"Мерките са абсурдни". Как България се бори с връщането на коклюша

Шестокласникът Борис се връща на училище след пролетната ваканция и една от първите думи, които чува, е "коклюш". Заразени са двама негови съученици.

Класният съобщава това на родителите и им казва да наблюдават децата си и да ги изследват, ако имат симптоми.

Няколко дни по-късно и Борис се оказва заразен, въпреки че наскоро е реимунизиран.

В момента общо пет деца от класа му са с положителен резултат за коклюш, а Столичната регионална здравна инспекция (СРЗИ) издава предписание класът да бъде поставен под карантина за две седмици.

Коклюшът е много заразно заболяване, което води до силна кашлица в продължение на няколко месеца. Усложненията могат да доведат до мозъчно увреждане или смърт. При бебетата болестта се изразява и в спиране на дишането за определен брой секунди.

Оръжието срещу коклюша е ваксината, изобретена преди почти 100 години. Някои ваксинирани също могат да се разболеят, но болестта им ще премине много по-леко, отколкото за неваксинираните.

В България има 24 000 деца, които нямат пълния курс на имунизация.

Общото правило е, че заболелите следва да се поставят под карантина. Както става ясно от случаите в България, въпросът е как властите разбират думата карантина.

Как се поставя под карантина цял клас

От началото на годината в страната са регистрирани общо 314 случая на коклюш, съобщи пресцентърът на здравното министерство пред Свободна Европа. За сравнение през същия период на 2023 г. случаите са били четири.

Покрай ръста на заболелите изненадващо дойде и съобщението, че според здравната инспекция карантината може да се осъществи и в училище. Тоест, децата да бъдат изолирани от останалите класове в друга класна стая и да са под медицинско наблюдение, казва Борислава Дикова, майката на Борис.

Тя недоумява как така класът би бил изолиран, при положение че тоалетната е обща за всички и до нея се стига по общия коридор по време на междучасието. Стои и въпросът с купуването на закуски, за които децата се струпват на опашка. Те са заедно и в градския транспорт.

Служител на здравната инспекция е казал на майката, че медицинска сестра ще посещава учениците всеки ден в класната им стая, за да ги попита как са и дали някой не се е заразил. Борислава Дикова не смята, че това са истински мерки, способни да спрат разпространението на болестта.

"Мерките на РЗИ са абсурдни и разчитат основно на съвестта на родителите", каза тя пред Свободна Европа. И добави, че в масовия случай братята и сестрите на заразените не са освободени нито от училище, нито от детска градина.

Все пак директорът на точно това училище, в което учи Борис, проявява здрав разум и пуска класа в режим на онлайн обучение за десет дни. Периодът изтича, но здравната инспекция би трябвало да удължава карантината с всеки нов случай на коклюш в класа.

София

Случаи на коклюш са регистрирани в общо 10 столични училища от началото на март до 15 април. Общият брой на заболелите ученици е 56, съобщи пресцентърът на здравното министерство.

Това, че карантината се смята за карантина дори и когато се кара в самото училище и сред много деца, се разбра и от изказване на образователния министър Галин Цоков в петък. Стана известно и това, че всеки директор може по свое желание да разреши онлайн обучение, както е направил директорът на училището на Борис. Но би могъл и да не го направи.

Поставянето под карантина е описано в наредба на здравното министерство. Институцията пояснява как става това: чрез "отделяне [на децата] от общи дейности с други групи и недопускане на смесването им".

За Борислава Дикова е странно, че комуникацията между лабораторията, здравната инспекция и училището е толкова бавна. Защото предписанието на инспекцията е издадено още след първия случай на коклюш в класа, а минават дни преди то да влезе в сила. Дни, през които децата са в контакт помежду си.

Какво е коклюш

Коклюшът е известен и като "магарешка кашлица". Това е силно заразно бактериално заболяване, което се предава по въздушно-капков път. То се изразява в силна и упорита кашлица, която продължава до няколко месеца. На английски я наричат и "стодневната кашлица".

Коклюшът се диагностицира лабораторно с PCR тест. В България си го плаща пациентът, струва около 50 лв.

При възрастните заболяването протича с пристъпи на остра и продължителна кашлица, със задушаване и невъзможност да се поеме въздух. Характерното е, че когато най-накрая болният успее да поеме дъх, се чува свистене, наподобяващо рев на магаре, откъдето идва и популярното име на болестта.

Сред най-разпознаваемите симптоми са кихане, леко повишаване на температурата и пристъпи на кашлица. Симптомите започват от 5 до 10 дни след заразяването, но този период може да достигне и до 3 седмици. Лечението е с антибиотици, в общия случай кашлицата утихва след 4-6 седмици.

Най-честите усложнения засягат дихателните пътища и централната нервна система. Възможно е развитието на пневмония. При тежки форми на коклюш заради нарушено снабдяване с кислород може да се стигне до мозъчни кръвоизливи, които могат да доведат до мозъчно увреждане или смърт.

При бебетата обаче е особено опасно, защото няма силно изразена кашлица, а т. нар. апнеични паузи, при които бебето спира да диша, траят 20 секунди или повече.

При симптоми или контакт

Важно е при упорита кашлица всички деца да посетят лекар и да не ходят на градина или училище докато не се уточни причината за оплакванията. За да се спре нарастващото разпространение, е важно класът или групата в детската ясла или градина да се постави под карантина, ако има заболяло дете.

Неваксинираните деца, които не са в контакт с болен от коклюш, могат да бъдат имунизирани веднага, напомня здравното министерство.

Всеки болен от коклюш трябва да се самоизолира, като неболедувалите и неимунизираните контактни лица се поставят под медицинско наблюдение за 14 дни.

През настоящата година на реимунизация срещу коклюш в предучилищна и училищна възраст подлежат децата, родени през 2012 и 2018 г. Имунизациите се извършват в рамките на календарната година, независимо от датата на раждане на детето.

Колко са заболелите

Първите случи на коклюш се появиха преди няколко седмици, но за сериозността на заболяването се заговори едва след смъртта на две едномесечни бебета в Кюстендил.

От началото на годината в страната са регистрирани общо 314 случая на коклюш, съобщи пресцентърът на здравното министерство пред Свободна Европа. За сравнение през същия период на 2023 г. те са четири.

От заболелите под една година са 38 бебета, от 1 до 4 години - 34 деца, 71 деца от 5 до 9 години, 107 са децата на възраст от 10 до 14 г. и 37 - младежи от 15 до 19 г. При хора над 25 г. са регистрирани общо 27 случая.

Най-много са регистрираните в София – 214. За единични случаи се съобщава в Стара Загора, Кюстендил, Варна, Бургас, каза пред БНР Ива Христова, директорката на Националния център по заразни и паразитни болести.

Под 10% от заболелите стигат до болница, а ваксинираните го карат съвсем леко.

В петък главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев каза на пресконференция, че е възможно да заболеят до 10 хил. души.

По думите на пулмолога Александър Симидчиев пред бТВ в момента има поне 2000 болни, защото смъртността при коклюш чисто статистически е 1 на 1000 боледуващи. Много от заразените обаче не са диагностицирани, защото здравната каса не поема PCR теста.

От началото на 2023 г. в цяла Европа започва покачване на заболеваемостта от коклюш, най-много в Хърватия, Дания, Белгия, Испания и Великобритания. Най-засегнати са децата между 10 и 19 години.

Ваксините пазят

Коклюшът може да бъде преодолян с ваксинация, въпреки че негов носител може да бъде и ваксиниран човек.

Според имунизационния календар в България първите дози на бебета се поставят на втория, третия и четвъртия месец. Ваксината е комбинирана и пази от дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит.

Реимунизация се прави, когато децата са на възраст две години, шест години и 12 години. След това е добре реимунизация да се прави на всеки 10 години, защото се наблюдава постепенно отслабване на имунитета на ваксинираните.

Ваксината защитава 73% от ваксинираните една година след имунизацията и 34% от ваксинираните 4 години след имунизацията. Има хора, които не изграждат имунитет в отговор на ваксината.

Покритието с ваксината (първите три приема, до 4-месечна възраст) за 2023 г. е 92,4%, казаха от пресцентъра на Министерството на здравеопазването пред Свободна Европа. По негови данни близо 24 000 деца не са направили пълен курс на имунизация. Реимунизациите е трудно да бъдат проследени.

Здравното министерство започва проверка на ваксинациите, каза на пресконференция в петък служебната министърка на здравеопазването Галя Кондева.

Много родители пропускат или отказват да правят ваксини на децата си. Причината е недоверие към ваксините, породено от антиваксърските кампании около пандемията от COVID-19. Така ваксинационното покритие спада и рискът от епидемии вече е съвсем реален. Кунчев многократно предупреждава от заплаха забравените болести да се завърнат и да образуват епидемични взривове.

Специалистите съветват бременните жени да се ваксинират срещу коклюш в последния триместър от бременността, за да предпазят плода преди първата ваксинация на бебето. Заболяването е особено опасно за кърмачета, които не са получили първата си ваксина.