Министерството на външните работи на България излезе късно снощи с позиция по резолюцията, която германският парламент прие в подкрепа на европейския път на Северна Македония.
В нея се казва, че декларацията на Бундестага е вътрешен акт, който не променя решенията, взети от Съвета на ЕС през юли 2022 г. относно европейския път на Северна Македония. Тя по никакъв начин не променя официалната позиция на България, препотвърдена с Решението на 47-то Народно Събрание.
Позицията на Външното министерство идва като реакция на гласуваната в четвъртък резолюция от германския парламент, в която се признава македонската култура, идентичност и език. Тя е гласувана на фона на труден диалог между Скопие и София, и взаимни обвинения във възпрепятстването му.
Вижте също Германия призна македонската идентичност и призова Скопие да впише българите в конституциятаДокументът, който Бундестагът прие, препоръчва на германското правителство да призове България да подкрепи пътя на Северна Македония към ЕС в рамките на постигнатия компромис и да се въздържа да поставя допълнителни условия. От своя страна Северна Македония е приканена да изпълни договорената промяна на конституцията си и да впише в нея етническите българи.
Властите в Северна Македония определиха резолюцията на германския парламент като признание и "уважение към нас като нация с цялата си уникалност".
В изпратената снощи до медиите позиция на Министерството на външните работи на България се уточнява, че резолюцията на Бундестага не съдържа нови моменти по отношение на процеса на европейска интеграция на Република Северна Македония. В нея по същество се подкрепя процесът на промяна в конституцията на Северна Македония, която да гарантира равни права и свободи за българите с останалите народи в страната. Това е и основно искане на българите в Северна Македония.
Според Външното министерство документът не окуражава опити за предоговаряне или неспазване на елементите от постигнатия през 2022 г. компромис. В нотата се припомня още, че съгласно заключенията на Съвета на ЕС и Преговорната рамка, е важно да се постигнат осезаеми резултати и добросъвестно да се прилагат двустранните споразумения, включително Преспанското споразумение и Договора за добросъседство с България от 2017 г. Както и, че Съветът на ЕС е отчел със своя декларация през юли 2022 г. българската позиция относно официалния език на Северна Македония, която остава непроменена.
Вижте също Македонските власти задържаха нападателя на пребития Кадриески от сдружението на българите в Струга