Двайсет дни до изборите в САЩ. Защо се забави ускорението на Камала Харис

Коментатори и медии като The Economist започнаха да лансират идеята, че изборите в САЩ са в сянката на „тръмпификация“ на политиката. Подобен образ е далеч от употреби в българския Фейсбук, където „тръмпист“ е подигравателно название.

Изразът само посочва, че повторната поява на Тръмп формира параметрите на предизборната ситуация.

Ако е така, кампанията се развива според неговите правила, вътре в неговото стопанство, където той има предимство по дефиниция. Тук има известно двусмислие: какво точно в предизборната ситуация, какви нейни параметри попадат под такава квалификация?

Как изглежда "тръмпификацията" на кампанията

Първата страна засяга декларираните от кандидатите политики. Коментатори, които се доверяват повече на програмни намерения гледат в тази посока. Тук впечатлението за „тръмпификация“ е най-силно.

Тръмп наложи имиграцията като първостепенен проблем още в първия си мандат и ще бъде безпощаден към нелегалните имигранти. Харис се държи по-разумно, но вече се съгласи с доста крайни предложения на републиканците.

Според огромното мнозинство икономисти такава политика води до значителни загуби в икономиката. Но тук е съществено, че без Тръмп тази тема нямаше да заеме центъра на кампаниите.

Тръмп ще налага драстични вносни мита към Китай и Европа, вече се заканва не за 10%, а за 20%. Митата върху вноса от Европа, а дори и от Китай, се оценяват като причина за допълнителен трус и висока непредвидимост за бизнеса в САЩ.

Дори поддръжниците на Тръмп във високотехнологичния сектор, който поддържа политика на либерална търговия, са скептични. Въпреки това, митата станаха водеща тема, благодарение на Тръмп.

В данъчната политикa Тръмп ще следва линия от първия си мандат. Харис няма какво ново и впечатляващо да каже.

В енергийната сфера Тръмп наложи темата за шистовия газ, а сега Харис се отказа от позицията си срещу фракинг технологиите. Двамата кандидати имат сходни намерения за отбранителните бюджети, а тук и не се очакват изненади.

Различията във външната политика не могат ясно да се определят. Но и тук Харис се принуди да заеме по-остра позиция срещу Иран, която Тръмп заяви като президент.

Не се знае какво стои зад гръмките заявления на Тръмп, че ще сложи край на войната в Украйна за 24 часа. Може да се окаже, че и тук няма особена разлика по същество, а повече в позата и жеста.

Кой държи инициативата?

Дори двамата да имат идентични намерения за политики, това още не е лошо за Камала Харис. За изборите по-важно е дали „тръмпификацията“ засяга ролята и ефективността на същите тези политики като реторика, образи, внушения, жестове, а не като съдържания.

Под условие на „тръмпификация“ в политиките на преден план излиза въпросът чия е инициативата. Тук е вторият решаващ момент в трите седмици до 5 ноември.

Инициативата в кампаниите изглежда се измества към Тръмп в последния месец. Той успява да създаде по-масовото впечатление, че изборите са разговор по неговите възгледи. Тръмп е агресивен, брутален, видимо краен, той е всичко, което се знае за него. Но доколкото успява да наложи този тон, изглежда като кандидат на промяната, който държи инициативата.

Камала Харис има отговори на всички въпроси по конкретни политики, но, това са именно отговори.

Отговарящият губи инициативата, ако се окаже заседнал в режим на отговаряне. Най-добри отговори дават отличниците в училище, но от тях вее скука. Отличникът е чудесен, всичко знае, правилен, радост за родителите. Но успехът му е в рамките на учебник, писан от друг.

Градусът на нейната кампанията пада поради това, че тя се вписва прилично в сценарийната рамка на конкуренцията. След Тръмп преди месец-два, сега е ред демократите да са притеснени за хода на кампанията си.

Не е важно Харис да има нови идеи, а да създава впечатление за автентичност. Въпросът пак не е съдържателен, не е въпрос на кой прав-кой-крив, кой казва истината, или чия е тази или онази идея, а кой внушава, че е политическият й носител. Въпросът за кампанията на Харис не е да сменя приоритети, а да не изглежда като на интервю с продуцент Тръмп.

Тези разлики са деликатни и не засягат определилите се избиратели. Но при близки проценти в решаващите щати може да играят критична роля. Дори това да е преувеличено, рискът е значителен. Кампанията ѝ трябва изтръгне инициативата последните три седмици. Рецептата е позната, но изпълнението не е лесно.

„Икономиката, глупчо“ и как Харис да стане интересна

Джим Карвил, автор на прочутата фраза „Икономиката, глупчо“ от кампанията на Бил Клинтън 1992 г. подсказа очевидното. Всички програмни съдържания да се съберат в една точка.

Тя е проста като изречението с икономиката. И се повтаря до деня на изборите, без отклонения в подробности. Тази препоръка поставя акцент върху енергийната сила на простата реторика. Това е формулата за един успешен финал.

Преди два месеца, в първата си реч като кандидат за вицепрезидент Тим Уолз нарече Тръмп „странен“ (weird, в смисъл на особен, нещо не съвсем наред, отклонен, с конотация за неприемлив). Това название имаше светкавичен и просветляващ масов ефект.

После беше изоставено. На Харис не ѝ трябва нова идея, дори ефектна като „Икономиката, глупчо“. Трябва ѝ внушението, че при всички сходства в намерения за политики, тя е подходящият кандидат.

Тъй като Тръмп е видимо особен и дори играе такава роля, Харис естествено застана в позата на разумния, нормалния, по-консенсусния. Но такава позиция носи риск да се види като тривиална.

За да се занижи този риск, към нея трябва да се добави силен профил, лидерска индивидуалност, внушение в стила фразите „Аз съм“ или „Аз мога“. Без спорове с отсрещната страна, понеже нещо като „Аз съм“ не влиза в спорове, а само се доказва.

Двете кампании имат висока динамика, правят резки завои и този дефицит се набавя за оставащото време.

На финала Тръмп ще бъде същият, но кампанията на Харис има нужда от един последен акцент. И от въображението за него.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.