Твърде вероятно е вече да сте поглеждали света през обектива на неговата камера, без да знаете, че тя принадлежи именно на него. Защото Крум Родригес е операторът зад някои от най-добрите български игрални и документални филми от последните години.
Търсен е от режисьори като Иглика Трифонова, Петър Вълчанов, Кристина Грозева, Зорница-София Попганчева, познат е с лентите „Подслон“, „Виктория“, „Урок“, „Слава“, „Бащата“, а операторското му майсторство му носи награди в България, Италия, САЩ, Полша, Турция, Сърбия.
В четвъртък дойде и поредното признание за него. Родригес беше номиниран за наградата Spotlight на Американската асоциация на кинооператорите (American Society of Cinematographers) – най-старата такава асоциация в света, която тази година номинира в други свои категории филми като Oppenheimer, Maestro, Poor Things.
Номинацията на Родригес е за работата му за българо-грузинската копродукция Citizen Saint, чиято премиера в България предстои.
„Още не мога да го осъзная. Изненадата е адски голяма“, каза пред Свободна Европа Родригес.
По думите му емоцията му е още по-голяма, защото филмът е преминал през много трудности, преди изобщо да стигне до това признание. Продуцентите му започват да го предлагат за селекция на различни фестивали още през 2022 г., но удрят на камък. Чак година по-късно, през 2023 г., лентата е селектирана в програмата на престижния фестивал Карлови Вари в Чехия и успява да си спечели номинация за Кристален глобус.
„По този начин се отпушиха възможностите пред филма. До този момент аз честно казано го бях отписал, предполагах, че просто ще организират една премиера в Грузия и с това ще се приключи“, разказва Родригес.
Наградата Spotlight, за която е номиниранa сега българо-грузинската продукция, по традиция се дава на филми, които по думите на Родригез са „извън мейнстрийма“ - не са продуцирани от големи световни студия и нямат толкова голямо разпространение.
Крум Родригес
Признанието за операторското майсторство на Родригес в лентата всъщност е поредно – преди това през ноември той беше отличен с награда на Asia Pacific Screen Awards в Бризбейн, Австралия, както и с приза Best Cinematography на Asian World Film Festival в Лос Анджелис, САЩ.
За оператора филмът е специален – „нещо като алегория“, сниман е черно-бяло и според Родригес има свой собствен характерен ритъм.
„Дава ти усещането, че гледаш стар филм от 70-80-те години“, отбелязва операторът.
Действието се развива на неопределено място в неопределено време, в едно миньорско селище. Един ден статуята на светец, разпънат на кръст в центъра му, внезапно изчезва. Едновременно с това в селището се появява мистериозен и ням непознат. Суеверните жители решават, че статуята се е появила в човешки вид сред тях. А това отприщва серия от необикновени събития.
Родригес споделя, че този „странен филм със странен сюжет“ е донесъл и на самия него необикновено удовлетворение – професионално и творческо.
„Когато завършихме снимките на филма, имах едно такова усещане, че не искам да снимам нищо друго, исках снимките на този филма да не свършват. Не знам какво е било, не знам коя част от целия процес ми е подействала по този начин, но просто не ми се приключваше“, разказва той.
Всъщност докато израства, Родригес, чиято майка е българка, а баща – колумбиец, не си представя, че киното ще бъде неговото признание. Той е роден в София през 1977. Първоначално се занимава с рисуване, а след това с фотография. Дори записва фотография във Френската Академия по Изображението в Богота (Колумбия), но само след година осъзнава, че това не е нещото, което иска да прави занапред.
Вижте също Дамир Шагол и фотографията като продължение на това, което искаш да кажеш„Фотографията е самотно занимание. Разбрах за себе си, че не бих бил способен да се занимавам с нещо такова цял живот. По-скоро винаги съм търсил общуване с хора и това по естествен път ме насочи към киното“, казва той.
Така само няколко години след това се дипломира като магистър по операторско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Венец Димитров и започва да снима първо късометражни филми, музикални клипове, реклами, а през 2008 г. – и първия си пълнометражен игрален филм. Това е лентата „Прогноза“ на режисьорката Зорница-София, която разказва за група сърфисти.
Следват продукции като „Подслон“ на Драго Шолев, чиято световна премиера е на фестивала в Сан Себастиян, а после е показана на повече от 70 фестивала по света. Третият му пълнометражен филм „Цветът на хамелеона“ е селектиран в програмата Discovery на престижния кино фестивал в Торонто, както и в състезателните програми на международните фестивалите в Солун, Стокхолм, Индия.
Сниманият от него „Виктория“ - с режисьор Майя Виткова, пък става първия български филм с официална селекция в състезателните програми на фестивалите в Сънданс, Гьотеборг и Ротердам. Малко по-късно започва и сътрудничеството му с режисьорския тандем на Петър Вълчанов и Кристина Грозева, с които печелят награди в Сан Себастиян, Гьотеборг, Токио, Карлови Вари и много други.
Именно работата в екип е нещото, което Родригес продължава да цени най-много в киното.
„За мен киното е основно общуване. Свързано е с пътуване, с любопитството към различни светове, защото в крайна сметка киното е изкуство, с което се създават реалности. И това е голям стимул“, казва той.
Вижте също "История за изкупление". Робърт Дауни Джуниър, който избра киното пред наркотиците