Комисията за конфискация е отнела имущество за над 4 пъти по-малко пари, отколкото е похарчила през 2024

Временният председател на КПК и КОНПИ Антон Славчев

Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) е конфискувала имущество за 3,3 млн. лева през 2024 г. Сумата е над четири пъти по-малка от годишния бюджет на комисията. Това съобщи „Сега“ във вторник, като цитира данни от годишния доклад на КОНПИ.

Новината идва няколко месеца след като през юли 2024 г. Върховният административен съд (ВАС) задължи комисията да предостави достъп до всички свои решения за отнемане на имущество.

Това се случи, след като през 2022 г. Антикорупционният фонд (АКФ) заведе и спечели дело срещу комисията, което я задължаваше да разкрие решенията си за отнемане на имущество. КОНПИ обаче се възползва от процедурни трикове, за да забави процеса.

Вижте също "Държат и хляба, и ножа". Еврото и Нотариуса ги няма, но схемата с компромати работи

От годишния ѝ доклад сега става ясно, че през 2024 г. комисията е започнала над 2800 проверки, но е образувала само 58 производства за отнемане на имущество на обща стойност над 20 млн. лв.

Реално отнетото незаконно имущество обаче е на много по-ниска стойност. През 2023 г. КОНПИ е спечелила 33 дела на обща стойност от 3,3 млн. лв. Това е 4,3 пъти по-малко от бюджета на комисията за същата година – 14,2 млн. лв., изчислява „Сега“. На този фон висящите дела за конфискация са повече от 680.

КОНПИ проверява имуществените декларации на хора на висши публични длъжности. Когато намери разминаване и данни за незаконно придобито имущество, тя прави проверка и евентуално може да внесе в съда иск за конфискация.

През септември 2023 г. тогавашната КПКОНПИ се раздели на два отделни органа – Комисия за противодействие на корупцията (КПК) и Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Парламентът трябваше да избере нов състав на двете комисии в рамките на 3 месеца, но това така и не се случи. Затова в момента и КПК и КОНПИ са с един и същи състав и един и същ временен председател – Антон Славчев.

През лятото на 2024 г. ПП-ДБ поиска оставката на Славчев, но той беше запазен на поста с гласовете на ГЕРБ и „ДПС – Ново начало“ на Делян Пеевски, който е санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания.

През последните месеци КПК многократно беше обвинявана, че действа като бухалка на Пеевски. Причината е, че служители на комисията често предприемат действия срещу негови политически противници.

През 2022 г. АКФ заведе дело срещу тогавашната КПКОНПИ след отказ от нейна страна да даде информация чие имущество иска да отнеме. В хода на делото се оказа, че през 2018 г. комисията – в нарушение на закона – е обявила всички такива свои решения за служебна тайна.

Тогава начело на комисията беше Пламен Георгиев. Година по-късно той подаде оставка, след като журналистически разследвания на АКФ и Свободна Европа доведоха до скандала „Апартаментгейт“. Той показа, че самият Георгиев не е спазвал законовите изисквания за деклариране на имущество, за които тогавашната КПКОНПИ под негово ръководство трябваше да следи.

Your browser doesn’t support HTML5

Защо няма кой да ги накаже?