Цел, която те кара да изграждаш качества в себе си. Нов хоризонт, който търсиш. Това е за Любомир Попйорданов значението на думата предизвикателство.
„Но не непременно хоризонт, който да покоряваш, а с който да се съизмерваш и да растеш като личност“, казва Попйорданов.
Именно заради любовта си към приключенията вече близо две десетилетия той организира фестивала за приключенско кино, туризъм и активен начин на живот „Дни на предизвикателствата“. Неговото 19-о издание започва във вторник, 3 декември и ще продължи до четвъртък.
Като част от тридневната програма в кино „Люмиер“ в София ще бъдат представени над 10 премиерни филма и презентации, показващи приключения от Северния ледовит океан до Антарктида и от Боливия през Алпите до Хималаите. Екстремните спортове, включени в това издание, са много – през алпинизъм, гребане, ски и планиско колоездене до хайлайн – ходене на въже на голяма височина.
На място десетки приключенци ще разкажат за своите предизвикателства: Стефан и Максим Иванови, които прекосиха Северния ледовит океан със своята гребна лодка “Неверест”, австрийската алпинистка Герлинде Калтенбрунер – първата жена изкачила всичките 14 осемхилядници в света без употреба на кислород и без помощ от носачи, германската легенда в катеренето Томас Хубер, колоездачът Петър Матов, който постави рекорд с преминаването си по маршрута „Ком-Емине“ за под 72 часа, както и много други.
Вижте също Как гребецът Стефан Иванов ще прекоси "най-опасното океанско кътче"„Дните на предизвикателствата обаче не са насочени само към хора, които практикуват екстремни спортове. Напротив, за нас е много важно да отворим прозореца и за хора, които не ги практикуват“, казва Попйорданов.
По думите му идеята на събитието е да събуди любопитството и на хора, отдалечени от тези спортове, да ги запознае с важността да се опазва дивата природа и да ги окуражи да излязат навън, сред нея.
Затова и в програмата има не само разкази за приключения, но и обсъждане на природозащитни каузи. След като те бъдат представени пред публиката, част от тях ще бъдат избрани да получат финансова помощ от организаторите на фестивала.
На него ще бъдат представени и вече 25-годишните кампании за почистване на българските планини, инициирани от неправителствената организация „За Земята“.
„Искаме да въвлечем повече доброволци, повече хора за едно отговорно поведение сред природата. Ако сме повече с това мислене, в един момент няма да правим кампании за почистване, а ще правим празници сред природата, която вече ще е чиста“, казва още Попйорданов.
„В цялото това събитие ние не говорим просто за спорт. Ние говорим за култура“, добавя той.
Любомир Попйорданов
Идеята за „Дните на предизвикателствата“ се заражда още през 2005 г., защото самият Попйорданов като запален планинар и катерач усеща един „отказ на държавата“.
„Тя се е отказала както да опазва природата, така и да създава общности“, казва той.
Впечатлението му е основано на дългогодишния му опит в планините и работата в сектора на активния туризъм. През 1990 г. той създава първата агенция за приключенски туризъм "Одисея-ин", през 1997-1998 г. учредява последователно "Планини и хора - асоциация на планинските водачи в България" и "Българската асоциация за алтернативен туризъм", която председателства над 20 години.
Собственик е и на магазините за спортни стоки „Стената“. Едновременно с това пише и издава книги, посветени на планината, карти, пътеводители, издател е включително и на творчеството на алпиниста-поет Людмил Янков.
През годините Попйорданов се ангажира и с редица колективни каузи като опазването на Кресненското дефиле, увеличаването на местообитанията за защитени видове като царския лешояд, опазване на вековните дървета в България.
Казва, че прави всичко това, защото чувства природата като своя „лична мисия“.
„Природата ни връща към това, което сме. И ни дава възможност да изявим своите най-добри качества. Планината например е една среда, която е автентична, истинска, едно от малките неща, които като дълбините на океаните са останали неувредени от човека. И срещата с това е зареждаща колкото стъпването на нова планета“.
Вижте също Петър Матов, който подобри рекорда за най-бързо преминаване на Ком-Емине с колело