Македонските коалиции ВМРО-ДПМНЕ и "Вреди" преговарят за ново правителство, след като преди близо седмица първата спечели парламентарните избори, но не получи самостоятелно мнозинство.
Между тях обаче има съществени разминавания в политиките и една от тях са конституционните промени, които включват вписването на българското малцинство в основния закон на страната. Това е едно от условията, които Северна Македония трябва да изпълни, за да се присъедини към Европейския съюз (ЕС).
Скопие отлага тази стъпка от години и сега изглежда, че промените може да не се случат и през 2024 г.
Какви са позициите
След като бъде сформирано правителство в Северна Македония, двете преговарящи коалиции планират да изчакат да минат изборите за Народно събрание в България, както и тези за Европейския парламент (ЕП).
Според тях българските избори може да променят разговора между Скопие и София. В дългосрочен план обаче преговарящите коалиции имат различна нагласи.
Your browser doesn’t support HTML5
Македония без "Северна" и конституция без българи. Коя е новата президентка в Скопие
ВМРО-ДПМНЕ многократно се е противопоставяла на вписването на българското мнозинство в основния закон, а лидерът ѝ Християн Мицкоски каза преди изборите, че според него отлагането на промените е "валидна алтернатива".
"Вреди" смята себе си за гарант, че те ще се случат. Ръководителят на предизборния щаб на коалицията Башким Хасани каза пред Радио Свободна Европа (RFE/RL), че "вече е решено, че конституционните промени ще бъдат първият приоритет на новото правителство", както и че още преди сформирането на работните групи коалициите са се споразумели за крайния срок, в който може да се случат.
"Вреди" изчислява период от 6 до 9 месеца, в който е реалистично промените да бъдат внесени и гласувани в парламента. От партията обаче предупреждават, че ако те се забавят повече от това, коалицията ще преосмисли участието си в управлението.
Как се стигна дотук
Допълнителното забавяне на конституционните промени идва на фона на поредното увеличаване на напрежението между Северна Македония и съседките ѝ България и Гърция.
Повод за това станаха изказвания на представители на ВМРО-ДПМНЕ преди и след изборите. По време на кампанията от коалицията засилиха антибългарската реторика и застанаха против вписването на българите в конституцията.
Вижте също Коя е Гордана Силяновска-Давкова, първата жена президент на Северна МакедонияСлед изборите изказване на Гордана Силяновска-Давкова, новата президентка на страната и членка на ВМРО-ДПМНЕ, предизвика нов дипломатически спор, в който беше замесена и Гърция.
По време на встъпването си в длъжност тя нарече страната си Македония, пренебрегвайки ангажимента, който страната пое в Преспанското споразумение с Гърция през 2018 г. Тогава тя прие да промени името си на "Северна Македония" след дълги исторически спорове към името, докато Атина се съгласи от своя страна подкрепи членството ѝ в НАТО и ЕС.
България и Гърция критикуваха изказването на Силяновска веднага след това, а в четвъртък гръцкият премиер Кириакос Мицотакис отхвърли възможността парламентът в Атина да ратифицира трите меморандума в рамките на Преспанския договор, един които се отнасят до процеса на присъединяване на Северна Македония към ЕС.
Скопие опитва да стане членка на Съюза от близо 20 години. През 2022 г. Съветът на ЕС одобри началото на официалните преговори със Северна Македония, но постави едно последно условие пред скопие - конституционните промени, преди да зъпочнат същинските преговори.
Вижте също "Трябва да сложат спирачка". Какво е България за новите управляващи в Северна Македония