Майкъл Фарадей, справедлив и верен рицар на бога

През 1850 г. финансовият министър Уилям Гладстон пита каква е практическата стойност на електричеството, а Майкъл Фарадей му отговаря така, че да бъде разбран: „Един ден, сър, електричеството ще се облага с данък“.

Сам Фарадей, въпреки великите открития в електро-магнетизма и електро-химията, не получава и стотинка от данъка. Но Айнщайн гледа портрета му, докато мисли – и това е само един от многото жестове на признание, че модерната физика е стъпила върху раменете на Майкъл Фарадей.

През 1854 г., в лекция, Фарадей казва: „Сигурен съм, че истината за този живот…..се открива не чрез разум, а благодарение на простата вяра в даденото ни свидетелство.” Да, това е същият силно религиозен учен, който пет години по-рано пише:

„Всичко това е сън. Все пак ще го подложа на няколко експеримента. Нищо не е твърде прекрасно, за да е истина, ако не съответства на законите на природата”.

В подобни случаи човек се пита – как някой съчетава силна религиозност с неистова отдаденост на науката и остава нормален. Но в живота на Фарадей има един предмет, който май сплотява тези уж противоречиви полета на човешката мисъл – свещта.

Фарадей е член на малката Сандеманианска църква, основана като опит за връщане към принципите на най-ранното християнство. На сбирките свещта неизменно присъства, а в книгата „Химическата история на свещта” той пише:

„Няма друга отворена врата, през която да влезеш в изучаване на естествената философия, освен чрез разглеждане на физическите явления на свещта”.

Между страстната вяра в Бога и страстното научно недоверие, Фарадей не вижда противоречие. Това е проява на английското „природно богословие”, което звучи така: „От природата – към Бога на природата”. А сам Фарадей казва: „Книгата на Природата е написана с божия пръст”.

Биографът Пиърс Уйлямс пък пише: “Най-дълбоките му интуиции относно физическия свят произтичат от неговата религиозна вяра във факта, че природата има Божествен произход”.

Майкъл Фарадей е роден през 1791 г. край Лондон в много бедно семейство. Те често получават помощи – самун хляб седмично на човек. На 12 напуска училище – разнася вестници и става книговезки чирак, но чете всичко наред. Докато подвързва „Енциклопедия Британика“, попада на статия за електричеството. Това е любов от пръв поглед.

Той повтаря описаните опити и търси още информация за магическия феномен. Междувременно посещава лекциите на химика Хъмфри Дейви, записва ги, отпечатва ги, подвързва ги и му изпраща книга от 300 страници.

Дейви е трогнат, но се сеща за младия ентусиаст чак след намесата на съдбата – той уволнява един асистент и назначава Фарадей за помощник в лабораторията.

После, при един опит, губи голяма част от зрението си и издига старателния помощник до личен секретар, а през 1813 г. го прави асистент в Кралския институт.

Там през 1825 г. Фарадей получава собствена лаборатория и прекарва 54 години от живота си.

Като асистент на Дейви, Фарадей обикаля две години из лаборатории на континента, среща се с водещи учени, а, обратно на Острова, идва най-плодотворният житейски и научен период.

За 6 години, до 1821 г., прави важни открития в химията, пише 40 научни статии. Той изнамира начин за втечняване на газовете, открива различни химически съединения, включително бензола и хлорираните въглеводороди. Полага основите на електро-химията като въвежда два закона за електролизата, навлиза и в сферата на електро-магнетизма.

Като се базира на по-ранното откритие, че стрелката на компаса се отклонява, ако наблизо има електрически проводник, Фарадей обръща нещата - според него, ако магнитът е неподвижен, ще се движи самият проводник, стига по него да тече ток. Така изобретява първия електромотор.

Успехът на идеята е страхотен, но практическата полза е малка, тя е изпреварила времето. Но в бележника на Фарадей се появява дебело подчертана задача: „Да се превърне магнетизмът в електричество”.

След десет години експерименти, само за десет дни успехът идва – открит е законът за електро-магнитната индукция. Ученият прокарва магнит през халка от жица и вижда, че когато магнитът се движи, през жицата тече ток.

Откритието не само подпомага теоретичното разбиране на електро-магнетизма, но и води до изобретяване на първото динамо. После Фарадей открива връзка между светлината и магнетизма и прави още редица приноси, не на последно място – въвежда в обръщение физически термини като анод, катод, йон, електрод.

Не забогатява от откритията, напротив, става все по-беден - не патентова нищо, отказва рицарското звание и поста председател на Британското кралско научно дружество.

1821 г. е плодотворна за Фарадей и в житейски план. В църквата среща красивата Сара Бернар, скоро се женят и са щастливи, въпреки че сандеманианският Бог не им изпраща деца.

През 1840 г. Фарадей е много изморен и отслабнал – дори не може да работи. Лекарите го съветват да си почине и той наистина зарязва лабораторията за цели пет години. Но става ясно, че това не е обикновена умора, а тежка склероза, тя нарушава паметта и прави все по-мъчителни работата и живота му.

Безмилостно съборен от природата, която изучава неистово, Майкъл Фарадей се отказва от всички активности и през 1867 г. доживява края в креслото си.

Погребан е според сандиманианскат вяра - без църковна служба, в пълна тишина. Вместо епитаф, приятел го нарича „Справедлив и верен рицар на Бога”.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.