Голяма хапка за преглъщане. Защо Камала Харис не говори за пола и расата си

Скоро след като стана ясно, че Камала Харис влиза в президентската надпревара, Доналд Тръмп постави под въпрос расовата ѝ идентичност. Той каза, че тя „винаги“ е демонстрирала индийския си произход и той не е знаел, че е чернокожа, докато преди няколко години тя се е обявила за такава. И попита каква е точно – индийка или чернокожа, все едно един човек не може да бъде и двете.

Камала Харис е със смесен етнически произход – майка ѝ е от Индия, а баща ѝ – от Ямайка.

Попитана в телевизионно интервю как ще коментира забележката на Тръмп, тя отказа да отговори, а се задоволи с лаконичната реплика: „Същият стар, изтъркан сценарий. Следващия въпрос, моля.“

Една от интерпретациите на тази реакция беше, че Харис демонстрира пренебрежение към опонента си. Може и да е така, но има и друго.

Как Камала Харис избягва темата за расовата си идентичност

Камала Харис става първата сенаторка от южноазиатски произход в историята на САЩ, а след това – първата жена, първият чернокож политик, заел вицепрезидентския пост и първият политик на тази позиция с южноазиатски произход. Тя обаче упорито отбягва темата както за расата, така и за пола си.

„Ти може да си първата, която ще постигне много неща, но бъди сигурна, че няма да си последната.“ С тези думи, които майка ѝ е отправяла към нея, Харис обикновено се измъква, когато я питат какво е да е жена и цветнокожа в нейната позиция.

Най-многото, което споделя кандидат-президентката във връзка с расата си, е, че майка ѝ е отгледала две чернокожи момичета, за да станат горди чернокожи жени. И бърза да измести темата от собствения си опит към проблемите на чернокожите в САЩ по принцип.

Подобен е впрочем и подходът на Барак Обама, който стана първият чернокож президент на САЩ, без да поставя в центъра на вниманието расовия си произход и да тръби какъв прецедент ще бъде, ако победи.

Как Камала Харис избягва темата за пола си

По същия начин, Харис не изтъква факта, че е жена. Не се опитва да го скрие, нито да се представя като по-мъж от мъжете – като Татяна Дончева, която през 2014 г. влезе в предизборна кампания със слогана, че е „единственият мъж в българската политика“. Просто не поставя акцент върху пола си.

Това не означава, че кандидат-президентката на демократите не се ангажира с правата на жените. Една от основните теми в кампанията ѝ, ако не и основната, е премахването в резултат на политиката на Тръмп на конституционно гарантираното в продължение на близо половин век право на жените да вземат решения за собственото си тяло.

Харис обаче поставя на масата проблемите на жените, без в нито един момент да каже, че им влиза в положението, защото и тя е жена. Вместо това тя обръща внимание върху истории на момичета и жени, провокиращи емпатия, и върху правото на свободен избор.

Различните подходи на Камала Харис и Хилъри Клинтън

Камала Харис избягва да говори не само за расата и пола си, а и за собствената си персона. По това тя се различава не само от конкурента си Доналд Тръмп, когото упреква, че не се интересува от хората, а единствено от себе си и своето оцеляване. Подходът ѝ е противоположен и от този на кандидат-президентката, която Тръмп победи – Хилъри Клинтън.

Като една от причините Клинтън да не спечели убедително симпатиите на избирателите преди 8 години се изтъква, че тя е „продавала“ най-вече себе си – акцентирала е колко е квалифицирана и подходяща да заеме най-високия пост в САЩ.

Полът на Хилъри Клинтън също е тема в кампанията ѝ. Тя толкова навътре влиза в сюжета как ще стане първата жена, разбила най-високия „стъклен таван“ в САЩ, че предприема символната стъпка да посрещне резултатите от изборите в сграда с огромен стъклен таван – конгресния център „Джавитс“ в Ню Йорк. Ала очакваната победа се оказва загуба. И таванът си остава цял.

Поведението на Харис е коренно различно. Когато от нея се очаква да представи себе си като човек, тя го прави чрез говорене за други хора – за майка си, за жената, която нарича своя втора майка, за приятелките си от детинство, за хората, които е срещнала в университета и за онези, които я вдъхновяват, за мъжа си, за доведените си деца…

По същия начин, вместо да изтъква каква е, тя разказва какво е преживяла (например отгледана е от майка си, която години наред не е можела да си позволи собствено жилище), какво прави или е правила и най-вече – какви са плановете ѝ за бъдещето на САЩ. И как те биха подобрили живота на различни групи хора.

Как се преглъща голяма хапка

Камала Харис е „голяма хапка“ за избирателите на САЩ – тя е жена, със смесена раса, с мигрантски произход и не е раждала деца.

Не само по тези причини обаче пътят ѝ към победата е труден. Тя се бори за гласовете на избиратели, които са свръхкритични. На популистите – и в САЩ, и в България, и на други места по света – им е далеч по-лесно. Техните избиратели имат нужда от месия и не се славят с особена критичност.

Тръмп може да казва абсурдни неща – как хаитянски имигранти ядат домашни любимци или как, ако нивото на океаните се повиши поради глобалното затопляне, повече хора ще имат имоти на морето. Ала въпреки това голяма част от избирателите му са му верни.

Либерално-демократичните избиратели, от своя страна, са далеч по-придирчиви. А най-трудно се печели доверието на колебаещите се, които биха застанали и зад консервативни, и зад либерални политики, в зависимост от множество фактори.

Колкото повече на гласоподавателите се обръща внимание колко голяма хапка преглъщат, толкова по-голяма е вероятността да се задавят с нея. И хапката да си остане непогълната.

Стратегията на Харис да постави себе си на заден план, а да говори за проблеми, идеи и хора, не гарантира успех. Но колкото по-малко личността ѝ е във фокуса на вниманието, толкова по-голям е шансът посланията ѝ да бъдат чути.

Така, ако Камала Харис загуби изборите, поне няма да изпадне в нелепо положение като Хилъри Клинтън в конгресния център „Джавитс“. Но ако ги спечели, полът и расовата ѝ принадлежност ще станат тема номер едно. Защото ще е строшила не един, а няколко „стъклени тавана“ накуп.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.