Марлене Енгелхорн, която раздаде наследството си, защото не го е заслужила

Марлене Енгелхорн е потомка на един от основателите на BASF.

На 29 години тя става мултимилионер. На 31 раздава по-голямата част от наследството си. Прави го, за да не плаща данъци? Не, всъщност Марлене Енгелхорн не иска богатството си, защото не е работила за него.

Марлене Енгелхорн е потомка на Фридрих Енгелхорн – един от основателите на германския химически и фармацевтичен гигант BASF. Когато баба ѝ почива през септември 2022 г., тя наследява милиони от семейното наследство. Средствата на фамилията се оценяват на около 3,8 милиарда евро според Форбс, но не е публично известно колко от тях са получени от Марлене.

Още преди да вземе наследството си, тя казва в различни медийни изяви, че иска да раздаде 90% от него. Марлене живее в Австрия, където от 2008 г. наследството дори не се облага с данъци.

"Наследих богатство, а следователно и власт, без да съм направила нищо за него. А държавата дори не иска да плащам данъци върху него”, казва тя малко след смъртта на баба си.

Затова по-рано тази година Енгелхорн задейства своя план за „разпределяне“ на 25 от своите милиони. По-рано тази седмица тя окончателно се раздели с тях.

Първо, тя основава организация на име „Добрият съвет“, който има задачата да подбере 50 австрийски граждани, които да определят къде да отидат парите.

Това са петимата членове на "Добрия съвет" - организацията, създадена от Марлене Енгелхорн, за да определи най-подходящите австрийци, които да решат къде да отидат парите ѝ.

До януари 2024 г. 10 000 души се свързват със съвета и след дълъг процес на селекция са избрани общо 75 души, за да има и резерви в случай, че някой отпадне.

Те прекарват следващите шест уикенда в дискусии как парите да бъдат използвани най-добре. Марлене Енгелхорн няма глас при взимането на техните решения. Тя дори не може да наложи вето, ако финалният резултат не ѝ хареса.

В крайна сметка австрийците избират 80 организации и сдружения и разпределят 25-те милиона за различни инициативи, свързани с опазването на климата и околната среда, здравни и социални въпроси, както и дейности в сферата на образованието.

Най-голямата единична сума от 1,6 милиона евро, например, отива при Австрийския съюз за опазване на природата. От „Добрия съвет“ съобщават още и че в много от случаите средствата не се изплащат наведнъж, а се разпределят в рамките на няколко години, за да се даде на организациите и сдруженията сигурност при планирането.

Енгелхорн казва, че е разпределила почти цялото си състояние в рамките на тази кампания. Тя е запазила за себе си сума, която, по думите ѝ, ще улесни прехода ѝ към професионалния живот. Тя не се притеснява за бъдещето си.

"Моето привилегировано положение ще ми е от полза и след преразпределението на богатството ми", казва Енгелхорн.

Марлене Енгелхорн получава наследство от баба си на 29-годишна възраст.

Марлене Енгелхорн е родена през 1992 г. във Виена. Тя прекарва детството и юношеството си сред местната буржоазия – завършва Френския лицей във Виена, а след това учи Германски език и литература във Виенския университет. Тя обаче не завършва бакалавърската си степен. Казва, че планира да работи в издателство като редактор.

През 2021 г. тя научава, че ще наследи пари директно от баба си Траудл Енгелхорн-Вечиато и казва, че иска австрийската държава да обложи наследството ѝ с 90% данък. По думите ѝ не е „справедливо“ да получи тези средства, защото не е работила за тях. Властите обаче казват, че това няма как да стане.

"Много хора се борят да свържат двата края с работа на пълен работен ден и плащат данъци върху всяко евро, което печелят от работа. Виждам това като провал на политиката, а ако политиката се провали, тогава гражданите трябва сами да се справят с това“, казва Марлене Енгелхорн.

Същата година тя основава групата „Tax me now” в Германия, за да лобира за по-високи данъци за богатите. До момента над 250 души са се присъединили към инициативата, сред които са и други наследници на много богати фамилии като Абигейл Дисни и Валери Рокфелер.

Вижте също Салман Рушди, който доказа, че перото е по-могъщо от ножа