Европейската комисия (ЕК) е препоръчала на България да направи промени в конституцията си. Причината е била в трайните проблеми и неустойчивата обстановка в страната. Това каза зам.-председателката на комисията Вера Йоурова по време на представянето на годишния доклад за върховенството на закона в страните членки.
От комисията отбелязват, че направените през 2023 г. промени в основния закон, с които бяха ограничени правомощията на главния прокурор, са били в отговор на изразяваните многократно опасения от страна на Брюксел.
Вижте също "Историческо решение". Какво точно се промени в КонституциятаНовината идва, след като през 2023 г. ЕК прекрати Механизма за сътрудничество и проверка спрямо България и Румъния. Той беше създаден през 2006 г. преди приемането на двете държави в Европейския съюз (ЕС) и с него комисията наблюдаваше напредъка в сферата на съдебната реформа и борбата с корупцията. От 2023 г. оценката за двете страни вече изцяло се прави в рамките на ежегодния доклад за всички страни членки.
През 2023 г. последователно бяха приети промени, с които правомощията и мандатът на главния прокурор бяха съкратени и беше създаден механизъм за разследването му.
Въпреки прогреса по отношение на промените, свързани с главния прокурор и ръководенето на държавното обвинение, в новия доклад на ЕК се казва, че България не е постигнала напредък по подобряването на ефективността на разследванията, воденето на дела и постигането на окончателни присъди, свързани с корупция по високите етажи. ЕК прави препоръки за подобрения именно в тази насока.
Заедно с това страната не е отбелязала и значителен напредък при реформирането на антикорупционната комисия, както и по отношение на почтеността на високопоставените държавни служители. От Брюксел препоръчват гарантиране на ясни стандарти за почтеност и механизъм за санкциониране.
Недоверие в институциите
ЕК отбелязва, че нивото на възприятие на независимостта на съдебната система в България е сред най-ниските в ЕС. Според данните, на които докладът се позовава, едва 24% от населението и 25% от компаниите в България смятат, че нивото на независимост на съда е „добро или много добро“. Доверието е спаднало спрямо 2020 г.
Комисията отбелязва и високите нива на корупция, регистрирани в изследванията на Трансперънси интернешънъл и Евробарометър.
Без особена промяна за свободата на медиите
От ЕК отбелязват, че по отношение на свободата на медиите е забелязан известен напредък, но въпреки това още има примери т.нар. „дела шамари“ (SLAPP), които се завеждат срещу журналисти. Като пример е посочено делото, което застрахователната компания „Лев инс“ заведе срещу Медиапул.
От комисията отбелязват, че остават и притесненията, свързани с липсата на предпазни механизми по отношение на независимостта на медийния регулатор - Съвета за електронни медии.
Вижте също "Точка на замръзване". Защо корупцията в България остава скрита