Защо Международният валутен фонд, начело с Кристалина Георгиева, се връща в Русия

Международният валутен фонд (МВФ) потвърди преди седмица, че ще поднови работата си с Руската федерация. Това се случва за пръв път след началото на войната в Украйна.

Решението на международната институция, чиято цел е да се грижи и да подпомага с финансови ресурси или стратегически идеи за реформи световните икономики, беше посрещнато с остри критики от няколко европейски държави.

Срещу него се обявиха финансовите министри на Латвия, Литва, Естония, Финландия, Швеция, Исландия, Дания, Норвегия и Полша, както и шефовете на централните банки на част от тези страни.

Това не е първият път, в който институция, ръководена от българката Кристалина Георгиева, се оказва обвинена в това, че си сътрудничи с авторитарни режими.

В сряда, няколко дена след протеста на финансовите министри от няколко страни, руската държавна информационна агенция ТАСС цитира представителя на Русия в МВФ Алексей Можин, че работата, която реално трябваше да започне с онлайн срещи в понеделник, е отложена „за неопределено време“.

Дали обаче МВФ и представители на Москва са успели да проведат някакви срещи, не стана ясно.

Свободна Европа изпрати въпроси до МВФ, с които потърси отговори каква е целта на фонда, довела до решение да се поднови работата с Русия.

Говорител на институцията отговори, че „консултациите по член IV с Русия са отложени, докато събираме всички необходими данни и анализи, нужни за щателни консултации“.

Защо МВФ допусна да поднови работата с Москва? Защо това ядоса редица европейски държави и какви могат да са последствията? Отговорите са в следващите редове.

Защо МВФ се връща в Русия

За подновяването на мисията на МВФ в Русия стана ясно в началото на септември. Преди това фондът беше замразил работата си с Москва - от началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

На 12 септември по време на пресконференция говорител на фонда каза, че МВФ, както и всички страни, които членуват в него, имат своите задължение по Член IV от правилата на фонда, свързан с взаимни консултации. В МВФ членуват 190 държави.

„Всъщност в случая на Русия от началото на инвазията в Украйна през 2022 г. икономическата ситуация беше изключително нестабилна, което направи трудно воденето на консултации по Член IV, особено по отношение на рамката и политиките както в краткосрочен, така и в средносрочен план“, каза Джули Козак от МВФ.

Тя добави, че консултациите, които фондът иска да възобнови, включват срещи и обсъждания с руските власти, които трябва да започнат онлайн на 16 септември. След това се очакваше екип на фонда да отиде в Русия, където срещите да продължат на живо.

„Екипът ще се срещне с множество различни заинтересовани страни, за да обсъди икономическото развитие на държавата, перспективите и политиките. И мисля да не коментирам повече“, каза още Козак.

На практика в член IV е записано именно това – че при посещение на екип на МВФ в страна членка, той събира информация за икономиката и финансите и обсъжда икономическото развитие и политиките.

В същия член IV обаче е записано, че МВФ има и ролята да насочва икономическите и финансови политики към „икономически растеж и стабилност на цените“, т.е. да подпомага с идеи за стабилност съответната страна членка.

В този член е заложено още и че МВФ трябва да следи за манипулации на данните, предоставяни от страните членки, включително и във връзка с обменния курс на валутите им.

Сега МВФ отлага консултациите по член IV за неопределено време, но това се случи едва след протеста на няколко европейски държави.

Защо е протестът срещу МВФ?

След оповестяването на новината за подновяване на работата между МВФ и Русия, няколко европейски държави, сред които и такива, които активно подкрепят Украйна и се притесняват от агресията на Москва, реагираха гневно на решението на фонда.

„Искаме да изразим нашето силно неудовлетворение от плановете на МВФ“, написаха финансовите министри на Латвия, Литва, Естония, Финландия, Швеция, Исландия, Дания, Норвегия и Полша.

В писмото им се казва още, че Русия не трябва да получава никакви ползи от фонда, както и че ако ръководената от Кристалина Георгиева организация реши да се придържа към плана си, това може да отблъсне готовността на донори да подкрепят Украйна през програми на МВФ. Според финансовите министри подобно решение дискредитира международната организация.

Министрите от ЕС изказват и опасения, че Русия ще предостави цензурирана информация за състоянието на икономиката и финансите си, както и за реалното влияние на санкциите на Запада и по този начин ще превърне оценката на МВФ в неточна.

Това пък ще бъде използвано от Москва за пропагандни цели.

„Призоваваме всички международни финансови институции, включително и МВФ и неговото ръководство, да продължават да се въздържат от дейности, включващи страната агресор, и да не подновяват диалога с Русия, докато тя продължава военната си агресия срещу Украйна“, казват министрите.

Само няколко дена по-късно представителят на Русия в МВФ Алексей Можин каза, че от фонда временно за замразили подновяването на работата по член IV.

„Мениджмънтът на фонда уведоми руската страна и борда на директорите на мисията, че работата ще бъде отложена за неопределено време. Техническата неподготвеност на мисията да извърши консултациите беше причината, спомената за отлагането“, каза Можин, цитиран от ТАСС.

Защо има съмнения около ролята на Кристалина Георгиева?

Един от основните проблеми в историята е, че тя за пореден път хвърля сянка върху отношението на управлявана от Кристалина Георгиева институция към авторитарни режими.

Бившата еврокомисарка от България се оказа забъркана в скандал, свързан с рейтингите на Китай от времето, в което тя беше начело на Световната банка. Тогава вътрешен одит показа нередности в класациите на правене за бизнес от 2018 и 2020 г. и се появиха данни за оказан натиск от страна на Пекин в момент, в който Световната банка очаква да получи сериозна сума за капитала си. В скандала се оказа замесен и бившият финансов министър в първия кабинет на ГЕРБ Симеон Дянков.

Тогава Георгиева отрече обвиненията срещу себе си. По-късно се появиха и данни, че вече като част от МВФ тя и екипът и са смекчавали тона на оценка за екологичните рискове пред икономиката на Бразилия.

Според икономиста Красен Станчев е сигурно, че ако МВФ все пак реши да поднови консултациите с Русия, Кремъл ще използва това като част от пропагандната си машина.

„Няма начин това да не бъде пропаганда поради една много проста причина. Всеки един авторитарен режим, без значение дали е китайският, сирийският, Северна Корея или Русия, се нуждае от добър имидж в своята собствена среда на влияние, в случая преди всичко самата Русия и нейните граждани“, каза Станчев.

„При всички случаи ще се каже „Москва излиза от изолация“, казва още икономистът.

Като единствено възможно обяснение за действията на МВФ той посочи евентуалната необходимост фондът да работи с Русия и дори да влезе в ролята на гарант при преструктуриране на кредити на Москва след края на войната в Украйна.