Майкъл Ман, който винаги се свързва с филмите си

Закусвалня. Пачино седи срещу Де Ниро. Двамата са в ролите на полицай и обирджия, които кротко си говорят, а сцената е ретардация, която подготвя зрителите за неизбежния им сблъсък в края на филма:

– Нещата са такива, каквито са. Или това, или трябва да идем да правим нещо друго, приятелю.

– Не мога да правя нищо друго.

– Нито пък аз.

– Нито пък ми се иска да правя нещо друго.

– Нито пък на мен.

Сцената е една от най-легендарните в историята на киното от 90-те. Тя е част от хита от 1995 г. „Жега“.

В сряда режисьорът на лентата Майкъл Ман навърши 82 години. Той известен като един от новаторите във филмовото изкуство. Критиката често възхвалява смелия му подход към работата и постоянните му опити да прави нещо различно от колегите си в определен период.

Ман се ражда в семейство от еврейски произход. Един от дядовците му е руснак, който през 1912 г. напуска тогавашната монархия. Като дете Ман расте в Чикаго, щата Илинойс. След училище постъпва в университет в Уисконсин, където учи английска литература. Това решение не се посреща с радост от семейството му и почти никой не го разбира.

„Баба ми ми се смееше, че уча английска литература: „Ти говориш английски. Иди да станеш лекар, адвокат или счетоводител“, спомня си режисьорът.

Повратен момент за него се оказва филмът на Стенли Кубрик „Dr. Strangelove“.

„Този филм показа на цялото поколение кинодейци, сред които съм и аз, че можеш да отправиш уникално послание с голяма независимост и в същото време да имаш филм, който да бъде видян от голяма публика“, казва Ман.

След като завършва университет, Ман се мести в Лондон, за да преследва мечтата си за работа в киното. Сдобива се с магистърска степен от London film school и остава в Обединеното кралство, където започва да снима реклами.

Тогава в обкръжението му се открояват други режисьори като Ридли Скот и Алън Паркър.

През 1968 г. се оказва в Париж, където снима документален филм, посветен на масовите протести и стачки в страната, част от вълната на недоволство, която тогава залива целия свят. Някои от кадрите се излъчват по американската NBC, а по-късно стават основа за късометражния филм „Jaunpuri“. За него Ман получава наградата на журито от фестивала в Кан.

След това младият режисьор се връща в САЩ, където продължава да снима документални филми.

В средата на 70-те режисьорът получава шанс да пише сценарии за телевизионни формати. Сред тях е и полицейско шоу, което се оказва от голямо значение за бъдещата му кариера.

Това е периодът, в който се запознава и със съпругата си Съмър, с която заедно имат четири деца.

Първият му пълнометражен филм е телевизионният „The Jericho Mile“, който се появява през 1979 г. и моментално му носи награди. Той печели „Еми“ за сценарий, както и награда за най-добър режисьор на Гилдията на режисьорите на САЩ.

На големия екран дебютира през 1981 г. с „Крадецът“ с Джеймс Каан. За филма Ман използва съвети от бивши обирджии, за да придаде по-голяма достоверност на сцените.

През 1986 г. той става първият режисьор, който филмира образа на серийния убиец Ханибал Лектър от романите на Томас Харис със своя филм „Преследвачът“.

Тогава за пръв път за него се казва, че няма много филми, защото е твърде фокусиран върху проектите, с които се захваща.

Ман става един от водещите режисьори в Холивуд през 1992 г. с „Последният мохикан“ с Даниел Дей Луис. Лентата получава множество номинации за награди, а кинокритиците са възхитени от стила на Ман, с който той разказва за войната на Великобритания с Франция, в която участват и индиански племена.

Следващият проект на Ман събира заедно Робърт де Ниро, Ал Пачино и Вал Килмър. Драмата „Жега“ от 1995 г. се превръща в култов филм. За него критикита пише, че макар и да е игнориран от наградите „Оскар“, остава хит десетилетия след излизането си по кината.

Четири години по-късно излиза и следващият хит с Пачино – „Вътрешен човек“. Този път главни герои не са полицаите и гангстерите, а разследващите журналисти и техните източници. Филмът получава седем номинации за „Оскар“, включително за най-добър филм, режисура, монтаж. Ръсел Кроу пък получава първата от трите си поредни номинации за главна мъжка роля.

Ман започва да работи с дигитални камери още в началото на новия век ,в момент, в който неговите колеги все още масово залагат на лентата. В този период той редува драматични филми като „Али“ с криминалните „Съучастникът“ и „Маями вайс“.

Изявява се и като продуцент на римейка на „Авиаторът“, който е номиниран за най-добър филм на наградите „Оскар“ през 2004 г.

В голяма част от филмите си Ман работи с оператора Данте Спиноти. Отличителна черта за общата им работа са нощните снимки и играта със светлина по време на заснемането им.

В следващите две десетилетия Ман съчетава продуцентската и режисьорската работа като стои зад комерсиални проекти като „Ханкок“, включително и телевизионната поредица „Късмет“ на Дейвид Милч.

През 2023 г. излиза последният филм на режисьора – „Ферари“ с Адам Драйвър и Пенелопе Круз. Още през 90-те Ман мечтае за филм за легендарната марка автомобили, но успява да стигне до реализацията му едва когато е почти на 80 години.

„Винаги съм се интересувал от това да пренеса киното в експресивна среда с всички средства, с които разполагам, със звукови ефекти и музика. Това, към което се стремя в киното, е да бъда пренесен някъде. Ако вие не го искате, добре“, казва Ман.