„Бившите хора“ на концлагерна България“ - това е най-новата книга за гоненията, на които са подложени около половин милион българи от тоталитарната власт след преврата на 9 септември 1944 г.
Дългогодишно изследване на доцента от катедра „Социология“ на СУ „Св. Кл. Охридски“ Мартин Иванов - историк, специалист по българска стопанска история на XX век. В нея той представя 309 интервюта и мемоарни разкази, 62 ex-post биографични реконструкции, излъчени в предаването „Джинс“ по БНТ, и документи от архивите на тайната полиция комунистическа полиция - Държавна сигурност.
Това са разкази за почти половин век систематично унищожаване на българския елит, но и на много други българи, които са буквално социално дамгосани, декласирани и прогонени от обществото, като им е отнемано всичко. "Буржоазни отрепки", "недоубити буржоа" - като такива са били белязани хората, принадлежали или обявени за част от стария "монархофашистки" режим.
Терминът „бивши хора” се въвежда в документите на Държавна сигурност (ДС) след национализацията през 1947 г. Той идва от Съветския съюз, където с израза „бывшие люди” се използва за онези, които са загубили социалния и обществения си статус след революцията от 1917 г.
„Бившите хора“ са както едри банкери, фабриканти и търговци, така и обикновени хора, потърпевши заради лични вражди, казва Иванов. Според оценките на ДС тези хора варират от 50 000 до 250 000 души в рамките на 2-3 г. Но ако се използват данните за социалния профил на хората, според преброяването от 1946 г., може би става дума за около 500 000.
Вижте също "Бивши хора". Какво означава този израз и защо възмущава много хора"Една България, която се олагерила"
"Бих искал да изразя думи на извинение, заради това че твърде късно успях да завърша този проект, твърде много време отне - повече от 12 години", каза историкът при представянето на книгата в Огледалната зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
„Много от героите на този разказ, с които започнах интервютата през 2010 г., вече не са между живите или вече не са във физическото състояние да могат да бъдат тук, сред нас“, добави той.
"Това е книга за памет, за това как всъщност веднъж 45 години при комунизма и после още 35 демокрация гласовете на тези хора не са успели да стигнат до нашия общ национален разказ, досега бяха в една червена книга на историята", каза пред Свободна Европа Иванов.
Докато работил той усеща, че неговата задача е някаква морална отговорност към тези хора. "Защото знаем за най-екстремалната част - убийствата след 9 септември, Народния съд, за лагерите - Белене, Слънчев бряг, Куциян, Ножарево, но не знаем за наглед по-малко насилническите репресии, които обаче са изключително унизителни и травмиращи за тези хора".
По думите му терминът дискриминация за тези хора е направо импотентен.
В книгата потърпевшите разказват за безкръвните трагедии на цели семейства, споделят дори детайли, които не са казвали на децата си, за да им спестят. За това какво е усещането, когато са били изгонвани от къщети им и предоставяне на 24 или 48 часа за преместване на непозната място, където нямат жилище, отказват им да ги наемат на работа, а децата им са поставяни отделно от другите в училище и на никой не му се разрешава да общува с тях.
Или да им оставят дома, след като са им отнели всичко останало, и там принудително да бъдат нанесени наематели, които обаче плащат не на тях, а на държавата.
Това са предимно бивши партизани, офицери от ДС, милиционери, които буквално са били сложени, за да тормозят тези хора, а това "понякога е продължавало 15-20 г."
"Време, в което да не можеш да ползваш собствената си баня и да трябва да ходиш в обществена, или да имаш режим за ползване на кухнята в твоя дом", разказва Иванов.
Мартин Иванов надписва една от книгите си за министъра на правосъдието Атанас Славов, който присъства не представянето
"За мен една от най-покъртителните моменти беше, когато една жена ми разказа как след като най-накрая тези натрапени чужди хора са си тръгнали, мъжът й взема кофа с вряла вода и изтърка всички подове - едно ритуално пречистване, отърсване от цялото натрупано унижение на тези самосгъстили се хора, какъвто е терминът тогава", каза още историкът.
Много силно впечатление му прави какво му казва дъщерята на известен професор юрист: "Нас поне ни репресираха нормално". Иванов казва, че очевидно не може да има нормална репресия. Но на фона на онези най-тежки издевателства, на нейното семейство, както и на неговото, им се е разминало най-лошото.
Той разказва и за онези, които са оцелели в лагерите, но не са намерили свободата, която са очаквали.
"Казваха ми: "Толкова искахме да излезем от лагера, но се озовахме в един по-голям лагер". Без ексцесиите с коловете и свинете, които разравят и ядат труповете, но пак с телени ограждения. Те са продължили да живеят в една България, която се е олагерила, една концлагерна България, в общество на безкрайна несвобода и произвол", допълни историкът.
По думите му няма никаква гаранция, че пред нас няма да стои същата дилема след 2 или 20 години.
"Не знаем как ще го преживеем, дори със сигурност ще е по-трудно за нашето разглезено от удобства поколение", каза още Мартин Иванов.
Посвещението в началото на книгата му е както към "бившите хора", така и към бъдещото поколение, което да опази спомена за тази част от историята.
Вижте също Преди надеждата и след това. Животът на един царски пилот по време на комунизмаКой е Мартин Иванов
Мартин Иванов е роден на 4 август 1970 г. във Велико Търново. Завършва история в Софийския университет и право в Югозападния университет „Неофит Рилски“. Доктор по история в Института по история при Българската академия на науките (БАН), където след това работи до 2015.
Специализирал е в Кеймбридж и в Националния университет на Ирландия.
Автор е на над двеста научни публикации и десет монографични изследвания върху социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни.
От 2011 г. до 2013 г. Иванов е председател на Държавна агенция „Архиви“. Освободен е изненадващо от поста в края на август 2013 г. и на негово място е назначен дългогодишният служител на МВР и ДС Иван Комитски. Над 60 известни учени и преподаватели публикуват отворено писмо, в което настояват за преразглеждане на взетото от правителството решение.
През октомври той е назначен за секретар на президента Росен Плевнелиев по култура, образование и национална идентичност.
От 6 август до 7 ноември 2014 г. Той беше министър на културата в служебното правителство на Георги Близнашки в качеството си на експерт.
От 2016 до 2021 г. е посланик на България във Финландия.
Вижте също "Следеният човек". Димитър Коцев-Шошо и неговият поглед към "миналото, което не отминава"