Един малък остров в Средиземно море. Две съвсем различни политически реалности.
В северната му част празнуват 20 юли с военен парад. В южната му част това е ден на траур, в който се посещават гробища и се провеждат църковни служби.
Така изглежда Кипър в деня, в който се навършват 50 години от турското нахлуване на острова. Кипърските турци празнуват тази дата, защото я считат за момент на спасение от управлението на мнозинството кипърски гърци преди 1974 г.
Турски самолети прелитат над военен парад, който отбелязва 50-годишнината от турското нахлуване в Кипър в отговор на тогавашния преврат, организиран с подкрепата на Гърция. Снимката е от разделената Никозия, 20 юли 2024 г.
Кипърските гърци обаче отбелязват деня със сирени за въздушна тревога и спомен за катастрофата, довела до смъртта, изчезването и разселването на хиляди хора.
На 20 юли 1974 г. Турция нахлува в Кипър след опит на управляващата в Гърция военна хунта да присъедини островната държава.
В резултат от конфликта Кипър е разделен на две. Около 40% от населението му е разселено. Кипърски гърци и турци са убивани или принуждавани да напуснат домовете си без възможност да се върнат. И двете общности страдат и дават ненужни жертви.
Парад на турски войници в Никозия, 18 септември 1974 г.
За да се разреши конфликтът, в средата на острова е прокарана т.нар. „зелена линия“ - буферна зона, в която днес всичко е изоставено. От южната ѝ страна патрулират кипърски гърци. От северната - кипърски турци.
Столицата Никозия, през която минава линията, днес е последната разделена столица в света след падането на Берлинската стена и обединението на Източен и Западен Берлин.
Изоставеното международно летище в кипърската столица Никозия, което попада в буферната зона, контролирана от ООН. 18 юли 2024 г.
Защо се случва това? Как живеят гражданите на Кипър днес и има ли надежда за обединението им?
Защо в Кипър има конфликт
Кипър е колония на Великобритания до 1960 г., когато става независима държава. Великобритания, Турция и Гърция са обявени за гаранти на суверенитета ѝ с право на намеса, в случай че е нарушен конституционният ред.
Властта е поделена между кипърските гърци и турци, тъй като те са основните две групи от населението. През 1963 г. обаче данъчни разногласия между тях прерастват в цялостен спор за управлението на островната държава. В крайна сметка повече контрол се запазва в ръцете на гърците.
Кипърски граждани се пазят от изстрели, докато се евакуират от острова по време на стрелба в близост до Никозия, 21 юли 1974 г.
Промяната в баланса на силите ескалира и води до насилие. В сблъсъци през 1963 г. са убити няколкостотин души от двете групи, а няколко десетки хиляди кипърски турци са разселени и заживяват в т.нар. анклави в различни части на острова. Столицата Никозия е на практика разделена. Мироопазващи сили на ООН са изпратени на място.
Какво се случва през 1974 г.
Между 1967 и 1974 г. в Гърция управлява военна хунта, която иска да присъедини Кипър. Хунтата извършва преврат и сваля кипърското правителство през юли 1974 г.
За да предотврати обединението с Гърция, на 20 юли 1974 г. Турция нахлува в Кипър с военна сила. Тя се позовава на правото си на намеса, в случай че е нарушена Конституцията от 1960 г., и успява да завземе една трета от острова.
Гръцки танк по улиците на Никозия, 22 юли 1974 г.
В конфликта загиват хиляди хора - военни, но и цивилни. Телата на много от тях още не са открити. Почти половината граждани на Кипър - както гърци, така и турци, са разселени в други части на острова.
Нахлуването приключва с намесата на ООН, която прокарва 180-километрова буферна зона по дължината на острова. Сградите, които попадат в нея, са изоставени от половин век. Достъпът до зоната е силно ограничен.
Кадър от протест във Вашингтон, САЩ, срещу турската инвазия в Кипър, 22 юли 1974 г.
Гръцката страна приема нахлуването на Турция като инвазия. Турската страна определя събитията като „мирна операция“.
Как живеят хората днес
И след края на инвазията през 1974 г. насилието в Кипър периодично ескалира.
Страната се присъединява към Европейския съюз (ЕС) през 2004 г. и е фактически представлявана в блока само от кипърските гърци. Те имат и право на вето върху евентуалното присъединяване на Турция към ЕС.
Турски крайнодесни националисти пребиват до смърт кипърския грък Тасос Исаак. Исаак участва в протест срещу турската окупация на северната част на Кипър. Протестът навлиза в буферната зона, контролирана от ООН, 11 август 1996 г.
На практика целият остров е част от ЕС, но правото на съюза се прилага само в южната му част.
Кипър е от малкото страни членки на ЕС, които не са част от НАТО. Турция обаче членува в алианса. Това създава възможност за конфликт в отношенията между двете организации в сферата на отбраната в региона. Поражда и допълнително напрежение между Турция и Гърция.
Изоставен хотел в курортен град в Кипър, 15 май 2003 г.
Над 30 хиляди турски войници са разположени в северната част на острова. И от двете страни на „зелената линия“ продължава да има опасения за сигурността.
Телата на стотици хора - кипърски гърци и турци, изчезнали през 1974 г., все още са в неизвестност.
За хората в Кипър са от голямо значение и висящи спорове за имущество, неразрешени от десетилетия насам. В къщите, които кипърските гърци са принудени да изоставят през 1974 г., често се заселват турски семейства. И обратното. Достъпът от едната до другата страна на острова е позволен за пръв път едва през 2003 г.
Семействата на хора, изчезнали по време на турската инвазия в Кипър през 1974 г., участват в бдение, преди да гласуват на референдум за план на ООН за обединение на двете части на острова във федерация през 2004 г. Планът е отхвърлен.
Какви са възможните решения
Политическите представители на кипърските гърци и кипърските турци от десетилетия не успяват да постигнат решение на въпроса с разделението на острова:
- кипърските гърци се застъпват за обединение на двете части в двуобщностна федерация със съдействието на ООН;
- кипърските турци не са съгласни с това и искат признаване на тяхната Севернокипърска турска република, провъзгласена през 1983 г. Към момента тази държава е призната единствено от Турция.
В събота президентът на кипърските гърци Никос Христодулидис призова Турция и кипърските турци да се включат в преговори за обединение на двете страни. Според него това ще допринесе към укрепването на сигурността в региона и ще помогне на Анкара да се доближи до членство в ЕС.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган си тръгва от военния парад по случай 50-годишнината от турското нахлуване в Кипър, 20 юли 2024 г.
При посещението си на острова в събота турският президент Реджеп Тайип Ердоган отхвърли този призив и каза, че в Кипър не е възможно мирно споразумение, основано на одобрен от ООН план за федерация.
„Федерално решение в Кипър не е възможно - в това вярваме ние“, каза Ердоган.
Лидерът на кипърските турци Ерсин Татар повтори неговата позиция и каза, че съгражданите му отхвърлят „господството“ на кипърското гръцко мнозинство. Според Татар в момента няма основа за връщане към мирни преговори.
Кипърски гърци и кипърски турци пият кафе и си говорят в разделената столица Никозия, 13 юли 2024 г.
Гърция и кипърските гърци се надяваха Ердоган да смекчи тази своя позиция, предаде Асошиейтед прес. Но очакванията им не се оправдаха.
Когато се обсъжда предложението за създаване на федерация, труден за разрешаване остава въпросът кой каква тежест ще има в такова управление.
Ирфан Сидик, върховен комисар на Великобритания в Кипър, заяви в социалната мрежа Екс, че „твърде много възможности за обединение са пропуснати“.
Служителка на ООН се разхожда пред самолет на изоставеното летище в Никозия в буферната зона, 3 юни 2024 г.
„Разрешаването на кипърския въпрос отдавна е закъсняло“, написа и генералният секретар на ООН Антонио Гутериш в доклад до Съвета за сигурност по-рано този месец.
Дипломатическата служба на ЕС обаче изрази надежда, че още има шанс за обединен Кипър.
Your browser doesn’t support HTML5
"Марш на мира". Как оцелял от геноцида в Сребреница почита жертвите всяка година