Той започва да се занимава с музика още в края на 60-те години. Сега, повече от 50 години по-късно, Лайънъл Ричи продължава да прави това, което обича най-много – да прави музика.
Той има отговор и на въпроса за какво са текстовете на песните му, които са любими на поколения.
„Пиша за тези изтъркани думи, които обаче никога няма да излязат от мода: Обичам те“, казва той пред студенти в Харвардския университет през 2011 г., цитиран от университетския вестник.
Лайънъл Ричи през 2019 г.
Пътят на Лайънъл Ричи като музикант започва през 1967 г., когато е студент по икономика за първа година в Института в Тъскиджи, Алабама.
Той е роден в същия град на 20 юни 1949 г. и прекарва първите години от живота си там. Баща му Лайънъл Ричи старши е анализатор в армията на САЩ, а майка му Албърта Фостър е учителка. Голямо влияние върху избора му на професия има баба му, която е пианистка и която го записва на уроци. Чичо му му подарява първия му саксофон.
Лайънъл Ричи казва, че възгледите му за живота са се оформили именно в градчето с около 10 хиляди жители. Там живеят предимно чернокожи семейства, каквото е и това на Ричи, и той, по собствените му думи, израства в нещо като розов балон. Когато той е дете, расовата дискриминация е основен проблем, а движението за равни права на чернокожите е в разгара си.
„Ние мислехме, че това е нещо нормално – лекари, адвокати, университетски преподаватели – всички чернокожи. И не осъзнавахме, че това е заради сегрегацията. Просто нямаше друго място, където да отидат, където чернокожите могат да успяват“, казва Ричи в интервю пред американската телевизия Си Би Ес през 2022 г. „Не осъзнавахме, че те дори не могат да гласуват.“
Когато Лайънъл е дете, семейството му се мести в Илинойс, където той завършва гимназия. По-късно обаче отново се връща в Тъскиджи, за да следва.
В първата си година като студент Лайънъл Ричи се присъединява към местната соул група като саксофонист, текстописец и вокалист. През 1968 г. групата си избира ново име – Комодорс, с което впоследствие става известна. През лятната ваканция членовете на групата заминават за Ню Йорк, където си намират агент и започват да свирят в местни клубове. Следващото лято дори участват в турне в Европа. През 1972 г. подписват с Мотаун Рекърдс и привличат внимание като подгряваща група на едно от турнетата на Джексън Файв – групата на Майкъл Джексън.
Лайънъл Ричи на концерта за коронясването на крал Чарлз Трети
Лайънъл Ричи разказва, че музикалната му кариера в началото не се е харесвала на близките му.
„Беше катастрофално. Трябва да разберете, да отида в дома на семейството си и да кажа на мама, татко и баба: „Да, аз влязох в тази група, Комодорс, ние сме черните Бийтълс“. Горката ми баба. Мама и татко почти получиха нервен срив“, казва той в интервю през 2022 г.
Първият голям успех на Комодорс е с песента Three Times a Lady – първата, която достига първото място в класацията на Билборд. Баладата е написана и изпята от Лайънъл Ричи, който казва, че се е вдъхновил за нея от празненството за годишнината на родителите си.
В следващите години славата на Ричи продължава да расте и в началото на 80-те години той се отделя от Комодорс. Първият му солов албум е от 1982 г. и носи неговото име.
Следващите няколко години са много успешни за Лайънъл Ричи. Излизат хитовете All Night Long (1983), Hello (1984), както и два нови солови албума - Can’t Slow Down (1983), за който печели награда „Грами“, и Dancing on the Ceiling (1986).
Say You, Say Me (1985) е саундтрак на филма „Бели нощи“ (White Nights, 1985) и носи на Ричи награда „Оскар“ за най-добра оригинална песен през 1986 г.
Същата година той пише песента We Are The World заедно с Майкъл Джексън, чиято цел е да събере дарения за гладуващите деца в Африка. Кампанията набира 50 милиона долара дарения, а песента носи награда „Грами“ на Лайънъл Ричи.
В следващите години кариерата му отбелязва спад, но той отново се издига на върха на класациите с албума Tuskegee от 2012 г., който събира на едно място най-популярните му хитове, но преработени в дуети със звезди на кънтри музиката като Уили Нелсън и Шаная Туейн.
Лайънъл Ричи с наградата си Оскар през 1986 г.
Следва и световно турне през 2013 – 2015 г. След това Лайънъл Ричи се изявява като съдия в музикалното предаване Американски идол (American Idol). Една от последните му сценични изяви е концертът по случай коронацията на британския крал Чарлз Трети.
По време на цялата си кариера Лайънъл Ричи подкрепя каузите, които смята за значими. Освен в помощ на гладуващите деца в Африка, той организира кампании в подкрепа на фондация, която финансира лечение на рака на гърдата.
През 2011 г., когато получава награда от Харвардския университет като признание за усилията си, Ричи казва, че е вдъхновен от баба си, която е преживяла заболяването.
„Реших, че в нейно име, в нейна чест, е нужно да участвам, да бъда от помощ за [страдащите от] тази променяща живота болест“, казва той пред студентите по повод хуманитарната си дейност.
Лайънъл Ричи обяснява своята дейност в подкрепа на благотворителни инициативи с „любов към хората“.
„Към всички хора, не поради друга причина, а поради факта, че са живи“, казва още той в речта си. „Често критикуваме хората за това, че не са като нас. Това, което научих е, че живеем заради факта, че сме различни.“
Лайънъл Ричи има две дъщери и един син – Никол Ричи, която осиновява заедно с първата си съпруга Бренда Харви, София Ричи и Майлс Брокман от втората си съпруга Даян Александър.
Вижте също "Наслаждавах се на всяка минута." Тина Търнър на 82