Депутатите одобриха на второ четене промените в Конституцията, предложени от формациите, които подкрепят правителството - „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ), ГЕРБ и ДПС. Това се случи на заседание на парламента във вторник, в последната му работна седмица за 2023 г.
Новината идва дни след като законопроектът за конституционните промени беше приет на първо четене в Народното събрание (НС) с гласовете на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. „Против“ гласуваха депутатите от „Възраждане“, БСП и „Има такъв народ“ (ИТН).
Ето кои са основните изменения в Конституцията, които сега минаха на второ четене:
- Депутатите и министрите ще могат да имат още едно гражданство освен българското.
- Висшият съдебен съвет (ВСС) ще се раздели на две - Висш съдебен и Висш прокурорски съвет. При съдиите повече членове ще се излъчват от професионалната общност и по-малко - от парламента. При прокурорите ще бъде обратното.
- Служебните премиери ще могат да се избират само измежду седем човека в страната, които заемат ръководни постове в институции като НС и Българската народна банка. Отпадна вариантът председателят на Върховния касационен съд (ВКС) да може да е служебен премиер.
- Парламентът няма да се разпуска, когато не може да излъчи правителство, и ще работи до избирането на ново НС.
- Ръководители на регулаторни органи като ВСС и антикорупционната комисия ще се избират с мнозинство от две трети от депутатите.
Второто гласуване на пленарно заседание не е окончателно за промените в Конституцията. Те се приемат на три четения с мнозинство от поне 160 от всички 240 народни представители. ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС имат общо 168 депутати.
При второто гласуване в пленарната зала във вторник „за“ тези промени отново гласуваха депутатите от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. От тяхна страна най-активният участник в дебатите беше съпредседателят на ДБ Христо Иванов, който защити и мотивира предложените изменения.
Представителите на „Възраждане“ и ИТН отказаха да участват в дебатите и напуснаха залата в началото на заседанието, след като направиха кратки изявления с критики към законопроекта. Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов нарече ПП-ДБ и ГЕРБ „антиконституционен башибозук“, а проекта им за конституционни промени определи като „беззаконие“.
Депутатите от „Възраждане“ напуснаха пленарната зала и не участваха в дебатите по второто гласуване на конституционните промени.
Двете формации се заканиха да сезират Конституционния съд, който да каже дали приетите промени са законосъобразни. „Възраждане“ и ИТН имат необходимия брой от 48 депутати (една пета от всички народни представители), за да направят това.
От БСП също се обявиха против промените в Конституцията. „Тази Конституция ще взриви съществуващия обществен договор“, каза лидерката на социалистите Корнелия Нинова от парламентарната трибуна. Въпреки това депутатите от БСП останаха в залата и гласуваха „против“ всички предложения.
Минути след края на пленарното заседание промените бяха гласувани и на трето четене в ресорната конституционна комисия.
Как премина обсъждането
Най-изострени бяха дебатите по предложението депутати и министри да могат да имат и друго гражданство освен българското. За депутатите в такава ситуация ще има изискване да са живели в България поне 18 месеца, преди да бъдат избрани.
Вносителите мотивираха идеята с аргумента, че по този начин българите, които живеят в чужбина и имат и чуждестранно гражданство, ще могат да участват по-активно в политическия живот в България.
БСП възрази. Според партията двойното гражданство създава възможност в парламента и в правителството да влизат хора, които да служат на интереси, различни от тези на „българския народ“.
Критики от опозицията имаше и по отношение на разделянето на ВСС и промяната в баланса между професионалните и парламентарните квоти при съдиите и прокурорите. Нинова определи тази промяна като опит за „политическо овладяване на прокуратурата“.
Корнелия Нинова разкритикува предложените от управляващото мнозинство промени в основния закон.
Друга основна промяна в Конституцията е стесненият кръг от лица, които могат да заемат поста на служебен премиер в правителство, формирано от президента.
Досега президентът избираше човек по своя преценка за този пост, но вече той ще може да се заема само от председателя на парламента, управителя и подуправителя на Българската народна банка, председателя и зам.-председателя на Сметната палата, както и от обмудсмана или негов заместник.
В досегашните гласувания на проекта за промени в Конституцията в този списък беше и председателят на Върховния касационен съд, но по предложение на Надежда Йорданова от ПП-ДБ той беше премахнат.
Вносителите очакват конституционните промени да бъдат подкрепени и на окончателното трето гласуване до края на тази седмица.
Промените в Конституцията са един от основните приоритети на управляващото мнозинство. Още през юли от ПП-ДБ представиха проект за изменения в основния закон, който получи подкрепата на ГЕРБ и ДПС.
Част от предложенията в първоначалния проект отпаднаха поради липса на подкрепа от партньорските формации - като смяната на националния празник от 3 март на 24 май и ограничаването на кметските мандати в общините.
Вижте също Как се познава дали са добри промените в една конституция