Нов български университет и Русенския университет "Ангел Кънчев".

Казва, че днес е пенсионер, но това не е съвсем вярно - той не спира да се занимава с изследвания по тези теми.