Коя е мечтата, която разпали протестите в Грузия

„Ревнивите и нетолерантни очи на Кремъл могат да различават само между васали и врагове и ако съседите на Русия не искат да са едното, то трябва да се примирят да бъдат другото“, пише в дневника си някогашният американски дипломат Джордж Кенън.

Думите му далеч не се отнасят конкретно до Грузия и са писани през 40-те години на миналия век, много десетилетия преди да се роди Ануки. Тя е на 22 години, студентка по актьорско майсторство в Тбилиси и една от хилядите, които чувстват, че днес Грузия е изправена пред избор, подобен на описания от Кенън.

„Не искаме да бъдем част от Русия. Никога не сме искали да бъдем част от Русия. Нашата цел винаги е била и винаги ще бъде да бъдем част от Европа“, казва тя пред Ройтерс.

Ануки, също като други десетки хиляди грузински граждани, в продължение на повече от два месеца протестира срещу така наречения закон за „чуждестранните агенти“. Въпреки почти ежедневните масови демонстрации – едни от най-големите в историята на страната, във вторник парламентът прие закона. Митингите обаче продължиха и през следващите дни.

Гумени куршуми, кръв и борба за Европа. Протестите срещу "руския закон" в Грузия

Противниците на закона го наричат „руски“, като според тях той е копие на подобен текст в Русия, който режимът там използва като инструмент за репресии. Те казват, че мярката ще ограничи свободата на изразяване и ще доведе до натиск срещу критиците на властта и в Грузия.

При демонстрациите сега обаче не става дума просто за протести срещу един закон. Европейският съюз (ЕС), към който Тбилиси иска да се присъедини, призова за оттегляне на промените и каза, че те може да се окажат пречка пред приемането на страната.

Затова и случващото се сега има голямо значение: то или ще доближи Грузия една крачка по-близо до ЕС, или ще я отдалечи от европейската ѝ мечта за неизвестно време, но затова пък в известна посока – по-близо до Русия.

Откъде започва всичко

До 1991 г., когато обявява независимост, Грузия е част от СССР. След това историята ѝ продължава бурно. Избухва гражданска война. Първият демократично избран президент е свален с преврат. В продължение на около десетилетие властта е в ръцете на виден комунистически деец, бивш външен министър на СССР. Принуден е да подаде оставка едва през 2003 г. след широки протести, станали известни като „Революцията на розите“.

Един от хората с рози в ръцете тогава е бъдещият президент Михаил Саакашвили, който поема успешен курс на отдалечаване от Москва и сближаване със Запада.

Младият Михаил Саакашвили излиза след среща с тогавашния президент Едуард Шеварднадзе по време на Революцията на розите, ноември 2003 г.

Иска Грузия да стане член на ЕС, а през пролетта на 2008 г. заявява намерение и за членство на страната в НАТО. Само четири месеца по-късно Русия нахлува в Грузия с измисленото оправдание, че трябва да защити населението в отцепилите се грузински региони Абхазия и Южна Осетия.

„Грузинска мечта“

Няколко години по-късно, през 2012 г. Саакашвили губи изборите и на власт идва нова партия – „Грузинска мечта“. Именно това е формацията, която управлява страната и в момента.

Тя е основана от бизнесмена Бидзина Иванишвили, който често е определян като олигарх, натрупал богатството си през 90-те в Русия. Партията му декларира, че нейна цел продължава да е постигането на мечтата за членство на Грузия в ЕС и НАТО. Критиците ѝ обаче я обвиняват, че думите ѝ не съвпадат с действията.

През последните години правителството на „Грузинска мечта“ взе редица решения, които опозицията определи като проруски. След пълномащабното нахлуване на руската армия в Украйна Грузия отказа да се включи в санкциите срещу Русия и запази безвизовия режим за руски граждани.

Правителството отказа да предостави и военна помощ на Украйна. Освен това негови представители, както и самият Иванишвили повтарят пропагандната проруска теза, че не Русия, а Западът представлява „глобална партия на войната“, която иска да въвлече Грузия в конфликта.

Каква е причината за протестите сега

На този фон още през март 2023 г. управляващите от „Грузинска мечта“ опитаха да прокарат закон „за прозрачността на външното влияние“, който обаче стана известен като „закон за чуждестранните агенти“.

Той предвижда всички организации – дали научни такива, медии или други, които получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, да трябва да се регистрират като „агенти на чуждо влияние“. Противниците на закона го наричат „руски “ като препратка към текста, който Кремъл успешно използва, за да потиска инакомислието и свободата на медиите в Русия.

Още при първото му предложение в Грузия миналата година той предизвика масови протести, след които беше оттеглен. В средата на април обаче законът беше наново прокаран на първо четене, в съвсем леко променен вариант. Това накара десетки хиляди хора да излязат по улиците на столицата Тбилиси, като протестите постепенно се превърнаха в ежедневни.

Хора участват в протест срещу законопроекта за „чуждите агенти“ в Тбилиси, Грузия, 28 април 2024 г.

В събота, например, по данни на световните агенции около 50 000 души са участвали в шествието срещу закона – огромен протест за мащаба на Грузия, която има население от само 3,7 млн. души. Въпреки че толкова много хора протестираха в продължение на два месеца, във вторник управляващите приеха закона на окончателното трето четене.

Какво следва

Президентката Саломе Зурабишвили каза, че ще му наложи вето, но дори това да се случи, „Грузинска мечта“ има достатъчно депутати, за да го отхвърли.

„На карта е поставено оцеляването на Грузия“, каза Зурабишвили в сряда.

В същия дух бяха и реакциите на САЩ и ЕС. Още преди окончателното гласуване от американската администрация заплашиха „Грузинска мечта“, че може да наложат санкции заради закона.

Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел призова Грузия да оттегли текста, който според него противоречи на основните демократични стандарти на ЕС.

Жени държат плакати с надписи "Не на Русия, да на Европа" и "Не на руския закон", Тбилиси, 15 април 2024 г.

От декември 2023 г. страната е официален кандидат за присъединяване към ЕС, но в сряда вестник Файненшъл таймс съобщи, цитирайки служители на европейските институции, че ако законът за „чуждестранното влияние“ влезе в сила, ЕС може да замрази кандидатурата на Грузия за членство.

НАТО също излезе с официална позиция, в която осъди приемането на закона като „стъпка в грешна посока“, която отдалечава Грузия „от нейната европейска и евроатлантическа интеграция“.

Действието, с което маските падат

Именно присъединяването на Грузия в ЕС и НАТО е припознато като основна обединяваща цел за огромна част от грузинците. Различните социологически изследвания през годините показват, че мнозинството от гражданите – цели 89% според International Republican Institute и 79% според National Democratic Institute подкрепят членството на страната си в ЕС. 80% искат и страната им да се присъедини към НАТО.

Това е видно и с просто око на протестите през последните два месеца, където знамената на ЕС са почти толкова, колкото и тези на Грузия. Затова и според наблюдателите – както в самата Грузия, така и в чужбина, с тези последни действия на правителството е станала яснo, че мечтата на грузинските граждани се различава от тази на управляващата партия с амбициозно име „Грузинска мечта“.

„С повторното въвеждане на вдъхновения от Русия закон проевропейската маска на „Грузинска мечта“ най-накрая беше свалена“, написа в свой коментар изследователката Анастасия Мгалобишвили.

„Управляващата партия на Грузия вече изобщо не се и преструва, че се придържа към демократичните принципи“, добави тя.

В същото време хората по улиците на Тбилиси са решени да продължат да протестират в името на европейската си мечта.

„В нашата ситуация единственият начин да се развиваме, да има какъвто и да било прогрес в страната ни е да сме част от ЕС“, казва Хелена Адамия, студентка по психология, която участва в протестите от самото им начало.

„Положението за нас наистина е: или Русия, или Европа“.

Обяснено в две минути. Какво се случва в Грузия