"Хвърляне в неизвестното". Капка Касабова, която описва невидимите нишки между хората

Капка Касабова

Тя пише за границите извън и вътре в нас. Но не само. Изследва балканските травми, живота на хората из забравените места в България, алхимията на природата. Вярва, че не в разделението, а в свързаността ни чака „единственото ни бъдеще“. Капка Касабова е човек на деня на Свободна Европа.

Преди да започне да пише книга, тя тръгва на път. Казва, че го прави „заради изненадите“. И за да започне отначало.

При всяко ново пътуване е начинаеща. Освобождава мислите си, за да може да попие максимално от историите на хората, които среща по пътя и които след това превръща в свои герои.

Тя е Капка Касабова и тази седмица посети София за българската премиера на документалния филм „Човешките потайности“. Касабова е авторка на текста на филма, а режисьор е Миша Пекел от Нидерландия.

Вижте също Йоанна Елми, която разказа за живота на три поколения жени в България

Филмът разказва за приятелство между деца, започнало „на границата“, което обаче се сблъсква с войната. В него има и истина, и фикция, както и автентични архивни кадри от 60-те и 70-те години на ХХ век. „Човешките потайности“ беше представен в София в рамките на кинофестивала „Синелибри“ и може да бъде гледан онлайн в платформата „Нетера“.

За Капка Касабова работата по филм съвместно с друг творец е по-скоро необичайно занимание. Нейният живот е посветен на литературата. Авторка е на романи, поезия и художествена документалистика. Пише на английски език.

Родена е през 1973 г. Израства в София, но през 1992 г. се мести в Нова Зеландия със семейството си. От 2005 г. живее в Шотландия.

Филмът „Човешките потайности“ е донякъде вдъхновен от книгата на Касабова „Граница“, но не е нейна адаптация, а оригинална творба. „Граница“ излиза през 2017 г. и проследява миналото и настоящето на границата между три страни – България, Гърция и Турция, през пътуванията на Касабова в региона и срещите ѝ с хората там.

Оттогава насам Касабова е написала още три книги за България и нейните съседки, които – заедно с „Граница“, обединява в „балканска четирилогия“ в жанра на художествената документалистика. В „Към езерото“ (2020) тя се връща към родовите си корени около Охридското и Преспанското езеро. В района на двете древни езера Касабова изследва още една граница – този път между Северна Македония, Албания и Гърция.

Капка Касабова на Охридското езеро

В „Еликсир“ (2023) Касабова пътува по долината на река Места и околните планини Пирин, Рила и Родопи. Трите книги са издадени от „Жанет 45“, а последната от четирилогията – „Анима“, ще излезе на български език през 2025 г. с издателство ICU.

По-ранни книги на Касабова са „Улица без име“ (2008), „Любов в земята на Мидас“ (2012) и „Дванайсет минути любов“ (2013), издадени на български език от „Сиела“. За работата си Касабова е получавала редица литературни награди.

Започва да пише на 8 години, „както всички започват в детството“ – със стихотворения, които по-късно преливат в проза, разказва Касабова пред Свободна Европа.

„Прозата обаче си остана поезия, а аз по душа си оставам поет“, добавя писателката.

„Винаги съм била в допир с някакво магично място сред природата – гори, планини, реки, движещи се образи. Тази природна алхимия от самото начало ме изпълваше с такъв екстаз, че трябваше да намеря начин да го опиша“, казва Касабова.

Където и да отиде човек, се натъква на граници.

В част от работата ѝ присъства темата за границата – физическа, но и социална и политическа. Граница между хората.

„Тя е част от раните по нашите земи тук, на Южните Балкани. Където и да отиде човек, се натъква на граници – призрачни, зловещи. Дори когато са само по вода, те са в съзнанието на хората“, разказва писателката.

„Сега, ако човек тръгне към тази граница, която описвам в романа „Граница“, ще види, че много от споменатите места са недостижими. Няма достъп до тях, защото има нова голяма ограда на мястото на старата“, добавя Касабова.

Капка Касабова в Северна Шотландия

Според нея думата „граница“ е синоним на всяка балканска травма заради сложната история на региона и политическите противоречия, които продължават и днес. А да познаваме травмите на Балканите е „жизненоважно, защото означава да познаваме самите себе си“.

„Травмата е част от човешкия опит. В психологията това се нарича да работиш със сянката си, с неосъзнатото. Ако не слезем в това подземно царство, оставаме да живеем с тази сянка и несъзнателно повтаряме миналото, повтаряме тези травми и насилия, историята в най-сенчестия ѝ вид“, казва Касабова.

По думите ѝ целта, включително на нейното писане, е преобразяването на травмата в самопознание. „Можем и трябва да правим това. Първо като индивиди, после като семейства, общности, нации.“

За себе си Капка Касабова казва, че е „писател на опитността“. Писането ѝ е неразривно свързано с пътуването. Всяка книга започва с „път през някаква география“ – граничните региони на България, Турция и Гърция, Охрид и Преспа, Пирин, Рила и Родопите.

Местата, за които пише, за нея са много магнетични – „до степен на обсесия“. Такива книги почти не могат да се планират – зависят от пътя и от хората, с които писателката се среща по него.

Вижте също "Лъжа, която помага да разбереш". Как сам да напишеш книгата, която си искал да прочетеш

„Обикновено съм на места, където не познавам никого. Това е хвърляне в неизвестното. Но винаги имам вяра и съм отворена към това, което слушам и виждам, без да съдя“, разказва Касабова.

„Когато започна да пиша, разбирам какъв невероятен материал съм събрала, каква съкровищница са ми подарили хората“, добавя тя. По пътя Касабова се среща с „маргинални хора“, които живеят на „забравени места“, и разказва тъкмо техните истории.

Във време на нови политически разделения в България, Европа и света, Капка Касабова продължава да има вяра и надежда, че си струва да се разказват истории за емпатия, разбиране и свързване на хората.

„Принципът на живота е обич и свързаност. Охридското и Преспанското езеро са разделени от една планина на повърхността, но са свързани с подземни реки“, казва тя.

Всички сме свързани с невидими нишки и това е единственото ни бъдеще.

„Всички сме свързани с невидими нишки и това е единственото ни бъдеще. Разрухата, новите граници, страхът, войната, невежеството – те вървят паралелно и се засилват, но там няма бъдеще“, добавя писателката.

Освен пътуването и писането, Касабова се интересува от ботаника, медитация, източни учения. Разхожда се сред природата всеки ден. Обича да събира лечебни билки и да прави „най-различни неща от тях“.

Следващата ѝ книга след „Анима“ ще бъде посветена на Северна Шотландия. Това ще е първата книга на Касабова за страната, в която живее вече 20 години.

Вижте също Олга Токарчук, която вярва, че трябва да се борим за свободното си въображение