"Завладяната държава". Как корупцията в България достигна нов връх

През изминалата 2023 г. корупцията в България е достигнала нов връх за последните над две десетилетия. Мерките за противодействие не са достатъчни. Бизнесът страда.

Това са част от изводите в последния доклад за нивата на корупцията в България - „Завладяната държава: В търсене на антикорупционни резултати“, публикуван във вторник. Той е на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и е базиран на данните от Системата за мониторинг на корупцията, създадена от ЦИД през 1998 г.

Според последните данни близо 35% от гражданите съобщават, че през 2023 г. им е бил искан подкуп, а 30% признават, че са участвали в корупционни сделки. Причините за високите нива са много и се простират от неефективните антикорупционни мерки до руското икономическо влияние.

Нормализиране на корупцията

Изследването показва, че нивата на корупция са във възход от 2011 г. насам. Трите години с най-високи нива на административна корупция са 1999 г., 2014 г. и 2023 г.

Това са едни от най-високите нива на корупция в Европейския съюз (ЕС), а българските граждани са най-склонни да споделят, че са
се сблъсквали или са били свидетели на случаи на корупция.

Според Системата за мониторинг на корупцията (СМК) обществените нагласи се променят в посока нормализиране на корупцията през последните две десетилетия. В резултат на това спада и доверието в способността на публичните институции да се справят с корупцията. Близо 67 % от гражданите смятат, че корупцията не може да бъде съществено ограничена по никакъв начин.

"Постепенно системната корупция в страната се превърна в завладяване на държавната машина, картелен достъп до властта и превръщане на антикорупционните органи в инструменти за изнудване", пишат от ЦИД.

Липса на противодействие

Данните от изследването показват често неприлагане на антикорупционните закони. Това става ясно от сравнението между броя регистрирани, разследвани и приключени със съдебен акт случаи на корупция и случаите на граждани, които съобщават за лично участие в корупционни сделки.

Възпиращият ефект на правоприлагащата система според данните е по-малко от 0,01 % - много по-слаб, отколкото при други групи престъпления.

Причините за това са много според ЦИД. Една от тях е, че липсва утвърдена от правителството система за измерване и мониторинг на корупционните рискове.

Друг фактор е, че допреди промените в Конституцията от 2023 г., "българската съдебна система оставаше структурирана по тоталитарен (съветски) модел с безотчетен главен прокурор, чиято позиция позволяваше контрол върху работата на практика върху съдебната система". През май 2023 г. беше приет дългоочакван механизъм за разследване на главния прокурор, който по-късно беше вписан и в Конституцията.

Пълното прилагане на промените, засягащи свиването на неговите правомощия, обаче все още се бави.

Вижте също "Историческо решение". Какво точно се промени в Конституцията

ЦИД добавя още, че изпълнителната власт не е в състояние да отговори убедително и на опасенията за международната сигурност, свързани със стратегическата корупция, като един от примерите за това е липсата на действия по отношение на санкционираните българи по глобалния закон „Магнитски“.

Сред тях са бизнесменът Васил Божков, бившият финансов министър от ГЕРБ Владислав Горанов, както и Делян Пеевски, който въпреки санкциите стана лидер на ДПС през 2023 г. и вземаше активно участие в изпълнителната власт по време на кабинета "Денков".

Пеевски, Горанов, "Магнитски". Действат ли още санкциите

В доклада на ЦИД се посочва още, че не са предприети действия и по отношение на "най-елементарни нарушения на съдебната етика от
висши ръководители".

Една от основните пречки пред наказването на корупцията по високите етажи е, че "на практика изходът на делата зависи в много по-голяма степен от прокуратурата, отколкото от съда". Също така контролните и регулаторни органи не са в състояние и/или не желаят да събират и представят качествени доказателства, които да могат да бъдат използвани в съда".

Вижте също Прокурорска омерта. Защо разследванията за Еврото и Нотариуса са изначално обречени

Увеличено руско влияние

На фона на вътрешнополитическите фактори за високите нива на корупция в България се отличава и един международен - Русия. Според изследването0" България е една от най-засегнатите и уязвими страни в Европа по отношение на зловредното икономическо и политическо влияние на Русия".

Основен инструмент на икономическо влияние от страна на Москва остава руската "Лукойл-България" - най-голямата компания в българската икономика, която "не се съобразява с митнически разпоредби и антимонополно законодателство".

Вижте също Някой да се откаже сам от милиарди? Кой печели от сделката между "Лукойл" и България

Българското правителство също е спомогнало за руските печалби в България с дерогацията, която си осигури през 2022 г., от европейската забрана за внос на руски петрол. Миналата година доклади показаха, че това изключение е довело до свръхпечалби за "Лукойл" през 2022 и 2023 г.

Тенденциите в бизнеса

Според ЦИД увеличението на нивата на корупция в бизнеса е подобно на това при гражданите. Според данните през 2023 г. за първи път участието в корупционни сделки е по-голямо от корупционния натиск.

Най-склонни към даване на подкуп се оказват малките предприятия с персонал между 10 и 49 души, като 35% от тях споделят, че са участвали в корупционни сделки. Друг проблем са обществените поръчки, при които над половината участници смятат, че корупцията им е попречила да спечелят договор.

Вижте също Как корупцията и влиянието на Русия продължават да дърпат България назад