От кривите краставици до реален риск за сигурността. Как работи дезинформацията

Първо е обявлението за "забрана" на шкембе чорбата. После идва "заплахата", че Европейският съюз (ЕС) ще забрани кривите краставици и розовия домат. Нищо от това не се случва.

После стотици паникьосани родители нахлуват сутринта на 7 ноември 2019 г. в две основни училища в Сливен и прибират децата си. Става въпрос за над 1000 ученици и за децата от детска градина в града. Подобни сцени, макар и с по-малък мащаб, в същия ден има в Карнобат, Сунгурларе, Ямбол, Асеновград и другаде.

Масовата паника е заради публикации в социални мрежи, че от Агенцията за закрила на детето прибирали от училищата ромски деца, за да ги пратят в интернат или за осиновяване в Норвегия, защото не са припознати от бащите им.

Това е пикът на кампанията за разпространение на фалшиви новини срещу Стратегията за детето, която правителството на Бойко Борисов тогава в крайна сметка оттегля.

Малко по-рано същата тактика проработва срещу Конвенцията за защита от домашно насилие на Съвета на Европа, известна като Истанбулската конвенция. На базата на фалшиви новини, че с документа се въвежда "трети пол", са организирани протести. България така и не ратифицира документа, въпреки огромния проблем с домашното насилие в страната.

Това са два примера как фалшивите новини започват да диктуват и държавни решения.

Сега част от участници в тези две заблуждаващи кампании се опитват да организират референдум с няколко въпроса. Темите, които засягат, могат да застрашат националната сигурност, казват експерти. Но за това - след малко.

Как работи и кой стои зад дезинформацията и защо фалшивите новини вече не звучат безобидно? Отговорите са в следващите редове.

Дезинформация, не "фалшиви новини"

"Фалшиви новини", когато говорим за описаните два случая, не е най-точното определение. Става дума за обмислени кампании, за целенасочена дезинформация.

В плана за действие за борба с дезинформацията през 2018 г. Европейската комисия класифицира това, което наричаме общо "фалшиви новини", така:

• Фалшива информация (misinformation). Невярно или подвеждащо съдържание, което е споделено без намерение за вреди, въпреки че последиците могат да бъдат вредни.
• Дезинформация - доказуемо невярна или подвеждаща информация, която се създава и разпространява, за да се извлече икономическа изгода или да президвика съзнателно заблуждение.
• Операция за информационно влияние - координирани усилия за оказване на влияние в обществото чрез използване на набор от средства за измама, включително подтискане на независими източници на информация в съчетание с дезинформация.
• Външна намеса в информационното пространство - част от мащабна хибридна операция с цел да бъде нарушено свободното формиране и изразяване на политическата воля на отделни лица от страна на чуждестранен държавен участник или негови агенти.

Социологът Милена Якимова от Софийския университет смята, че основната цел на тази пропаганда е "разбиване на солидарността на европейското пространство". Якимова е част от екипа на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ), която прави мониторинг на руската дезинформация.

Според експертите интензивността и мащабът на дезинформацията в България нарастват с незаконното анексиране на украинския полуостров Крим от Русия през 2014 г. Следващите пикове са пандемията от коронавирус и особено началото на войната на Русия срещу Украйна през 2022 г.

Целенасочена кампания

След началото на горещата фаза на войната в Украйна пропагандните публикации на български език се увеличват десетотократно в информационното пространство, изчисляват от ФХСИ. Организацията следи обема им чрез специализирана система - Сенсика.

И преди, и сега обаче не става дума просто за заглавия за привличане на внимание, а за целенасочена кампания и външна намеса. Това казват трима анализатори на явлението, с които Свободна Европа разговаря. Потвържават го и документи на Европейската комисия. Зад тези кампании най-често стои Русия, но част от играчите имат и свои, местни интереси, които често са политически.

Става дума за “константна, целенасочена, дългогодишна тенденция на подкопаване на доверието в членството в ЕС и НАТО”, според служител в европейска институция, която мониторира дезинформацията, пожелал да остане анонимен.

Според него друго, което говори за координираност на действията, е, че едни същи хора - инфлуенсъри, анализатори и политици, представят по медии и социални мрежи тези, които съвпадат с наративите на руската пропаганда. “Същите хора казват, че Украйна е нацистка държава” и пак те “атакуват интеграционнни процеси като влизането в Шенген”. Според него и негов колега последната голяма координирана дезинформационна кампания е, че с влизането в Шенген “България ще се наводни с изнасилвачи от Афганистан”. Или казано по-просто - че страната ще бъде залята от мигранти.

Как фалшиви новини променят държавни политики

И ако основната цел на дезинформационните кампании е подкопаване на доверието съм ЕС, НАТО и либералната демокрация, след 2014 г. в България има няколко кампании, които водят до мащабни протести и промяна в политиката на страната. Това е риск пред националната сигурност, казват експертите, с които Свободна Европа разговаря.

През 2018 г. със създаването на фалшивата новина, че се въвежда "трети пол" беше атакувано и осуетена ратификацията на т.нар. Истанбулската конвенция. Последва подобна и успешна кампания срещу приемането на Стратегия за детето. Правителството с премиер Бойко Борисов тогава се отказва и от двата документа.

През 2020 г. идва пандемията от коронавирус. Тя води до пик на дезинформация, наречен "инфодемия" от Световната здравна организация (СЗО). Ортанизират се протести срещу противоепидемични мерки и ваксини. Участват партии като "Възраждане" и "Има такъв народ". За България резултатът е най-висока смъртност в Европа и най-нисък процент ваксинирани срещу болестта.

Якимова смята, че най-опасната актуална дезинформация е, че "ако още не пращаме, то ще изпращаме български момчета на фронта в Украйна". Свободна Европа писа за тази фалшива новина още през януари 2023 г.
"Сега [този наратив] се разпространява от една мрежа, свързана със сайта narodna.me", каза още Якимова.

Това са организаторите на походите "За мир и неутралитет" срещу помощта за Украйна и на протест срещу посолството на САЩ. Мрежата обаче събира подписи за референдум, който под страх от въвличане във войната трябва да реши дали България да е неутрална държава и дали всички решенията за членство в международни организации "да се извадят от правомощията на законодателната и изпълнилната власт и да се предадат на някакви уж плебесцитни форми".

Референдум не може да се свиква по въпроси, свързани с международни договори, по които България е страна. Това казва действащият закон. Непосредствената цел на описаната дезинформационна кампания обаче е този закон да се промени. Иска се въвеждане на задължително свикване на референдум при събрани само 100 000 подписа от граждани (при 400 000 сега) и решенията на всички бъдещи допитвания да са задължителни за институциите, като в референдум са гласували поне 1/3 от подалите вот избиратели на последните парламентарни избори. Сега активността трябва да е поне колкото на подследния национален вот, за да бъде един референдум успешен.

Според експертите, с които Свободна Европа разговаря, ако подобни промени се случат, това ще е заплаха за националната сигурност.

Дават за пример поисканото от "Възраждане" допитване "за запазване на българския лев" и против членството на България в Еврозоната. Това на практика щеше да е референдум за или против ЕС. Парламентът не допусна провеждането му, а сега това решение е на вниманието на Конституционния съд.

Кампаниите срещу зелената енергия и по-конкретно срещу ветрогенераторите и соларите са друг опасен наратив, казва анализатор от европейска институция. Вече текат акции за свикване на местни референдуми срещу "перките". Ако те са успешни, това дългосрочно ще доведе до нужда от внос на електроенергия, вместо да се използва безплатният ресурс на вятъра и слънцето.

“Явно доказателство, че това е насочено срещу националната сигурност. Това не е комуникационен проблем”, каза източникът ни от европейската институция.