Повече Китай, по-малко Европа. Какво да очакваме от Марко Рубио, избран от Тръмп за държавен секретар

Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп издигна сенатора Марко Рубио за поста на държавен секретар – водещият дипломат на САЩ.

Номинацията на Рубио идва няколко месеца преди Тръмп и неговият екип да встъпят в длъжност в края на януари 2025 г. Бъдещата администрация на САЩ се подготвя за работа в един все по-опасен свят, в който бушуват войни в Европа и Близкия изток, а конкуренцията с Китай в Азия и Тихия океан се засилва.

С избора на Рубио – сенатор, известен с твърдата си позиция по много външнополитически въпроси, новоизбраният президент търси човек, който до голяма степен споделя възгледите му по най-наболелите международни теми. Това казва Бехнам Бен Талеблу, анализатор в базираната във Вашингтон Фондация за защита на демокрациите.

„Рубио е човек, който има идеологическо и политическо съответствие с Тръмп по няколко ключови въпроса, свързани с националната сигурност. Те са на едно мнение за съревнованието между великите сили и противодействието на Китай и Иран“, казва Талеблу пред Радио Свободна Европа (RFE/RL).

Седмица преди да бъде избран за държавен секретар, Рубио даде интервю, в което каза, че периодът на безспорно глобално господство на САЩ след разпадането на СССР в началото на 90-те години на ХХ век вече е приключил. Според сенаторa този период е заменен от нова епоха, подобна на Студената война.

Рубио предупреди, че САЩ не могат да се разпростират прекалено много в глобалните си ангажименти, и добави, че Вашингтон трябва да бъде „прагматичен“ в стремежите си на международната сцена.

„Ние сме най-могъщата [държава], но разполагаме с ограничени ресурси. Затова трябва да инвестираме както времето, така и парите си в неща, които служат на основните ни национални интереси“, каза Рубио в интервю за американска телевизия.

Рубио е американец от кубински произход. Има три мандата като сенатор на Флорида, както и опит от комисиите по разузнаването и външната политика в Сената.

Рубио беше съперник на Тръмп в първичните избори за кандидат-президент на Републиканската партия през 2016 г. След това изигра важна роля във формирането на политиката на Тръмп по отношение на Венецуела по време на първия му президентски мандат между 2017 и 2021 г. Тогава Ню Йорк Таймс нарече Рубио „виртуалния държавен секретар на Тръмп за Латинска Америка“.

Ако бъде утвърден от Сената за държавен секретар на САЩ, 53-годишният Рубио ще бъде първият латиноамериканец на тази позиция.

Ето какви са неговите най-важни позиции по отношение на външната политика.

Приоритет номер 1 – Китай

Рубио има твърда позиция срещу Китай и смята, че военните, политическите и финансовите ресурси на САЩ трябва да бъдат фокусирани върху противопоставянето с Пекин.

„Бъдещето на XXI век ще се определя до голяма степен от това, което се случва в региона на Индийския и Тихия океан. И мисля, че Китай би се радвал да сме затънали в конфликт в Европа и да не сме фокусирани върху това, което се случва там“, каза Рубио.

Рубио е привърженик на въоръжаването на Тайван – автономната демокрация, за чиято територия претендира Пекин. Той призовава за директни доставки на американски боеприпаси и съвременни военни технологии за Тайван с надеждата да се предотврати евентуално нападение на Китай срещу острова.

В миналото Рубио е работил за индустриална политика на САЩ, която да доведе до по-здрава конкуренция с Китай. Подкрепял е и налагането на мита върху китайските стоки.

Рубио се противопоставя на вноса на китайски стоки, произведени с принудителен труд от уйгури и други мюсюлмански малцинства в Западен Китай, които са подложени на репресии.

НАТО и Украйна

Рубио неведнъж е подкрепял суверенитета и териториалната цялост на Украйна в защитата ѝ от инвазията на Русия. Той определя украинците като „невероятно смели и силни“.

През февруари 2022 г., непосредствено след началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, Рубио беше съвносител на закон в Сената с цел да „укрепи отбранителните способности“ на Киев и да наложи санкции на Москва.

Въпреки това сега Рубио казва, че войната на Русия срещу Украйна е достигнала „задънена улица“ и „трябва да бъде доведена до край“.

Той беше сред малцинството сенатори, които по-рано тази година се противопоставиха на законопроект, който включваше 60 млрд. долара помощ за Украйна. В крайна сметка законопроектът беше приет през април, с което общата помощ на САЩ за Украйна от февруари 2022 г. насам достигна почти 175 млрд. долара. Приблизително толкова е и подкрепата, предоставена на Киев от всички страни в Европа, взети заедно.

Рубио изтъква този дисбаланс и подчертава, че Вашингтон трябва да подтикне Европа да поеме по-голяма роля в справянето със собствените си проблеми на сигурността, за да позволи на САЩ да дадат приоритет на противопоставянето с Китай в Индо-Тихоокеанския регион.

В интервю от началото на месеца Рубио каза, че е „нереалистично“ да се очаква от САЩ да одобряват десетки милиарди долари за Украйна на всеки 10 месеца.

Въпреки че Рубио вижда в Русия заплаха за сигурността на САЩ и подкрепя суверенитета и независимостта на Украйна, той казва, че Киев ще трябва да преговаря за прекратяване на войната.

Иран и Израел

В Близкия изток Рубио отдавна заема твърда позиция по отношение на Иран. Според сенатора теократичното правителство в Техеран представлява „терористичен режим“, който финансира групировки като Хамас и Хизбула. И двете оргнизации са обявени от САЩ за терористични.

Рубио беше яростен критик на иранското ядрено споразумение на президента Барак Обама от 2015 г., което ограничи ядрената програма на Техеран в замяна на облекчаване на санкциите, наложени срещу него.

Според критиците на тази сделка тя овластява Иран, като му предлага твърде големи облекчения от санкциите без гаранции, че един ден няма да произведе ядрена бомба. През 2018 г. Тръмп, който тогава беше президент, изтегли Вашингтон от сделката и отново наложи санкции на Иран.

Неотдавна Рубио беше съавтор на три законопроекта, насочени срещу Иран. Те разрешават налагането на санкции на иранския износ на петрол и на висши ирански лидери за нарушаване на човешките права, както и на чуждестранни юридически лица и правителства, подкрепящи Хамас.

Рубио е и сред най-твърдите привърженици на Израел във войната между Израел и Хамас. Тя започна през октомври 2023 г. с нападение на Хамас срещу Израел, при което бяха убити 1200 души, а други 240 бяха взети за заложници. В отговор Израел започна пълномащабна офанзива в Ивицата Газа, която до момента е причинила смъртта на над 43 хиляди палестинци, повечето от тях цивилни.

В началото на октомври Иран изстреля ракети срещу Израел в отговор на израелски атаки срещу групировката Хизбула. Тогава Рубио публично насърчи Израел да отговори на удара.

Афганистан

Рубио заема твърда позиция и по отношение на режима на талибаните в Афганистан. Според сенатора ислямистката групировка трябва да бъде определена от Вашингтон като „терористична организация“.

През март Рубио внесе законопроект, който призовава за прекратяване на американската помощ за Афганистан с аргумента, че част от тези пари могат да попаднат в ръцете на „терористични групировки“.

В забележките си пред Сената Рубио каза, че „контролираният от талибаните Афганистан представлява пряка заплаха за интересите на националната сигурност на САЩ и за нашите съюзници в Близкия изток и Централна Азия“.