"Светът няма да ни чака". Какво идва в Германия след най-масовите избори за последните 30 години

Ако все още не сте запомнили това име, вече е време: Фридрих Мерц. Така ще се казва най-вероятният нов канцлер на Германия.

Той успя да превърне партийното мото на Християндемократическия съюз и Християнсоциалния съюз(ХДС/ХСС) - "Отново напред" (Wieder nach vorne) в реалност и да изведе партията до изборна победа в неделя. Тогава в Германия се проведоха предсрочни парламентарни избори.

Но победата на ХДС/ХСС не беше толкова категорична, колкото му се искаше на консервативния блок. В същото време Мерц повтори позицията си, че няма да влиза в разговори с втората политическа сила в Бундестага - крайнодясната "Алтернатива за Германия" (АзГ).

Takа кандидатът за канцлер остава само с една опция: коалиция с опонента, който най-силно критикуваше по време на кампанията - Германската социалдемократическа партия (ГСДП). Въпреки това Мерц обеща да не се бави с поканата за разговори.

"Най-важното е да създадем правителство, което да може да действа възможно най-бързо и да разчита на добро парламентарно мнозинство. Защото, скъпи приятели, светът няма да ни чака, няма да чака дълги коалиционни консултации и преговори", каза Мерц в речта си след обявяването на първите резултати.

Фридрих Мерц

Кога започват преговорите

Според анализаторите именно осъзнаването за важния исторически момент, в който се намират Германия и светът, е причината и за рекордната избирателна активност в неделя. Гласуваха над 84% от хората с право на глас, което е най-високата активност за последните 35 години.

Вотът се проведе на опасения сред много от умерените избиратели за скок в представянето на крайнодясната АзГ - особено след като милиардерът и член на екипа на Доналд Тръмп - Илон Мъск проведе засилена кампания в нейна подкрепа.

Освен това изборите се проведоха и на фона на продължаващата вече 3 години война в Украйна и отдръпващата се подкрепа на САЩ в областта на сигурността.

Според резултатите:

• ХДС/ХСС печели с 28,52%;
• АзГ е втора с 20,8%;
• ГСДП е трета с 16,41%;
• "Зелените" взимат 11,61%;
• "Левицата" (Ди Линке) получава 8,77%.

Веднага след обявяването на първите резултати Мерц каза, че ще положи усилия да състави правителство до Великден, тоест преди 20 април.

С кого ще са разговорите

Както преди, така и след вота Мерц изключи да разговаря с втората най-голяма група в бъдещия Бундестаг - тази на крайнодясната "Алтернатива за Германия" (АзГ).

Причината са обвиненията към АзГ, че толерира в редиците си неонацисти и изкривява фактите за Холокоста. Освен това част от партията беше класифицирана като екстремистска от германските служби за сигурност и е под наблюдение.

В понеделник баварските консерватори от ХСС, от своя страна повториха, че отхвърлят сътрудничество и със "Зелените" заради позициите им в сферата на климата и енергетиката.

Така пред Мерц остава само една опция: коалиция със социалдемократите от ГСДП. Още в понеделник той съобщи, че иска да се срещне с лидера на ГСДП Ларс Клингбейл. Мерц посочи като теми за разговора външната политика и политиката по сигурността, миграцията и запазването на работните места в промишлеността.

Ларс Клингбайл (вдясно) с част от ръководството на ГСДП

По предварителни калкулации двете формации биха имали 328 места в Бундестага от общо 630. Но това няма да е "брак по любов", отбелязват експерти пред обществената медия ZDF.

Преговорите няма да се лесни преди всичко заради различията на политическо ниво между партиите. Докато ХДС/ХСС са дясноконсервативен блок, ГСДП защитава леви политики.

По време на кампанията си християндемократите позииционираха ГСДП като свой основен опонент, като критикуваха силно действията на досегашното правителство на социалдемократа Олаф Шолц.

"Като си припомня някои от изявленията на Фридрих Мерц от последните седмици или дори през последните дни, ми се струва, че те не изтриха разрива с ГСДП, а по-скоро го направиха още по-дълбок", коментира Ларс Клингбайл, който заема мястото на лидер на ГСДП след неуспеха на Шолц на изборите.

Въпреки това Клингбайл каза, че партията му е отворена за разговори с ХДС/ХСС, но преди това ще проведе запитване сред членовете си.

Какви са предизвикателствата

Сред основните теми, по които християндемократите и социалдемократите се различават, е миграцията.

В началото на 2025 г. Мерц внесе предложение за по-строги миграционни закони, на което ГСДП се възпротиви и беше подкрепена от крайнодясната АзГ. Въпреки че Мерц отрече това да представлява официално сътрудничество, този ход предизвика масови протести и критики, включително от социалдемократите - за това, че е нарушил многогодишното правило за изолация на крайнодесните партии.

Друга важна тема е ограничението на бюджетния дефицит, което е записано в Конституцията на страната. То е познато като "дългова спирачка". Консерваторите гледат критично на идеята на ГСДП допълнителните разходи за отбрана да бъдат финансиране чрез разхлабване на "дълговата спирачка".

Дори да се сформира правителство обаче, прокарването на подобни важни политики може да бъде затруднено.

Двете формации в крайноляво - Ди Линке, и в крайнодясно - АзГ, ще имат достатъчно депутати в Бундестага, за да попречат на евентуални конституционни промени. А такива биха били необходими именно по ключови въпроси като това дали да бъде разхлабена т.нар. "дългова спирачка".

Ще се провали ли правителството

Самата Алис Вайдел, лидерката на АзГ, каза, че ръката на партията ѝ "остава протегната" към ХДС/ХСС. Но в същото време тя прогнозира правителство без тяхно участие, което бързо ще се разпадне, а след него ще последват нови предсрочни избори и победа на АзГ.

Всъщност Вайдел далеч не е единствената, която още отсега поставя темата за следващите избори на масата.

Различията между основните два вероятни коалиционни партньора - християндемократите и социалдемократите, са толкова големи, че множество експерти също задават въпроса дали бъдещия кабинет няма бързо да се разпадне.

Освен това сътресения могат да дойдат и отвътре в самия консервативен блок. Маркус Зьодер - премиерът на Бавария, който е и лидер на ХСС, е известен с амбициите си за още по-сериозна лидерска позиция и честите си открити критики към ХДС.

Сега той не пропусна да напомни, че партията му се е представила много добре на изборите в неделя и значително е спомогнала за общия резултат на консервативния блок.

"Без ХСС, ХДС нямаше да има силата, която има сега", каза Зьодер в неделя вечерта.

Но въпреки тези потенциални предизвикателства очакването в Германия е за стабилно правителство, което да е адекватно на сериозните външнополитически предизвикателства.

А причината са именно тези външнополитически фактори, които могат да доведат до компромиси и обединение. Настоящият момент е труден за ЕС, като изглежда, че съюзът губи САЩ като свой водещ международен партньор. В същото време руски дезинформационни кампании насърчават антиевропейски партии на континента.

Германия е най-голямата икономика в ЕС и заедно с Франция е смятана за мотор на Европа. Изборите, проведени в неделя, бяха определени от множество експерти като най-важните за Европа през 2025 г.

Още в понеделник Мерц даде знак, че иска да позиционира Германия като водещ външнополитически фактор - не наблюдател, а действащо лице.

"Всички сигнали от САЩ показват, че интересът към Европа намалява, но се надяваме да успеем да убедим американците, че е в наш взаимен интерес да продължим да имаме добри трансатлантически отношения", каза той пред репортери в Берлин.

"Ако само те постигнат своето, ако "Америка на първо място" означава "само Америка", ще бъде трудно. Ако [трансатлантическите отношения] бъдат разрушени, това няма да навреди само на Европа, но и на Америка", предупреди Мерц.

Именно това разбиране за външнополитическата крехкост на момента може да обедини ХДС и социалдемократите, отбелязва Дер Шпигел. И прогнозира, че "ситуацията е толкова лоша, че по-скоро би трябвало да спомогне за по-дългосрочното задържане" на новото правителство.